Решение № 286 от 21.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 925/2013 г.

Решение № 286 от 21.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 925/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Севдалин Мавров В срок е постъпила касационна жалба от страна на частната обвинителка С. Й. Обжалва се въззивна присъда № 1 от 09.01.13 г., постановена по ВНОХД № 37/12 г. по описа на Габровския окръжен съд. В жалбата са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК - нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Иска се алтернативно след отмяната на присъдата делото да се върне за ново разглеждане или да се потвърди първоинстанционната присъда. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от повереника на Й. Представят се писмени бележки. Претендират се разноски за настоящата инстанция. Защитата на двамата подсъдими пледират за оставяне в сила на въззивния акт. Излагат доводи за неоснователност на жалбата. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира да се остави в сила атакуваната присъда. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените по делото съдебни актове, постъпилата жалба, посочените в нея касационни основания и доводи и становищата на страните, намира следното: С присъда № 99 от 21.12.11 г., постановена по НОХД № 37/11 г. по описа на Дряновския районен съд, подсъдимите П. В. и К. В. са признати за виновни в това, че на 11.06.10 г., за времето 09.00 - 11.00 часа, в имота си в местността "М." в [населено място], неосъществили достатъчно контрол върху дворното си куче А., порода "немско овчарско куче", като непредприели всички необходими мерки за предотвратяване на свободното напускане от животното пределите на имота им и създавайки по този начин опасност за хората, по непредпазливост допуснали причиняването на тежка телесна повреда на С. Й., изразяваща се в осакатяване /загуба на по-голямата част/ от дясната и ръка, поради което и на осн. чл. 133, пр. 1 НК са осъдени на по ТРИ месеца лишаване от свобода. По отношение и на двамата е приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства. По жалба на подсъдимите е образувано ВНОХД № 1/12 г. по описа на ОС - гр. Габрово. С въззивна присъда № 80 от 23.05.12 г. окръжният съд изцяло е отменил първоинстанционния акт. Постановена е въззивна присъда, с която двамата подсъдими са признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение по чл. 133 НК. По касационна жалба от страна на частния обвинител С. Й. ВКС с решение № 399 от 16.10.12 г., постановено по н. д. № 1194/12 г. въззивната присъда е отменена и делото е върнато на ОС - гр. Габрово за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения. С решението си ВКС е дал задължителни указания на контролираната инстанция за правилното приложение на процесуалния закон. Посочил е, че анализът на доказателствата не е извършен поотделно и в тяхната взаимна връзка. В оценъчната дейност не е търсена логическа връзка и взаимна обусловеност между отделните доказателствени източници. Не са изчерпани всички възможности за доказване. Приети са за доказани факти, лишени от доказателствена основа, довело до опорочено вътрешно убеждение на съда и нарушаване правата на една от страните в процеса. Специално е акцентирал на неправилната преценка и предоверяване от страна на окръжния съд на изслушаните съдебно - киноложка и етологична експертизи, извършени от С. К. и д-р Т. Г. и неправилната им оценка съвкупно със събрания по делото доказателствен материал - показанията на пострадалата, свидетелите Е. К., П. П., Я. К., Х. Д. и Т. Т. При новото разглеждане ОС - гр. Габрово не се е съобразил с указанията на ВКС. Провел е въззивно следствие, в рамките на което, наново е допуснато изслушването на допуснатите при предходното разглеждане на делото съдебно-киноложка и съдебно-киноложка и етологична /животинско-поведенческа/ експертизи. Допуснат е повторен разпит в качеството на свидетели на пострадалата, П. П. и Д. Д. Отново е отменена първоинстанционната присъда и е постановена въззивна, с която подсъдимите са оправдани, поради възприетото, че по делото има безспорни доказателства, че кучето А. не е причинило уврежданията на Й. В мотивите си съдът е цитирал всички доказателствени източници и е посочил съдържащите се в тях факти, които счита за съществени за изясняване на делото по същество. Основният източник на доказателства за кучетата, които са я нападнали и увредели, са показанията на пострадалата С. Й., доколкото преки свидетели на инцидента не е имало. Окръжният съд я е разпитал и е проследил свидетелските й показания на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса. Констатирал е противоречията в тях и е приложил разпоредбите на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, на което основание са приобщени свидетелските показания на Й., дадени на досъдебното производство и пред РС - гр. Дряново. Приел е, че свидетелските й показания, дадени на досъдебното производство не следва да бъдат кредитирани и са изключени от доказателствената маса. Мотивирал се е с извода, че показанията на свидетелката са закрепени по делото с протоколи за разпит, които обаче са негодни доказателствени средства, тъй като не са подписани от разпитваното лице и следователно - пострадалата не е удостоверила с подписа си неговата вярност. В протоколите не е отразено мястото и времето на разпита. От друга страна при повторното разглеждане на делото пред окръжната инстанция е заявила, че не си спомня нищо от инцидента. За него е научила от близките си. Съдът е отбелязал, че разпитът е бил три дни след инцидента, когато пострадалата е била в шок и неадекватна. С оглед противоречието между отразеното в съдебния протокол от проведеното пред районния съд съдебно следствие и депозираните свидетелски показания пред окръжния съд, последният е акцентирал върху учудването на Й., че е казала пред първата инстанция прочетеното й по реда на чл. 284, ал. 4, вр. ал. 1 НПК. Настоящата инстанция на ВКС не споделя посоченото по-горе. Приложените на л. 58 и л. 89, със съответни преписи на л. 56 и л. 87 от д. п. протоколи за разпит на пострадалата са годно доказателствено средство. В тях изрично е отразено времето и мястото на проведеното следствено действие - [населено място] и час на започване и приключване на разпита напълно в съответствие с чл. 129, ал. 1 и чл. 120, ал. 2 НПК. В случая би било проява на излишен формализъм да се отрази, че разпитът е проведен в болничното заведение в [населено място] във връзка с установеното здравословно състояние на пострадалата. Точно последното обяснява и защо не е положен от нея и подпис в протокола за разпит, съгласно чл. 237, ал. 4 НПК, а се е наложило в това действие по разследването да присъстват свидетели в лицето на Я. К. и К. К., което изрично е отбелязано в протокола по силата на чл. 236, ал. 3 НПК и последните са удостоверили с подписа си дадените от пострадалата показания. В случая, достатъчно е било съдът да се запознае със снимковия материал, приложен на л. 114-116 към съдебномедицинската експертиза и отразените в него дати /11.06.10 г., съответно 14.06.10 г./ и съдържащите се в показанията на К. данни, че майка й си е служила с дясната ръка, за да си обясни горните обстоятелства. Ако и при това не е бил в състояние да направи извод за годността на протоколите за разпит, е имал процесуалната възможност да разпита двамата свидетели за обстоятелствата по разпита, поради невъзможността последните да се установят от водещия разследването във връзка със забраната по чл. 118, ал. 2 НПК. Съдът е имал възможността по силата на чл. 143, ал. 4 НПК да изясни противоречията в свидетелските показания на Й., като проведе очна ставка между нея и свидетелите К. и К., което не е направено. Спрямо показанията на пострадалата Й. съдът е допуснал и друго нарушение на процесуалните правила. На няколко места в мотивите въззивният съд е отразено, че тя е била в "тежко шоково състояние", "дезориентирана", "неадекватна", била е в "шок и неадекватна", че "не е възприела фактите, изложени в показанията й, тъй като била силно уплашена и тези факти са й втълпени от близките й" /К. и К./. Т. е. съдът е проявил съмнения в свидетелската годност на Й., което, обаче, не се установява чрез общи познания, а чрез задължителна експертиза по чл. 144, ал. 2, т. 2 НПК за способността на свидетеля с оглед на неговото психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях. Това е било задължително не само с оглед преживяното от Й., вследствие на инцидента, но и с оглед нейната възраст /85 г./ и изтеклия период от време /3 г./ от разпитите й на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса. Такава експертиза по делото не е назначена. Вместо това, без наличието на съответни доказателства съдът е приел, че разказаното от Й. и е втълпено от нейната дъщеря, което тя е научила от свидетелите П. и Б. На последните, обаче, пострадалата не е конкретизирала кучетата, които са я нападнали. Следователно, те не са били в състояние да разкажат на К., че това са кучета, собственост на подсъдимите. Съответно К. не е могла да "втълпи" този факт на своята майка при разпита и пред органа на досъдебното производство. В предходното касационно решение ВКС е акцентирал на предоверяването от страна на окръжния съд на назначените и изслушани съдебно-киноложка и съдебно-киноложка и етологична /животинско-поведенческа/ експертизи. Това е повторено и при повторното разглеждане на делото. Следвало е окръжният съд много внимателно да подходи към поставените на вещите лица задачи и разясненията, дадени от тях в съдебно заседание. Голямата част от въпросите и разясненията, дадени от вещите лица не касаят експертни знания, а единствено следва да се изяснят със свидетелски показания. Недопустими са въпроси към вещи лица като: "е ли участвало кучето А. в инцидента с пострадалата Й. "; "участвало ли е само или с други кучета"; "какво го е провокирало да скъса синджира, с който е било вързано, да излезе от имота и да се намеси в инцидента"; телесните увреждания на пострадалата "причинени ли са от отхапвания, или нахапвания от А. ". Още по-недопустимо е съдът да мотивира съдебния си акт с разяснения на експертите от рода на: "кучето А. се е откъснало от синджира, когато С. Й. е нападната от други кучета"; "след като нападението е приключило, А. е подушил пострадалата и се е оттеглил и това обяснява капката кръв по муцуната му". Да се мотивира оправдателната присъда с "абсолютната категоричност на вещото лице, че А. не е нападнал Й. " или със заключение, че "куче, което е хапало или разкъсвало, ще бъде цялото в кръв и дори да бъде почистено кръв ще има, а в рамките на 2-3/5-6/ часа в устата му могат да бъдат намерени електроцити и ДНК или следи от месо", без да се съпоставят тези изводи с данни за разкъсани важни артериални съдове или с факта, че инцидента се е развил между 9.00ч - 11.00 ч., а огледът е започнал в 14.00 ч. и е приключил 15.00 часа, означава, че съдът е постановил съдебния си акт на базата на предположения. Настоящият състав на ВКС няма да преповтаря фактите, изрично посочени в предходното решение на касационната инстанция, с които не се е съобразил окръжният съд при постановяването на оправдателната си присъда и които в своята последователност и логична връзка водят до други фактически изводи, относими за решаване на делото по същество. Посочените по-горе съществени процесуални нарушения водят до извод за основателност на жалбата, поради което въззивната присъда следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Второто искане на повереника на частния обвинител е процесуално недопустимо, тъй като се касае до второ връщане за ново разглеждане от въззивен съд. Пред настоящата инстанция е направено искане за разноски, което не може да бъде уважено, тъй като делото не е решено по същество. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,