Решение № 12114 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8894/2019 г.

Решение № 12114 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8894/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова П. Т. е подала касационна жалба срещу решение № 167/14.06.2019 г. по адм. дело № 28/2019 г. по описа на Административния съд – Перник, с което са отхвърлени предявените от нея срещу Министерството на вътрешните работи и Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник искове: за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в създадено затруднение, неудобство и унижение при преминаване на граничните пунктове с Република Северна Македония на 22.09.2017 г., настъпили в резултат на незаконосъобразно подаване на сигнал за нея в Националната Шенгенска информационна система като лице, подлежащо на дискретно наблюдение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019 г.; за присъждане на обезщетение в размер на 5000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, притеснение и смущение поради незаконното отвеждане на ищцата от сградата, в която се помещава сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, Първо районно управление, до сградата на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, на 25.01.2018 г., от 10. 00 ч. до 10. 30 ч., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове. Министерството на вътрешните работи не е взело становище. Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Перник е поискала отхвърлянето на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд установил, че на 12.03.2014 г. в Дирекция "Международно и оперативно сътрудничество" е постъпило искане рег. № У – 31081/11.03.2014 г. от Главна дирекция "Национална полиция" за въвеждане на сигнал за "дискретно наблюдение" на лицето П. Т. Сигналът е въведен от Бюро "СИРЕНЕ" за срок от една година и е разпространен автоматично в Шенгенската информационна система (ШИС). На 07.12.2016 г. постъпило ново искане № 3286 р-48573 от Главна дирекция "Национална полиция" за въвеждането на сигнал за същото лице за "дискретно наблюдение". Сигналът е въведен за срок от една година и е разпространен автоматично в Шенгенската информационна система. С писмо № 3286 р-35808/29.08.2017 г. Главна дирекция "Национална полиция" поискала продължаването на сигнала за наблюдение за още една година. От разпита на свидетеля В. Т. е установено, че при пътуване на 22.09.2017 г. от Република България до Република Северна Македония, възникнал проблем при извършения граничен контрол на личните документи на неговата съпруга П. Т., с която пътували заедно. От обясненията на служителите на КПП "Гюешево" разбрали, че документът за самоличност на П. Т. не може да бъде отчетен от системата за контрол, използвана на пропускателния пункт. Това довело до забавяне на преминаването и причинило емоционален дискомфорт на ищцата. Тя се безпокояла, защото причина за пътуването била важна работна среща на нейния съпруг и закъснението щяло до се отрази неблагоприятно на работата му. Липсата на ясно обяснение за възникналия проблем й причинили тревога и недоволство, тя се почувствала притеснена и от появилото се напрежение у останалите граждани, чието преминаване през контролно-пропускателния пункт също се забавило. Възникналият проблем при това пътуване довел до непрекъснат страх у ищцата да ползва документите си за самоличност и винаги, когато напускала територията на Република България, изпитвала емоционално напрежение, безпокойство и тревога. Административният съд посочил, че правилата за функциониране и използване на Шенгенската информационна система се съдържат в Регламент (ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г., Решение № 2007/533/ПВР на Съвета от 12.06.2007 г. и издадената от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-465 за организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система на Република България. От правна страна съдът приел, че сигналът за дискретно наблюдение на ищцата е въведен от компетентен орган, какъвто е Бюрото "СИРЕНЕ" по силата на чл. 120, ал. 1 ЗМВР във връзка с чл. 9, т. 1 от Наредба № 8121з-465. Спазен бил редът за въвеждането на сигнала, предвиден в чл. 4, ал. 1, т. 7 от Наредба № 8121з-465. Сигналът бил подаден от Главна дирекция "Национална полиция", която изпълнявала дейност, свързана с опазване на обществения ред и имала право да подаде сигнал до Бюро "СИРЕНЕ". При наличието на искане бюрото имало задължение да провери достоверността и актуалността на данните за лицето, както и наличието на друг постъпил за него сигнал в Шенгенската информационна система. Бюро "СИРЕНЕ" не разполагало с правомощие да извършва преценка за наличие на предпоставките по чл. 36 от Решение № 2007/533 ПВР на Съвета от 12.06.2007 г. относно създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение, които попадат в сферата на дейност на Главна дирекция "Национална полиция". Поради това съдът счел за неоснователни доводите на ищцата, че по отношение на нея не са налице предпоставките за въвеждане на сигнал за наблюдение. С оглед направените констатации административният съд направил извод, че не е налице основание за ангажиране на имуществената отговорност на Министерството на вътрешните работи, тъй като действията, извършени от Бюро "СИРЕНЕ", както и тези на граничните служители, не противоречат на закона. Освен това ищцата не установила посредством събраните доказателства наличието на причинна връзка между въведения сигнал в Шенгенската информационна система и възникналия проблем при осъществената проверка на документа за самоличност на ищцата на 22.09.2017 г. на контролно-пропускателен пункт "Гюешево". По тези съображения съдът отхвърлил предявения срещу Министерството на вътрешните работи иск. Административният съд счел за неоснователен и отхвърлил и предявения срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Перник иск. От показанията на свидетеля Т. било установено, че на 25.01.2018 г. съпругата му отишла в сградата, в която се помещава регистратурата на сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на вътрешните работи – Перник, Първо районно управление, за да подаде заявление за подмяна на свидетелството й за управление на моторно превозно средство. При приемане на заявлението служителката установила, че за ищцата има подаден сигнал в НШИС и по служебния телефон уведомила полицейски орган за това. Служител на Министерството на вътрешните работи поканил П. Т. да го придружи в сградата на Областната дирекция на вътрешните работи - Перник за справка. По отношение на нея не била използвана сила, не били прилагани помощни средства, не бил извършван обиск по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи, както и не била привеждана в помещение за задържане на лица. След извършване на справката ищцата изчакала съпруга си пред служебно помещение. Служителите й разяснили, че не е издирвано лице. Възникналата ситуация разстроила ищцата, която възприела поканата за справка като задържане, което й причинило страх и унижение. Въз основа на казаното от свидетеля административният съд достигнал до заключение, че по отношение на ищцата не е осъществено задържане, тъй като задържано лице е това, на което е ограничено правото на свободно придвижване при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи. Обстоятелството, че ищцата оценила действията на органите на Министерството на вътрешните работи като задържане било правно ирелевантно. Отделно от това задържането се осъществявало с издаването на индивидуален административен акт, който трябва да е отменен, за да се претендира обезщетяване на вреди. Съдът преценил действията на полицейския служител, изразяващи се в отправянето на покана до ищцата да го придружи в служебно помещение за извършване на справка и отвеждането й за справка, като законосъобразни. Причина за тези действия е наличието на информация за регистриран в Шенгенската информационна система сигнал за дискретно наблюдение на ищцата. Съгласно чл. 69, ал. 4, т. 1 от Правилата за работа на Бюрото "СИРЕНЕ" и потребителите с право на достъп до данните в Националната Шенгенска информационна система, при установяването на съвпадение от потребител между проверяваните данни и въведения сигнал се осъществява контакт със заявителя на сигнала на посочения в него телефон и той се уведомява за съвпадението. В случая получилият информацията компетентен полицейски орган в съответствие с правомощията си по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗМВР предприел действия по контрол на документите за самоличност на ищцата, което наложило да бъде поканена в служебно помещение за извършване на справка в съответствие с правомощието на полицейските органи по чл. 69 ЗМВР. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. Първоинстанционният съд подробно е анализирал правната уредба, която се прилага спрямо спорните правоотношения. Неподкрепени с конкретна обосновка са твърденията в касационната жалба, че съдът е дал неточно тълкуване на правните норми и погрешно е определил действието им във времето. Съпоставяйки установените по делото факти с действащите към съответния момент нормативни разпоредби, съдът е направил законосъобразен извод за отхвърляне на предявените искове поради отсъствието на предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Действията на служителите на Главна дирекция "Гранична полиция" и на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Перник, от които произтичат исковите претенции, не са незаконни, което изключва носенето на имуществена отговорност от ответниците за твърдените от П. Т. морални вреди. Макар административният съд да не го е констатирал, от значение е да се посочи, че искът за обезщетяване на неимуществени вреди, който се основава на твърдения, свързани с работата на служители на Главна дирекция "Гранична полиция", и едновременно с това - на твърдения, свързани с работата на Бюрото "СИРЕНЕ", е насочен срещу Министерството на вътрешните работи, което е надлежен ответник само относно работата на Бюрото "СИРЕНЕ". Съгласно чл. 205, ал. 1 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл. 205, ал. 1 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Главна дирекция "Гранична полиция" е юридическо лице и отговаря по искове, предявени с твърдения за незаконни действия за нейни служители. Разпоредбата на чл. 205, ал. 2 АПК (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), която задължава съда да указва на ищеца срещу кого следва да насочи иска си, е приета, след приключването на делото пред административния съд, поради което той не е имал такова процесуално задължение. За пълнота на проверката на обжалваното решение следва да се отбележи, че действията на служителите на Главна дирекция "Гранична полиция" както обосновано е приел административният съд, са предприети по повод наличието на въведена по сигнал информация за ищцата в Шенгенската информационна система, което е наложило извършването на допълнителни проверки на нейната самоличност. Макар ищцата да е претърпяла неудобства и притеснения, те не могат да се окачествят като подлежащи на обезщетяване на неимуществени вреди, при положение, че няма данни, че извършените от служителите са незаконни. В постановлението от 23.11.2017 г. на Окръжна прокуратура - Кюстендил, с което е отказано образуването на досъдебно производство против служители на ГКПП-Гюешево във връзка с жалба на П. Т. относно същите обстоятелства, предмет на исковата й претенция срещу Министерството на вътрешните работи, се посочва, че при извършената проверка на оплакването на П. Т. е изискан видеоматериал от камерите на ГПКК-Гюешево. От този материал, както и от обясненията на служителите, е установено, че реалната причина за забавянето на ищцата е възникнал при обработката на документа й за самоличност технически проблем, което наложило допълнителни проверки. Едва след разчитането на личната карта на Т. от сканиращото устройство е констатирано, че тя е наблюдаван обект по Националната Шенгенска информационна система. Съгласно цитираният в постановлението на прокуратурата чл. 45 от Инструкция № 812з-813/9.07.2015 г. на Министерството на вътрешните работи в случаите, когато при гранична проверка се установи, че лицето, неговите вещи, управляваното от него пътно превозно средство или представеният документ за пътуване са обекти в ШИС, граничният полицай предприема следните действия: предприема мерки лицето да не напусне района, където се извършва контролът, уведомява началника на смяната или командира на отделение, изпълнява указанията в съобщението и мярката спрямо издирвания обект. От това следва, че извършените от граничните служители действия, станали причина за забавянето на ищцата при преминаване на границата с Република Северна Македония, представляват изпълнение на възложените им задължения. Законосъобразен е и направеният от административния съд извод относно действията на служителите на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Перник. Съдът ги е съпоставил с очертаните в чл. 69 и чл. 70 от Закона за Министерството на вътрешните работи и в чл. 69, т. 4 от Правилата за работа на Бюрото "СИРЕНЕ" и потребителите с право на достъп до данните в Шенгенската информационна система полицейски правомощия и е направил законосъобразен извод за отсъствието на нарушения, извършени от тяхна страна. Във връзка с твърденията на ищцата, че данните за нея незаконно са внесени в системата, както и че възприемането на нейната личност като заплаха за националната сигурност и обществения ред, което е наложило предприемането на мерки от страна на Министерството на вътрешните работи, е акт на административен произвол, административният съд отбелязал, че искането за въвеждането на информацията в Шенгенската информационна система изхожда от компетентен орган, който е спазил нормативноустановения ред за подаването на сигнал, поради което сигналът е бил надлежно регистриран. Направената от първоинстанционния съд преценка се споделя от касационната инстанция. В касационната жалба неоснователно се поддържа, че Бюро "СИРЕНЕ" към Министерството на вътрешните работи следва да контролира законосъобразността на основанието за въвеждане на данните относно лицата. Компетентните органи, между които и Бюрата "СИРЕНЕ", отговарят за законосъобразното въвеждане на данните, за достоверността, точността и актуалността им (чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-465 за организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система на Република България и тези изисквания, що се отнася до разглеждания случай, са спазени. По смисъла на Наредба № 8121з-465 сигнал е съвкупност от данни, въведени в ШИС, позволяващи на компетентните органи да идентифицират лице или вещ с оглед предприемане на определени мерки в съответствие със законовите разпоредби. Основанието за въвеждане на сигнала като част от прилагането на определени мерки на органите на Министерството на вътрешните работи не се контролира от Бюрата "СИРЕНЕ", съответно причините, поради което натоварените длъжностни лица от Главна дирекция "Национална полиция", са взели решение за подаването на сигнала, не биха могли да представляват част от предмета на съдебна проверка по образуваното исково производство, както поради това, че Главна дирекция "Национална полиция" не е конституирана като ответник по делото, така и поради характера на дейността. По делото съществуват данни, потвърдени и от изявленията в касационната жалба, че въвеждането на сигнала срещу П. Т. е свързано с провеждана от Министерството на вътрешните работи оперативно-издирвателна дейност. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗМВР оперативно-издирвателната дейност има за цел осъществяването на превенция и разкриване на престъпления, заплахи за националната сигурност и нарушения на обществения ред; издирване на лица, които се укриват от привличане към наказателна отговорност или са се отклонили от изтърпяване на наказание по дела от общ характер, както и издирване на безследно изчезнали лица; издирване на вещи, които са предмет или средство за извършване на престъпление или могат да послужат за доказателство; изготвяне и съхраняване на веществени доказателствени средства и предоставянето им на съответните органи на съдебната власт. Оперативно-издирвателната дейност на Министерството на вътрешните работи не е административна, а правоохранителна дейност, поради което целта и основанията за извършването й, предвидени в чл. 9 ЗМВР, не подлежат на контрол за законосъобразност по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Постановеното от административния съд решение, с което предявените от П. Т. искове са отхвърлени, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд