Решение № 8400 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12961/2016 г.

Решение № 8400 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12961/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Б. срещу решение № 1305/07.10.2016 г. по адм. д. № 248/2016 г. на Административен съд Б.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - С. С. М. чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. С. М. срещу заповед № 197/18.02.2016 г. на касатора, с която му е наредено на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ да премахне «Два броя стълбища», изградени в имот [номер] по по кадастралната карта на [населено място] в имот-публична общинска собственост, тъй като същите са неподходящи по местонахождение и разположение и възпрепятстват безопасността и сигурността на движение на гражданите. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Стълбите са външни, стоманобетонови, конструктивно и функционално свързани с хотел К. и посредством тях се осъществява основния подход към сградите А и Б на хотела. Те попадат в тротоара, който не е изпълнен според изискванията на регулационния план. В одобрените проекти към акта за узаконяване на хотела външните стълби са част от архитектурното разпределение. Те са отразени и в графичната част на скицата с виза за узаконяване. Сключен е и договор за наем на общинска земя, обновяван периодично, първият от които цитиран и към акта за узаконяване. Външните стълби, предмет на заповедта, са строеж- пристройка, част от основното застрояване и не се обхващат от нормата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Така постановеното решение е материалнозаконосъобразно: В случая заповедта не е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма. В случая се касае за строеж, за който важи разрешителният режим по ЗУТ, тъй като стълбите са функционално и конструктивно свързани с основното застрояване. Освен това те са в обхвата на издадения акт за узаконяване, поради което не подлежат на премахване по реда на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. По реда на чл. 195, ал. 5 ЗУТ се премахват обекти, които са второстепенни, временни постройки, но не и строежи. В случая е налице строеж и същият подлежи на премахване по реда на чл. 225 и следващите ЗУТ, ако са налице основания за неговата незаконност. Поради това описаните в констативния протокол и в мотивите на оспорената заповед факти и обстоятелства не обосновават упражненото правомощие на административния орган за премахване по реда на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Предвид изложеното, като е приел материална незаконосъобразност на оспорената заповед, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,