Решение № 1180 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3430/2007 г.

Решение № 1180 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3430/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г.), вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на М. "С", землището на с. Б., Община Л., Пловдивска област, представляван от Й. В., игумен на манастира, чрез поверениците му адв. С адв. Г. З. Б., и двамата от АК - П., срещу въззивно решение № 501 от 16.03.2007 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1400/2006 г., с което е отменено решение № 27 от 23.07.2003 г. на А. районен съд по гр.д. № 169/2002 г., в частта му, с която е признато за установено по отношение на М. "С", че А. П. Б., наследодател на ищците Ш, М. А. Б. и З. А. В., и тримата със съдебен адрес гр. Л., Пловдивска област, е бил собственик по давност към момента на внасянето в ТКЗС през 1958 г. на нива в м. "К", за разликата над 2,4 дка до 3,35 дка, находяща се в землището на с. Б., Пловдивска област. Със същото решение искът им в тази част е отхвърлен, а в останалата част за размера до 2,4 дка, първоинстанционното решение е оставено в сила. В жалбата на касатора са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и постановяване на решение, с което искът, с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ да бъде отхвърлен изцяло. Подробни съображения са изложени в писмени защити, едната от които е от адв. А от АК - София, представляващ касатора пред касационната инстанция. Ответниците по жалбата, Ш. А. Г., М. А. Б. и З. А. В., всичките от гр. Л., не заявяват становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предявени са от Ш. А. Г., М. А. Б. и З. А. В. в субективно съединение искове против М. "С", за признаване за установено по отношение на ответника, че към момента на образуване на ТКЗС през 1958 г., наследодателят на ищците А е бил собственик на нива, с площ от 3,910 дка, находяща се в м. "М" ("К"), в землището на с. Б., при граници към момента на образуване на ТКЗС: юг - път за с. Б., изток - гора, север - гора, запад - тераса. С решение № 27 от 23.07.2003 г. по гр.д. № 169/2002 г. Асеновградският районен съд е уважил исковете за 3,350 дка, като ги е отхвърлил до пълния претендиран размер от 3,910 дка. За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел за доказано, че процесният имот е бил собственост на А. П. Б. по давностно владение към момента на внасянето му в ТКЗС през 1958 г. По жалба на ответника, с решение от 15.07.2004 г. по гр.д. № 2732/2003 г., Пловдивският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение, в частта му за нива с площ над 2,4 дка до 3,350 дка и е отхвърлил иска в тази му част. Със същото решение е оставил в сила решението на АРС в останалата му уважена част. За да постанови своето решение ПОС е приел за доказано, че наследодателят на ищците А е притежавал 2,4 дка ливада към момента на внасянето й в ТКЗС през 1958 г. По жалба на ответника, с решение № 2* от 26.05.2006 г., постановено по гр.д. № 2273/2004 г., Върховният касационен съд е отменил въззивното решение, като е указал при новото разглеждане на делото да се установи идентичността на трите процесни ливади с площ от по 0,8 дка (общо 2,4 дка), с претендираните такива по исковата молба, чрез изслушване на съдебно-техническа експертиза в тази насока, както и да се представи съпроводителен опис на внесените имоти от наследодателя на ищците в ТКЗС. При новото разглеждане на делото, с решение № 501 от 16.03.2007 г. по гр.д. № 1400/2006 г., ПОС е отменил първоинстанционното решение в частта му, за нива с площ над 2,4 дка до 3,350 дка и е отхвърлил иска в тази му част. Със същото решение е оставил в сила решението на АРС в останалата му уважена част. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са доказали правото на собственост на техния наследодател А по давностно владение върху ливада с площ общо от 2,4 дка към момента на внасянето й в ТКЗС през 1958 г. Въззивното решение е неправилно. Предявени са искове, с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, за признаване за установено по отношение на ответника, че наследодателят на ищците А е бил собственик на недвижим земеделски имот по давностно владение към момента на внасянето му в ТКЗС. С оглед на обстоятелството, че решението на ПОС в отхвърлителната му част е влязло в сила като необжалвано, то претенцията на ищците се отнася до три броя ливади, всяка от по 0,8 дка, общо 2,4 дка. С искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се цели установяване право на собственост върху земеделска земя в лицето на нейния вносител в ТКЗС към момента на образуване на стопанството при наличие на оспорване от друго лице, претендиращо, че е било такъв собственик към същия момент. В случая ищците е следвало да докажат, че претендираните за собствени с исковата молба имоти по наследство са идентични по граници, площ, конфигурация и местонахождение с притежаваните от техния наследодател имоти към момента на внасянето им в ТКЗС. Това те не са сторили, още повече, че в тази насока са налице задължителни указания, съгласно чл. 218з, ал. 1 ГПК (отм.) на ВКС в отменителното му решение. От заключението на приетата при повторното разглеждане на делото от въззивния съд тройна съдебно - техническа експертиза е видно, че не може да се установи идентичността на процесния имот с този, който е бил предмет на договора за замяна от 20.07.1934 г., по силата на който общият наследодател на ищците и на техния наследодател А е придобил нива с площ от 3,2 дка, находяща се в м. "К", при съседи по договора: П. Р. Б., К. Р. Б. и общинска гора. Действително по делото са представени извлечения от емлячния регистър, от които е видно, че наследникът на П. Р. Б. и пряк наследодател на ищците -, е притежавал имоти в местностите "М" и "К", но не е доказано по безспорен начин при условията на пълно и главно доказване, че процесните земеделски имоти са били част от притежаваните от наследодателя им такива. Не е изпълнено и указанието на ВКС, дадено в отменителното решение при първото касиране, да бъде представен и съпроводителния опис към заявлението-декларация на А. Б. за внесените от него имоти в ТКЗС, в който опис се индивидуализират имотите по площ, граници и местонахождение. Според чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В случая в тежест на ищците е било да установят при условията на пълно и главно доказване идентичността на претендирания земеделски имот с този, собствен на техния наследодател и внесен от него в ТКЗС, което те не са сторили. В тази насока не следва да се ценят показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като едните от тях като близки роднини на ищците са заинтересовани и показанията им следва да се ценят при условията на чл. 136 ГПК (отм.), а другите са на възраст, в която не биха могли да са непосредствени очевидци на кооперирането на земята, още по-малко на предходния период на ползването й, поради което и тези показания не следва да се кредитират като достоверни и безпристрастни. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Решението е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Не е доказано правото на собственост на А. П. Б. върху процесния земеделски имот към момента на внасянето му в ТКЗС през 1958 г., поради което и на основание чл. 218и, ал. 1 ГПК (отм.), въззивното решение в обжалваната му част следва да бъде отменено и вместо него да се постанови решение от настоящия състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което да бъдат отхвърлени изцяло исковете по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на спорния земеделски имот, находящ се в землището на с. Б., м. "К", като неоснователни. При този изход на спора, на касатора следва да се присъдят направените разноски по делото за всички инстанции, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (в т.ч. и възнаграждението за един адвокат) в размер на 3 300 лв. По изложените съображения и на основание чл. 218и, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,