Решение № 12721 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7342/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Община Септември чрез процесуален представител против Решение 4185/10.05.2024г. по адм. д. 1715/2023 по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено оспорването срещу Решение РР-4931 от 03.02.2023г. на директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район- Пловдив. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че съдът е игнорирал представените актове за общинска собственост и погрешно е възприел фактическата обстановка. Счита за неправилни изводите на съда както за валидност на административния акт, така и по приложение на материалния закон по същество. По тези съображения, подробно изложени в жалбата, иска отмяна на обжалваното решение, прогласяване нищожността на оспорения административен акт или неговата отмяна като незаконосъобразен. Претендира разноски за двете инстанции. Ответната страна - директор Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Ответната страна ЕТ "Анкона - А. Линчев" А. Линчев не взема становище. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт с оглед съответствието му с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АС Пловдив е Решение РР-4931 от 03.02.2023г. на директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район- Пловдив, с което е продължен срокът на действие и е изменено Разрешително 31510548 от 18.08.2016г. за водовземане от подземни води, от подземно водно тяло с код BG3G00000Pt047 Пукнатинни води в Западно Родопски комплекс, чрез един брой каптиран извор (КЕИ), разположен в ПИ 10104.383.717 по КККР на село Варвара, община Септември, с цел на водовземането- самостоятелно питейно-битово водоснабдяване за обект Съществуващо заведение за обществено хранене и предстоящ за изграждане хотелски комплекс, издадено от директор на БДИБР на ЕТ "Анкона - А. Линчев". Административният съд е приел за установено, че едноличният търговец е титуляр на Разрешително 31510548 от 18.08.2016г. за водовземане от подземни води от процесния КЕИ. Заявлението за продължаване действието на разрешителното е подадено на 11.08.2021г. По делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-техническа експертиза, прието от съда като добросъвестно и обосновано. Според заключението, водопроводът, прокаран от процесния КЕИ до обекта на ЕТ, преминава през пояс II-ри и пояс III-ти на СОЗ на находище на минерална вода Варвара, определена със Заповед РД-677 от 24.11.2016г. При оглед на място е установено наличие на стар етернитов водопровод, който е в много лошо техническо състояние, с видими течове на няколко места по трасето и вероятно не изпълнява предназначението си. 3а изграждането и експлоатация на процесния каптиран извор и водопровод към него е извършено прокопаване на терена за преминаване на етернитов водопровод от около 1000 м на дълбочина 40-60 см. и е положен върху терена временен PVC водопровод Ф 63. Няма поставен водомер за измерване на ползваните обеми от процесния КЕИ. При извършена проверка в Община Септември експертът не установява наличие на издадено разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ на водопроводната система за захранване на водоснабдявания обект от процесния каптиран извор. Водоплътна изгребна яма е предвидена за изпълнение в южния край на УПИ II-търговия и услуги, кв.9 по плана на Варварски минерални бани, но такава не е установена при извършен от експерта оглед на място на 08.03.2024г. От правна страна съдът е счел, че административният акт е постановен от компетентен орган в кръга на правомощията му, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон и в съответствие с неговата цел. Позовавайки се на нормите на чл.52, ал.1 ЗВ и чл. 11,т.3 ЗВ съдът е счел за неоснователен довода за нищожност на оспореното решение, отхвърляйки тезата, че се касае за води, които са общинска собственост. По същество е приел, че при издаването не са налице нарушения на ЗВ, на Наредба 3/16.10.2000г., на Наредба 1/10.10.2007г., на Заповед РД-677 от 24.11.2016г. на МОСВ, както и на решение 74 от 29.05.2018г. на МОСВ. Съдът е формирал извод, че тъй като не е монтиран водомер, това означава, че едноличният търговец изобщо не е започнал да упражнява правата си по разрешителното, поради което не е налице и водовземане в нарушение на закона. Пак поради липса на доказателства за осъществявано водовземане е прието, че не е нарушена забраната за експлоатация на водоизточник без установена СОЗ. Съдът не е намерил нарушение и по въпроса за липсата на условия за отвеждане, заустване и пречистване на отпадъчни води, тъй като в оспореното решение такива условия били предвидени. Счел е, че доказателствата по делото не позволяват и формиране на извод, че водопроводът, прокаран от процесния КЕИ до обекта на ЕТ, макар и да преминава през пояс II-ри и пояс III-ти на СОЗ на находище на минерална вода Варвара, нарушава забрани и/или ограничения за всеки от посочените пояси, установени със Заповед РД-677 от 24.11.2016г. По тези съображения оспорването е отхвърлено. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Фактите по спора са изяснени, но въз основа на тях са формирани необосновани, логически противоречиви и противоречащи на закона изводи. Правилни са крайните изводи на съда единствено по въпроса, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Компетентността за издаване на разрешителни за водовземане от подземни води, респективно за продължаване срока на действието им е уредена в чл.52 от Закона за водите. В т.3 и т.4 на първата алинея на посочената норма са разграничени правомощията на кмета на общината от тези на директора на басейновата дирекция. Докато компетентността на последния е обща и обхваща правомощията за издаване и изменение на всички разрешителни, с изключение на изброените в предходните точки, тази на кмета на общината е изрично ограничена до следните хипотези: 1. водовземане от води - публична общинска собственост; 2. находища на минерални води - изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините; 3. ползване на водни обекти - публична общинска собственост, с изключение на разрешителните по чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗВ. Следователно и предвид конкретния спор, компетентността за издаване и продължаване на разрешителното в случая е следствие от това чия собственост са конкретните води, от които се извършва водовземане. За да защити тезата си издалият акта орган се позовава на чл. 11,т.3 от Закона за водите, а съответно касаторът се позовава на чл.19 ЗВ, като твърди, че водите не са подземни и представя актове за общинска собственост на каптирания естествен извор. Административният съд не разрешава спорове за вещни права, но в рамките на задължението си да прецени компетентността на органа, издал акта, е длъжен да обсъди приложимите в тази връзка правни норми. Преди всичко, макар първоинстанционният съд да не е обсъдил този въпрос, доводите на касатора, че се касае за повърхностни води, са неоснователни. Легални определения на понятията повърхностни и подземни води се съдържат съответно в т.23 и т.24 на §1 от ДР на Закона за водите, а съгласно т.14 на същия текст "извори" са естественото възходящо или низходящо, безнапорно или напорно изтичане на подземни води на земната повърхност. Следователно тезата на касатора, че тъй като разрешителното касае водовземане от каптиран естествен извор, това означавало, че водите са повърхностни, не намира опора в закона. След като водите са подземни, правилно съдът се е позовал на императивната норма на чл.11,т.3 от Закона за водите. Не са налице хипотезите на чл.52, ал.1,т.3 ЗВ, поради което на основание чл.52, ал.1, т.4 ЗВ компетентен да издаде акта е директорът на съответната басейнова дирекция. Нормата на §7, ал.1,т.1 ПЗР ЗМСМА / обн.1991г./ не намира приложение в случая. По установените в § 7 ПЗР ЗМСМА критерии към момента на приемане на тази норма се извършва първоначалното обособяване на общинската /която до тогава не е съществувала/ от държавната собственост, като определени обекти, които до този момент са държавна собственост, преминават в собственост на общините по силата на закона. С приемане на Закона за водите /обн.1999г./, който е и специален по отношение на ЗМСМА, е предвидено ново разграничение на различните видове собственост върху водите и именно този закон е приложим в момента. Що се отнася до представените актове за общинска собственост, правилно при наличието на императивна норма на закона съдът е съобразил произтичащите от тази норма правни последици. Както се посочи, административният съд не разрешава спорове за собственост, а съобразява произтичащите от закона права с цел разрешаване на административноправния спор. Противно на посоченото в касационната жалба, в определение 6097/08.06.2023г. по адм. дело 5391/2023г. съдът не е възприел изрично твърдението на касатора, че каптираният естествен извор е общинска собственост, а само е цитирал това негово твърдение. Крайният извод на съда е за засягане на други права на община Септември, поради което жалбата срещу процесния административен акт е приета за допустима. Неправилен е обаче изводът, че административният акт е законосъобразен. Съгласно чл. 78, ал. 2 Закона за водите, органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато молбата е подадена в срока по ал. 1, не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и са изпълнени условията на издаденото разрешително. Изводите на съда по приложението на чл. 78, ал.2 ЗВ са вътрешнопротиворечиви. От една страна, съдът приема, че не е налице поставен водомер за потребената вода, но счита това за признак, че водоползването изобщо не е започнало, поради което не било необходимо и заустване на отпадъчни води. В същото време съдът не отчита, че ако действително водоползването не е започнало, това означава, че целта на разрешителното не е изпълнена, което е отделно основание за незаконосъобразност на акта. Поставянето на водомер е едно от изискванията по първоначалното разрешително от 18.08.2016г. и е следвало да се монтира не по-късно от 15 дни след влизането му в сила. Три от условията, при които е разрешено водовземането, които условия са допълнително и подробно конкретизирани в приложението към разрешителното, касаят именно наличието на водомер. Експертното заключение доказва, че водомер не е поставен и този извод не е оспорен. Това означава, че условията на разрешителното не са изпълнени. Освен това изцяло произволен е изводът на съда, че едноличният търговец не ползва вода от водоизточника. От самото заявление и допълнителните молби към него става ясно, че в имота има хотел и той функционира, т.е. е водоснабден. В административното производство не са изискани и събрани доказателства и за изпълнението на останалите условия по разрешителното, включително за ежемесечен мониторинг на ползваните води, водене на дневник, присъединяване на обекта към КЕИ при спазване условията на ЗУТ. За да се продължи срокът на действие на разрешително е необходимо да са налице едновременно трите предпоставки, изброени в чл. 78, ал. 2 ЗВ. Едната от тях е да са изпълнени условията на издаденото разрешително, които включват и задължения за монтиране на измервателни устройства. Безспорно е, че това условие на разрешителното не е изпълнено. Административният орган не само не е обсъдил посоченото обстоятелство, но и не е проверил изпълнението на останалите условия по издаденото разрешително. Това е достатъчно основание за отмяна както на обжалваното решение, така и на оспорения административен акт. Обжалваното решение на АС Пловдив е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това бъде отменен и оспореният административен акт. Предвид подаденото заявление за продължаване действието на разрешително за водовземане, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново разглеждане, при спазване изискванията на чл.78, ал.2 ЗВ. При този изход от спора, на касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в размер на 3950 лв, съгласно представените доказателства и списък на разноските. Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение