Решение № 6829 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3231/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от И. Б. В. от гр. София за отмяна на Решение № 6414/13.06.2025 год., постановено по административно дело № 4590/2025 год. по описа на Върховен административен съд (ВАС), второ отделение. Искането е с правно основание чл. 245-247, във вр. с чл. 240-243 от АПК и е мотивирано с твърдението, че в качеството си на наследник на Б. П. В. и носител на вещни права в УПИ ХІ-538, кв. 54а, м. „Б.“ по плана на гр. София (придобити от наследодателя му в режим на семейна имуществена общност със С. А. В.), в резултат от допуснати нарушения на законовите правила е бил лишен от възможност да участва както в административното производство по издаване на Заповед № САГ23-РА50-148/23.03.2023 год. на Главния архитект на Столична община (СО), така и в съдебното производство по нейното оспорване, приключило с негативен за него съдебен акт. Твърди се, че с издадената Заповед № САГ23-РА50-148/23.03.2023 год. на Главния архитект на СО (която не му е била съобщена по предвидения в закона ред и начин, като инцидентно е узнал за нея на 25.06.2025 год.) е предвидено негативно за него изменение на регулационните граници на УПИ ХІ-538, кв. 54а, м. „Б.“, в който притежава наследени вещни права. Заявено е също, че по вина на административния орган не е привлечен за участие в процедурата по издаване на заповедта, която не му е съобщена и по предвидения за това ред. От страна на искателя е заявено, че след инцидентното узнаване за постановения административен акт, своевременно е подал жалба против него, копие от която жалба е приложил към искането. Междувременно е узнал и за проведеното съдебно производство по оспорване на заповедта, приключило с негативното за него Решение № 6284/24.02.2025 год. по административно дело № 7925/2023 год. на Административен съд – София-град (АССГ), оставено в сила с Решение № 6414/13.06.2025 год. по административно дело № 4590/2025 год. по описа на ВАС, второ отделение, в което съдебно производство също не е участвал по вина на административния орган. В заключение е формулирано твърдение, че доколкото искателят е бил лишен от възможността да участва както в административното производство по издаване на Заповед № САГ23-РА50-148/23.03.2023 год. на Главния архитект на СО, така и в съдебното производство по нейното оспорване това съставлява законово основание за отмяна на Решение № 6414/13.06.2025 год. по административно дело № 4590/2025 год. по описа на ВАС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав в първоинстанционния съд от началото на съдебното производство. В изпълнение на дадени указания, с допълнителна молба от 09.02.20206 год., искателят И. Б. В. е заявил, че искането е с правно основание чл. 239, т. 5, във вр. с чл. 245-247 от АПК и фактически обстоятелства – лишаването му от възможността да участва като страна както в административното производство по издаване на заповедта на Главния архитект на СО, така и в съдебните производства по нейното оспорване. В съдебно заседание, искателят редовно призован не се явява и не се представлява. В срока по чл. 242, ал. 3 от АПК по делото е постъпило становище от ответника – Главен архитект на СО, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт Р. Григорова, в която е заявено твърдение за неоснователност на искането. По подробно изложени доводи и аргументи е обосновано твърдение за липса на заявените от искателя пороци на съдебното решение, поради което е формулирано искане за отхвърляне на молбата, като неоснователна и недоказана. В съдебно заседание, ответникът Главен архитект на СО, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Григорова оспорва искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 242, ал. 3 от АПК е постъпила и молба от ответниците Р. Р. Л., Б. Б. С. и Д. Д. С., чрез представител по пълномощие – адв. Л. Тодорова от Адвокатска колегия – София. Заявено е твърдение за неоснователност, респ. недопустимост на искането за отмяна, доколкото искателя И. Б. В. не притежава качеството на „заинтересовано лице“ по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър (ДР на ЗКИР), тъй като след направена справка в имотния регистър на АГКК се установява, че наследодателя на искателя – Б. В. не е вписан като собственик, а като такива са вписани само С. А. В. и Н. Р. П.. В съответствие с така заявените доводи е формулирано искане за отхвърляне на искането и присъждане на разноски. В съдебно заседание, ответниците Р. Р. Л., Б. Б. С. и Д. Д. С., чрез процесуалния си представител адв. Л. Тодорова от Адвокатска колегия – София поддържат доводите в представеното писмено становище за отхвърляне на искането за отмяна, като неоснователно. Ответникът С. А. В., редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав – ІІ колегия, като взе предвид заявените доводи и становища на страните и като съобрази закона счита, че искането, с което е сезиран е неоснователно. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Производството пред Административен съд – София-град е образувано по повод постъпила жалба от С. А. В. срещу Заповед № САГ23-РА50-148/23.03.2023 год. на Главния архитект на СО в частта, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ III–539, кв. 54а, м. „[жк] за създаване на нов УПИ III–1321 „за жс“, в съответствие с границите на ПИ с [идентификатор] и свързаното с това изменение на общата регулационна граница с УПИ XI–538, кв. 54а, м. „[жк], гр. София. С Решение № 6284/24.02.2025 год., постановено по административно дело № 7925/2023 год., състав на Административен съд – София-град е отхвърлил оспорването, като в тежест на оспорващия е присъдил разноски. След проведено касационно оспорване, с Решение № 6414/13.06.2025 год., постановено по административно дело № 4590/2025 год., състав на ВАС, второ отделение е оставил в сила Решение № 6284/24.02.2025 год. по административно дело № 7925/2023 год. на Административен съд – София-град. Иницииралото настоящото производство искане е мотивирано с правното основание по чл. 245-247, във вр. с чл. 239, т. 5 от АПК и фактическото твърдение, че искателя е носител на вещни права върху УПИ ХІ-538, кв. 54а, м. „Б.“ по плана на гр. София (придобити от неговия наследодател Б. П. В. в режим на семейна имуществена общност със С. А. В.). Във връзка с така заявените твърдения следва да се има предвид, че съгласно чл. 246, ал. 1 от АПК, право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. От друга страна, нормата на чл. 177, ал. 1 от АПК указва, че решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, съгласно който, решението, с което се отхвърля жалбата срещу административен акт, е установително и освен за страните по делото и техните наследници и правоприемници, няма сила за заинтересуваните от акта лица. В този смисъл, последните не се нуждаят от специалния способ за защита по реда на чл. 246, ал. 1 от АПК. В случая, доколкото искателят е мотивирал искането си и с разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, настоящият съдебен състав дължи произнасяне и по това искане. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК указва, че актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. С оглед така цитираната правна регламентация и доколкото И. Б. В. не е бил страна в съдебното производство, искането с правно основание чл. 239, т. 5 от АПК се явява неоснователно и като такова следва да се отхвърли. В допълнение следва да се отчете и обстоятелството, че доколкото не е бил страна в процеса, искателят може да обжалва административния акт на собствено основание, без да му се противопоставя възражение за пресъдено нещо. От ангажираните по делото доказателства се установява, че искателя по настоящето дело е упражнил това си право, като е оспорил пред Административен съд – София-град Заповед № САГ23-РА50-148/23.03.2023 год. на Главния архитект на СО. Резултата от това оспорване е ирелевантен за настоящото производство за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. По изложените съображения, искането за отмяна на влезлия в сила съдебен акт се явява неоснователно и като такова следва да се отхвърли. По делото е направено искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника – Главен архитект на СО и от процесуалния представител на ответниците - Р. Р. Л., Б. Б. С. и Д. Д. С.. С оглед изхода на спора, искането на Главния архитект на СО се явява основателно, поради което следва да бъде уважено и в полза на Столична община следва да се присъди сумата от 102,26 евро за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По отношение искането за присъждане на разноски от страна на ответниците Р. Р. Л., Б. Б. С. и Д. Д. С., настоящият съдебен състав намира същото за недоказано, доколкото от страна на процесуалният им представител – адв. Л. Тодорова от Адвокатска колегия – София не е представен нито списък с разноските по чл. 80 от ГПК, нито са ангажирани доказателства за направени конкретни разноски (по основание и размер) в настоящото производство. Мотивиран от горното и на основание чл. 247, във вр. с чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав – ІІ колегия,