Решение № 8487 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2513/2020 г.

Решение № 8487 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2513/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 5/14.01.2020 г. по адм. д. № 486/2019 г. на Административен съд – Смолян, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-821-0024205/21.11.2019 г., издадена от Началник на отдел "Оперативни дейности", в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта за налагане на ПАМ, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба – "К. М." ЕООД не изразява становище в дадения от съда срок. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение АС-Смолян е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-821-0024205/21.11.2019 г., издадена от Началник на отдел "Оперативни дейности", в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "К. М." ЕООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на обект – павилион за скара, находящ се в гр. Неделино, стопанисван и експлоатиран от "К. М." ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС. Административният съд е стигнал до извод, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 6 от АПК и е приел, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена в нарушение на принципа на съразмерност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният съд намира изводите на АС-Смолян за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС- Смолян. В случая между страните не е спорно, че към момента на осъществената проверка в търговския обект при извършена контролна покупка на 2 бр. кюфтета, 2 бр. кебапчета, 2 бр. филии хляб, 2 гарнитури и 1 бр. безалкохолно на обща стойност 6, 40 лв., не е издаден фискален бон. Спорно е доколко прилагането на ПАМ е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно него административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При тази продължителност на срока - 14 дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Следва да се посочи, че нарушението е констатирано за първи път и няма данни от страна на дружеството да е извършвано и друго такова административно нарушение. Решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Няма данни ответникът по касационната жалба да е сторил разноски в производството, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение