Решение № 16151 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5940/2017 г.

Решение № 16151 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5940/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Кюстендил (Об С – Кюстендил) срещу Решение № 400 от 20.03.2017 г., постановено по адм. дело № 671 по описа за 2016 г. на Административен съд Благоевград (АС – Благоевград). В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост на решението, поради липсата на правен интерес от страна на оспорващия.

На следващо място са изложени съображения за неправилност на решението, поради необоснованост, постановяване при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговото обезсилване или при условията на евентуалност да се отмени същото и отхвърли оспорването.

Касационният жалбоподател ОбС - Кюстендил в съдебно заседание, чрез адв. Велкова, поддържа касационната жалба, като твърди, че акта не подлежи на обжалване.

Ответникът Сдружение "Възраждане- 2015", в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по делото.

Заинтересованата страна Сдружение на пострадалите от недобросъвестността на община Кюстендил (СПНОК), в съдебно заседание чрез адвокат В. Зарков от КАК оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и да се потвърди първоинстанционното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Производството пред АС Благоевград е образувано по жалба на СПНОК и Сдружение "Възраждане 2015" против Решение № 260 от Протокол № 12/31.08.2016 г. на ОбС Кюстендил, с което на основание чл. 21, ал. 2, чл. 21, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 124 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) са извършени корекции в бюджета на общината за 2016 г. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, като прието в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и се иска неговата отмяна.

С обжалвания съдебен акт- Решение № 400 от 20.03.2017 г., постановено по адм. дело № 671 по описа за 2016 г. на АС Благоевград е ОТМЕНЕНО Решение № 260 от Протокол № 12/31.08.2016 г. на Общински съвет – Кюстендил.

Адм. съд за да приеме този резултат намира, че оспореното решение на ОбС Кюстендил е прието, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като в случая не е спазен процесуалния ред за неговото приемане.

Установено е, че публичното обсъждане по реда на чл. 17, ал. 2 от Наредбата не е проведено, чрез обявяване на проекта за изменение на бюджета на интернет страницата на общината и в местните средства за масово осведомяване поне 7 дни преди датата, определена за провеждане на обсъждането.

Намира, че няма данни и не се твърди кмета на Община Кюстендил да е отправил писмени покани за участие да заинтересовани страни, каквото е изискването на чл. 66 от АПК. Понеже не е бил публично оповестен проекта за корекции на бюджета за 2016 г., съответно не е била определена и форма на участие на заинтересованите лица, така както изисква чл. 69, ал. 1 от АПК. Счита, че липсата на надлежно извършено задължително оповестяване на проекта за изменение на бюджета съставлява съществено допуснато нарушение, водещо до незаконосъобразност на оспореното решение.

Решението на адм. съд е недопустимо.

Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК.

В Тълкувателно решение № 2 от 16.04.2013 г. по Тълкувателно дело № 4/2011 г. на ВАС се приема, че решението на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, с което се приема и изменя годишният бюджет на общината и се приема отчетът за изпълнението му, е общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Представлява завършен адм. акт, има свой предмет и поражда административно правоотношение. Смята се, че решенията на общинските съвети по чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА подлежат на оспорване пред административния съд по реда на чл. 45, ал. 3 ЗМСМА.

Двете дружества жалбоподатели са извън кръга на субектите, посочени в чл. 45 ЗМСМА, които могат да оспорват актовете на общинските съвети, поради което следва да бъде изследвано наличието на техния правен интерес за оспорване на процесното решение.

1. Не е налице правен интерес за двете дружества от оспорване на адм. акт, който е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата.

Разпоредбите на чл. 120, ал. 2 КРБ и чл. 147, ал. 1 АПК определят обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие- обжалваният акт да засяга лицето. Граматическото и логическото тълкуване на тези разпоредби води до извода, че правото на оспорване на административните актове е обусловено от наличие на личен и пряк интерес у оспорващия. Интересът е личен и пряк, когато оспорения акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за него. Когато е издаден общ административен акт, легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне - 147, ал. 1, във вр. с чл. 184 АПК.

1. В административния процес правото на жалба зависи от въздействието, което административният акт оказва върху правната сфера на лицата. Оспорването следва да цели премахване на неблагоприятните правни последици, които акта поражда за оспорващия, респективно към предотвратяване възникването на неблагоприятни последици за него. На преценка подлежи налице ли е негативен правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект спрямо конкретен субект. В случая нито една от тези предпоставки не е налице.

1. Настоящият съдебен състав счита, че дружествата не разполагат с правен интерес да оспорват общия адм. акт, тъй като приетите финансови корекции в бюджета на общината за 2016 г. не ги засягат негативно и не застрашат или нарушават техни права.

1. 1. Жалбоподателите не са адресати на акта, за тях не произтичат пряко задължения. Същите не са участници в процедурата по приемане на решението - чл. 69 и чл. 179 АПК.

1. 2. С извършените корекции в бюджета не могат да бъдат нарушени или застрашени права или законни интереси на жалбоподателите. Няма данни те да участват в правоотношенията по кумулиране, принудително събиране и изразходване на средства. Не се твърди и няма данни дружествата да са данъчнозадължени субекти - чл. 11, чл. 53 от ЗМДТ.

1. 3. При липса на правен интерес за оспорващия, обжалването ще се превърне от контрол за законосъобразност върху актовете на администрацията в надзор за законност от страна на гражданите, каквото правомощие е възложено изцяло на Прокуратурата - чл. 16 АПК. Сдружението има възможност да сезира Прокуратурата, която да упражни правомощия си по надзора за законност- чл. 147, ал. 2, във вр с чл. 184 АПК.

1. Изложението в жалбата подадена до адм. съд не обосновава допустимост на оспорването, тъй като не визира пряк интерес. Такъв не може да бъде идентифициран и в предмета на дейност на дружествата. Намеренията, възпроизведени като предмет на дейност на СПИНОК, като ЮЛНЦ, осъществяващо дейност в обществена полза не визират обстоятелства, които да обусловят наличие на правен интерес- чл. 147 АПК. Описани са евентуални, бъдещи и хипотетични правоотношения с неустановени параметри. Защита срещу незаконосъобразни проявления на дейността на администрацията е винаги конкретна и се реализира от субект, чиято правна сфера е накърнена от определено със своите елементи адм. правоотношение - чл. 128, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2 АПК.

1. В случая не може да се приеме, че е изпълнено изискването за обосноваване на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба срещу общ административен акт. Липсата на правен интерес, обосновава извод за недопустимост на жалбата- чл. 159, т. 4 от АПК. В тази връзка не е необходимо да се излагат съображения относно правилността на отмяната на обжалваното решение на ОбС.

С приемането за допустима на подадената жалба административният съд се е произнесъл по нейното същество с едно решение, което като недопустимо следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.

При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение