Решение № 12214 от 30.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1771/2011 г.

Решение № 12214 от 30.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1771/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на "Сенсо Мода" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район "Триадица", ул. "Доспат" № 23, ет. 4, ап. 53, представлявано от Антон Боянов Кънчев и Началника на Митница Югозападна, чрез процесуалния си представител юрк. Бухлева, срещу решение № 687/7.12.2010 г., постановено по адм. д. № 332/2010 г., по описа на Административен съд гр. Благоевград. В жалбата на дружеството се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски. В жалбата на Началника на Митница Югозападна, се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователни. Предмет на обжалване пред АС е било Решение № 1000-0133/25.11.2009 г. на Началника на Митница Кулата, с което е определено на "Сенсо Мода" ЕООД да внесе по ЕАД № 08ВG005400Н0014185/Н-1418/20080707, мито в размер на 18 540.38 лева и ДДС върху митото в размер на 3 708.08 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение към 25.11.2009 г. общо на 4 248.82 лева. С решението предмет на касационното производство, съдът е отменил Решението на Началника на Митница Кулата в частта, с която е определено "Сенсо мода" ЕООД да внесе ДДС в размер на 3 708.08 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение и възлизаща към 25.11.2009 г. на 708.14 лева и е отхвърлил жалбата на "Сенсо мода" ЕООД, в частта, с която е определено да внесе мито в размер на 18 540.38 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение към 25.11.2009 г. в размер на 3 540.68 лева. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че на 7.07.2008 г. "Сенсо Мода" ЕООД е декларирало пред Митница Кулата: дамски блузи от синтетика 8827 бр. и дамски ризи от трикотажен плат с яка - 4375 бр. за допускане за свободно обръщение и крайна употреба. ЕАД е приет и регистриран под № 08ВG005400Н0014185/Н-1418/20080707. При декларирането на стоката Представен е сертификат за движение на стоките ЕUR 1 № А0387490/3.07.2008 г., като въз основа и на основание Протокол № 4 към Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки и Бивша югославска република Македония (Протокол № 4), стоката е освободена от заплащане на дължимото по вноса мито, като митническата стойност на стоката е определена общо на 154503.14 лева. Във връзка с извършена последваща проверка на представения сертификат за движение на стоките от страна на Агенция Митници до администрацията на Македонската митница към Министерството на финансите на Република Македония е изискана последваща проверка на евросертификата по отношение автентичността и произхода на стоките. В отговор на запитването в Агенция Митници, ЦМУ е получено писмо вх. № 4417/351/11.05.2009 г. (изх. № 02-10998/29.04.2009 г.) от Митническа администрация към Министерство на финансите на Република Македония, че стоките не отговарят на изискванията на чл. 6 от Протокол № 4 на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки и Бивша югославска република Македония по отношение на критерия за "достатъчно обработени или преработени продукти" и специфичното правило на Анекс 2 на този протокол, свързано със съответните тарифни структури, поради което представения сертификат за движение е невалиден документ по отношение на преференциалния произход на стоките от Македония. Към отговора е приложено копие от сертификата за движение със заверка в клетка 14. С писмо изх. № 4417/351/ от 25.05.2009 г. ЦМУ при Агенция "Митници" е уведомила РМД София, която е изпратила писмо до Началника на Митница Кулата, с информация, че стоките предмет на евросертификата не могат да бъдат основание за предоставяне на тарифни преференции. Подробно съдът е обсъдил заключението на приета без оспорване съдебно-икономическа експертиза от което се установява, че внесените от "Сенсо мода" ЕООД стоки са продадени на клиенти от страни членки на ЕС, за което са издадени 11 броя продажни фактури, придружени с ЧМР, заверени в кл. 24, че стоката е получена. Стоките са осчетоводени и включени в дневниците за продажби на дружеството. При така установеното от съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и е мотивирано съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Позовал се е на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗМ съгласно която Митническата тарифа може да включва и преференциални тарифни мерки, предвидени в споразумения, по които Република България е страна. Позовал се е на разпоредбата на чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, съгласно която когато възниква митническо задължение, законно дължимите сборове се основават на Митническата тарифа на Европейските общности, като съгласно чл. 20, т. 3 б. "г" от регламента включва преференциални тарифни мерки, предвидени в споразумения, които Общността е сключила с определени страни или групи страни и които предвиждат предоставянето на преференциално тарифно третиране. В тази насока съдът е обсъдил преференциални тарифни мерки между Европейската общност и Македония предвиждани в Споразумението за стабилизиране и асоцииране, сключено между Р Македония и Европейската общност и в приетия към него Протокол 4 относно дефиницията на понятието "стоки с произход" и методите на административно сътрудничество. Съгласно чл. 16 от Протокол 4 продуктите с произход от Македония при внос в Европейската общност (включително и България) се възползват от преференциалния режим при представяне на сертификат за движение ЕUR. 1 или в случаите, посочени в чл. 22, параграф. 1 при декларация, съставена от износителя върху фактурата или всякакъв друг търговски документ. Подробно съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 17 от Протокол № 4 досежно процедурата по издаване на сертификат за движение ЕUR. 1 и е приел, че "Сенсо мода" ЕООД е внесло стоки от Р Македония, страна по споразумението, за които е представил сертификат за движение ЕUR. 1, издаден при условията на чл. 17 от Протокол № 4. При условията на разпоредбите уредени в Протокол № 4 за административно сътрудничество между държавите-членки на Общността и Р. Македония е извършена последваща проверка на доказателствата за произход, по реда на чл. 32, т. 2 от Протокол № 4 и чл. 84, ал. 1 от ЗМ митническите органи на Р България, досежно истинността на представения документ за произход. В тази насока съдът е приел за неоснователно възражението на дружеството, че искането подписано от Началника на отдел в дирекция "Тарифна политика" към ЦМУ не е отправено от компетентен орган, тъй като Протокол № 4 не е посочва кое длъжностно лице следва да изиска проверка на доказателството за произход, а само, че се осъществява от митническите власти, към които принадлежи Началника на отдел в дирекция "Тарифна политика" в ЦМУ на Агенция Митници. Съдът е кредитирал отговора въз основа на извършената от македонските митнически власти проверка, като е приел, че издаденото от македонските митнически власти писмо е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, поради което е неотносимо съм спора обстоятелството кое длъжностно лице е подписало писмото. На следващо място съдът е приел, че отговорът на македонската митница съдържа ясен и еднозначен отговор на въпросите, посочени в чл. ЗЗ, т. 5 от Протокол № 4, тъй като процесният сертификат не може да се счита като основание за преференциален внос. В тази насока за неоснователно, съдът е приел възражението на жалбоподателя за нарушение на чл. 26 от АПК, тъй като Протокол 4 не съдържа изискване заинтересованите страни да бъдат уведомени за извършваната проверка, поради което е приел, че жалбата в тази си част следва да се отхвърли. В частта относно определения размер на ДДС, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, тъй като е безспорно установено, че процесните стоки са допуснати при режим свободно обръщение и крайна употреба за друга държава членка, което се установява от 11 броя продажни фактури, осчетоводени от дружеството и заверени в кл. 24 на международните товарителници, поради което решението в тази си част е отменено като незаконосъобразно. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По жалбата на "Сенсо Мода" ЕООД: Съгласно чл. 33 от Закона за митниците условията за придобиване на преференциален произход на стоките с цел прилагане на мерките по чл. 26, ал. 1, т. 4 и 5 се уреждат с: 1. международните споразумения на Република България за въвеждане на преференциални тарифни мерки; 2. нормативните актове за едностранно приети от Република България преференциални тарифни мерки. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 когато възниква митническо задължение, законно дължимите сборове се основават на Митническата тарифа на Европейските общности, която съгласно чл. 20, т. 3 б. "г" от същия регламент включва преференциални тарифни мерки, предвидени в споразумения, които Общността е сключила с определени страни или групи страни и които предвиждат предоставянето на преференциално тарифно третиране. Между Европейската общност и Македония такива преференциални тарифни мерки се предвиждат в Споразумението за стабилизиране и асоцииране, сключено между Р Македония и Европейската общност и в приетия към него Протокол 4 относно дефиницията на понятието "стоки с произход" и методите на административно сътрудничество. Основният спор по делото е наличие на "стока с произход" от Р. Македония по отношение на внесените стоки. Основно доводите в тази насока в жалбата се свеждат до съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с липса на произнасяне от страна на съда във връзка с откритото производство по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК относно оспорване автентичността на писмо от Р. Македония с техен изх. № К 19-011392/099002 № 02-10998х от 204.2009 г. и с изх. № ЦМ 4417/351 от 11.05.2009 г. Основното възражение в тази насока е свързано и със законосъобразността на обжалваното решение, поради факта, че е кредитиран официален документ, който е подписан със запетая, без доказателства за компетентност на лицето, което го е подписало. На първо място съдът е изложил подробни доводи в мотивите на обжалвания акт, защо приема, че доказателствената сила на отговора от македонските митнически власти получен по реда на чл. 33 от Протокол 4, не е оборена от касатора, което по своята същност е произнасяне по оспорването по смисъла на чл. 194, ал. 3 от ГПК. На следващо място правилно съдът е приел, че съгласно чл. 33, т. 3 от Протокол 4 проверката, респективно резултатите от нея следва да се извършат от митническите власти на държавата износител, което в случая е изпълнено. Видно от получения отговор с дата 29.04.2009 г., същият е изготвен след оформяне по надлежния ред на екземпляр от процесния ЕUR 1 № А0387490/03.07.2008 г., като в клетка 14 е положен печат и подпис (без запетая) с вписано Х в квадратчето, че извършената проверка показва, че сертификата не отговаря на изискванията за автентичност и точност. В писмото допълнително е посочено, че липсва информация, че стоките са с преференциален произход от Македония. В тази насока е неоснователен довода в жалбата, че неправилно съдът е приел, че отговора съдържа ясно съдържание, че описаните продукти не могат да се приемат за такива с произход от Македония. Разпоредбата на чл. 33, ал. 6 от Протокол 4 предвижда при липса на отговор или ако отговорът не съдържа достатъчно информация за действителния произход на стоката, митническите власти отправили искането да откажат предоставяне на преференции, освен при изключителни случаи, поради което дори и отговора да не е достатъчно ясен, то липсват доказателства случая да е изключителен. Досежно откритото производство по оспорване, правилно съдът е приел, че от касатора не са ангажирани доказателства във връзка с наличие на предпоставките на чл. 6 от Протокол 4, а именно, че внесените стоки са достатъчно обработени или преработени продукти, като са спазени условията посочени в списъка на приложение II. Именно липсата на тази предпоставка е установена в хода на последващата проверка и оборването й е можело да стане с всички доказателствени средства, включително с доказателства представени от производителя на обмитените за износ стоки. В тази насока е направено искане от жалбоподателя в съдебно заседание от 7.07.2010 г., за предоставяне на документи досежно допълнителната преработка на материалите от които са изработени процесните стоки, довели до промяна на тарифния номер, респективно на техния произход, но впоследствие не са ангажирани доказателства. Неоснователно е възражението за липса на компетентност на лицето отправило искането за извършване на последваща проверка от митническите власти на Р. България, тъй като както правилно е приел съдът изискването на чл. 33, т. 2 от протокол 4 е митническите власти на страната вносител да върнат сертификата за движение на страната износител. В клетка 13 на върнатия сертификат е положен печат и подпис за българските митнически власти (без запетая). Неоснователен е доводът за неправилност на решението, поради необсъждане на представените доказателства и преди всичко декларацията от производителя, че стоките са с приложение на диагонално правило за износ в ЕС: Турция - Македония - България, тъй като спорът е именно дали стоките отговарят на критерия за "достатъчно обработени или преработени продукти" по смисъла на чл. 6 на Протокол 4. Именно при последващата проверка е установено, че производителят не притежава необходимата информация, за да бъде установен преференциалния произход на стоките от Македония. С оглед на изложеното, решението в тази си част като правилно следва да бъде оставено в сила. По жалбата на началника на Митница Югозападна: За да отмени решението в частта относно начисления ДДС съдът е изложил подробни доводи, които изцяло се споделят от настоящия състав. Безспорно установено е и не се оспорва от страните, че процесните стоки са допуснати при режим свободно обръщение и крайна употреба за друга държава членка, като извършената последваща продажба се установява и от заключението на приетото без оспорване заключение на ССЕ. При този безспорен факт, правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, тъй като вносът е последван от вътреобщностна доставка и са налице останалите изисквания на посочената разпоредба, поради което е неоснователен доводът в касационната жалба за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на разпоредбите на чл. 199, ал. 1, т. 7 от ЗМ, респ. чл. 202, ал. 1, т. 4 от ЗМ и чл. 56 от ЗДДС. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,