Решение № 10060 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1335/2025 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби. Първата е от Община Ловеч чрез адвокат Христова срещу Решение 2114 от 27.11.2024 г., постановено по адм. дело 284/2024 г. по описа на Административен съд Ловеч в частта му, в която Общината е осъдена да заплати на Н. И. С. от гр. Ловеч сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от отменени като незаконосъобразни два административни акта Заповед З-221/18.02.2019 г. и Заповед 059/18.02.2019 г., и двата издадени от Кмета на Община Ловеч, с които му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение с него. Присъдена е и сумата в размер на 926,58 лева, представляваща законна лихва за забава и разноски съобразно уважената част от исковата претенция. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната част поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Моли съдебното решение в обжалваната му част да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. При условията на евентуалност моли размерът на присъденото обезщетение да бъде намален. Ответникът по тази касационна жалба, Н. И. С. от гр. Ловеч, чрез адвокат Костадинова, писмено и в съдебно заседание, развива доводи за неоснователност на същата, съответно за правилност на съдебното решение в обжалваната част. Втората касационна жалба е подадена от Н. И. С. от гр. Ловеч, чрез адв. Костадинова, срещу Решение 2114 от 27.11.2024 г., постановено по адм. дело 284/2024 г. по описа на Административен съд Ловеч в частта му, в която е отхвърлена исковата претенция над присъдената сума от 3000 лева до пълния претендиран размер от 6000 лева за обезщетение за неимуществени вреди от отменени като незаконосъобразни два административни акта Заповед З-221/18.02.2019 г. и Заповед 059/18.02.2019 г., както и за сумата над 926,58 лева за законна лихва за забава до пълни претендиран размер от 1853,17 лева. Ответникът по втората касационна жалба, Община Ловеч, излага твърдения, че същата е недоказана и неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение в обжалваните му част е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледана по същество и двете касационни жалби са неоснователни по следните съображения: С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд Ловеч е осъдил Община Ловеч да заплати на Н. И. С. от гр. Ловеч сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от отменени като незаконосъобразни два административни акта Заповед З-221/18.02.2019 г. и Заповед 059/18.02.2019 г., и двата издадени от Кмета на Община Ловеч, с които му е наложено дисциплинарно наказатние уволнение и е прекратено служебното правоотношениес него, ведно с законна лихва върху сумата в размер на 926,58 лв., както и ведно със законната лихва, считано от 10.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил исковата претенция за неимуществени вреди в останалата й част за сумата над 3000 лева до пълния предявен размер от 6000 лева. Съдът е присъдил на страните и сторените в производството разноски съразмерно с уважената част от иска. За да стигне до този правен резултат, АС Ловеч, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен по следните съображения: По делото безспорно е установено обстоятелството, че Заповед З-221/18.02.2019 г. и Заповед 059/18.02.2019 г., и двата издадени от Кмета на Община Ловеч, с които на С. е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл. 92, ал.1, чл.90, ал.1, т.5, чл.97, ал.1 и във вр. с чл. 89, ал.2, т.1 и т.5 от Закона за държавния служител и е прекратено служебното правоотношениес него на основание чл. 107, ал.1, т.3, чл. 108, ал.1 във вр. с чл. 90, ал.1, т.5, чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от Закона за държавния служител, са отменени с влязло в сила съдебно решение. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел за частично основателна предявената от Н. С. против Община Ловеч претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е заключил, че са налице кумулативно предвидените в чл. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди отменен като незаконосъобразен административен акт, реално претърпени от ищеца вреди във вид на емоционални и психически сътресения, както и наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претърпените вреди и отменените като незаконосъобразни административни актове. Съдът е приел и за частично доказани останалите изложени твърдения за настъпили неимуществени вреди , изразяващи се във влошаване здравето на ищеца в резултат на издадените заповеди за съкращаването му като държавен служител. След подробен анализ на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и, изхождайки от обективните критерии за определяне размера на неимуществените вреди по справедливост характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е осъществено, последиците от него, продължителност и интензитет на търпене на вредите, АС Ловеч е стигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай възлиза на 3000 лв., поради което е отхвърлил исковата претенция за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 6000 лв. Съдебното решение е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение споделя избожените в мотивите на съдебния акт доводи за основателност на исковата претенция за неимуществени вреди, поради което не е необходимо да приповтаря тези доводи и препраща към тях като мотиви на настоящия съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Същите са подробни и добре аргументирани. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния ЗОДОВ, следва да бъде установено кумулативното наличие на изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки незаконосъобразен административен акт, фактическо действие или бездействие на административен орган при упражняване на административна дейност, реално настъпили вреди и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт/действие/бездействие и вредите. Липсата на който и да било елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск. Въпросът дали при изплатено обезщетение по реда на л.104, ал.1 ЗДСл може да се търси обезщетение за претърпени неимуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е разрешен с Тълкувателно решение 4 от 06.11.2023 г. по тълк. дело 2/2021 г., ОСС на ВАС, I и II колегия, съгласно което разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения. Правилен е решаващият извод на административния съд, че искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение на Н. С. е доказан по основание и частично основателен по размер, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 ЗОДОВ. Неоснователни са развитите от касатора Община Ловеч твърдения за недоказаност на тези вреди. Видно от свидетелските показания по делото, изводът на административния съд за реалното настъпване на негативните емоции, изразяващи се в притеснение, срам, напрежение, чувство на обида и депресия е основателен и доказан. Необосновани са твърденията на касатора за неправилност на правните изводи на съда поради базирането им единствено на представените медицински документи, без да се отчете липсата на други писмени доказателства за емоционалното и психическо състояние на ищеца. Настоящата инстанция намира, че правилно е отчетено влошеното здравословни състояние на С. още преди уволнението, с оглед на което решаващият състав е уважил исковата претенция частично. ВАС, трето отделение, споделя преценката на АС Ловеч за определения справедлив размер на присъденото обезщетение. Съдът е изследвал и анализирал всички доказателства по делото, като на базата на събрания доказателствен материал е направил верни и обосновани правни изводи. С оглед на което неоснователно е възражението на касатора С., че съдът неправилно е определил размера на обезщетението. По изложените съображения не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този краен извод разноски по компенсация в полза на страните не следва да бъдат присъждани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение