Решение № 5471 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8689/2010 г.

Решение № 5471 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8689/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РУ-МВР-гр. Кърджали, срещу решение № 55/19.05.2010 г., постановено по адм. д. № 37/2010 г. по описа на Административен съд - Кърджали. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во, 2-ро и трето АПК. Ответникът - Захари Илиев Захариев не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока за обжалване и от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът я счете за основателна по същество. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 31/5.02.2010 г. на началника на РУ-МВР гр. Кърджали, с която на Захари Илиев Захариев, на основание чл. 171, т. 1б. б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ " временно отнемане свидетелство за управление на МПС" до решаване на въпроса за отговорността му. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, че не е мотивирана, а също така, че показанията на разпитаните двама свидетели оборват изцяло доказателствената сила на съставения АУАН. Съдът е счел, че в заповедта липсва конкретизация на предвидените хипотези от нормата на чл. 171, т. 1б. "б" от ЗДП, както и че не е установена нито една от предвидените в нормата хипотези. При тези съображения АС-Кърджали е отменил обжалваната заповед. Така постановеното решение е неправилно. Същото е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон. Заповедта на началника на РУ-МВР гр. Кърджали е законосъобразна. Издадена е от компетентен орган, спазена е предвидената в закона форма, правилно е приложен материалния закон, липсват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага /ПАМ/ "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС" на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействие на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. От приложената и приета административна преписка се установява, че на 04.02.2010 г. около 20.45 часа в гр. Кърджали Захари Илиев Захариев е управлявал л. а. "Мицубиши Паджеро" с ДК № С 52 32 КХ, като предприемайки движение назад без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението, блъска пресичащия пешеходец зад превозното средство - Мехмед Мехмед Сали, поради което настъпва ПТП. Захариев заедно с негов приятел - Мариян Сиджимов закарват веднага пострадалия в ЦСМП - Кърджали. Пред пристигналия в ЦСМП полицейски екип Захариев е твърдял, че не той е шофирал автомобила. Синът му Илия Захариев е заявил първоначално, че е управлявал автомобила. Захари Захариев бил видимо в нетрезво състояние. Захари Захариев и Мариян Сиджимов били откарани в районното управление на МВР за установяване извършителя на извършеното престъпление. Преди да бъде установено от разследващите, че именно Захариев е извършител на осъщественото престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" вр. чл. 342, ал. 2 от НК същият самоволно напуснал РУ - Кърджали и се укрил, като по този начин осуетил полицейска проверка срещу себе си. Захариев бил обявен за местно издирване. Негово действие по съществото си представлява отказ да бъде проверен с техническо средство, както и да даде кръв за медицинско изследване. В конкретния случай са били налице предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 2 и предл. 3 от ЗДП - налице е отказ отстрана на Захариев да бъде проверен с техническо средство, както и отказ да даде кръв за медицинско изследване. Липсата на посочени конкретни фактически основания за издаване на обжалваната заповед не е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като същите могат да се установят от АУАН № 692/4.02.2010 г. и докладните записки, приложени към административната преписка, въз основа на които е издадена обжалваната заповед. При постановяване на обжалваното решение съдът не е обсъдил всички доказателства, приложени към административната преписка. Кредитирал е единствено показанията на Илия Захариев - син на Захари Захариев и тези на Мариян Сиджиков - близък приятел на Захариев. Приел е че техните показания оборват доказателствената сила на АУАН. Свидетелските им показания обаче са противоречиви, непоследователни, нелогични и не си кореспондират с останалите писмени доказателства, които съдът не е обсъдил и с лекота е игнорирал, в следствие на което е постановил едно необосновано решение. Съдът не е взел под внимание и обстоятелството, че Илия Захариев, с цел да прикрие баща си, първоначално е заявил пред полицаите, че той е управлявал автомобила, а не баща му. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че обжалваната в първоинстанционното производство заповед на началника на РУ МВР гр. Кърджали е издадена при наличие на материално-правните предпоставки, визирани в нормата на чл. 171, т. 1б. "б", пр. 2 и пр. 3 от ЗДП, т. е. същата е постановена при правилно и точно приложение на материалния закон. Като е стигнал до различен извод АС - гр. Кърджали е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Ето защо обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото да се реши по същество на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, като бъде отхвърлена жалбата на Захари Илиев Захариев срещу заповед № 31/5.02.2010 г. на началника на РУ-МВР гр. Кърджали като неоснователна Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,