Решение № 60089 от 6.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3938/2020 г.

Решение № 60089 от 6.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3938/2020 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационната жалба на Д. Б. А., Ж. Б. Й., М. Б. М., А. К. М., А. Ю. Й. на решение № 2112 от 13.04.2020 г. по гр. д. № 14675/2018 г. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав, в частта му, с която е потвърдено решение от 26.04.2018 г. на Софийски районен съд по гр. д. № 41747/2016 г. за осъждане на жалбоподателите на основание чл. 72, ал. 1 ЗС да заплатят на Р. Р. Г. и С. В. Г. сумата 24 000 лв., представляваща увеличената стойност на поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], с площ 950 кв. м., с адрес: [населено място], ул. Г. Н. " № 33 вследствие изграждане на апартамент № *, на първи надпартерен етаж в осеметажната жилищна сграда, построена в поземления имот и на подземен гараж /паркомясто/ № * в сутерена на същата сграда, които подобрения са извършени в периода до месец юни 2009 г., ведно със законната лихва от 05.08.2015 г. до изплащането й. Не е допуснато касационно обжалване на горепосоченото решение по насрещната касационна жалба на Р. Р. Г. и С. В. Г. срещу извършеното от Софийски градски съд обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото по предявеното от тях право на задържане върху недвижимите имоти до заплащане на подобренията в тях. Жалбоподателите Д. Б. А., Ж. Б. Й., М. Б. М., А. К. М., А. Ю. Й. намират решението. Развиват съображения, че активно легитимиран да търси заплащане на подобренията по чл. 72, ал. 1 ЗС е първоначалният носител на правото на строеж, а не последващите суперфициенти, каквито са ищците по насрещния иск. Считат, че въззивният съд неправилно се е позовал на Тълкувателно решение № 1/2011 г. на ОСГК, тъй като значимият за спора въпрос дали лицата, закупили право на строеж имат качеството на добросъвестни владелци и дали могат да претендират заплащане на подобрения, които са извършени от първоначалния суперфициар, не е предмет на тълкувателното дело. Ответниците по касационната жалба Р. Р. Г. и С. В. Г. оспорват жалбата. Касационното обжалване е допуснато с определение № 102 от 10.03.2021 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос: кому принадлежи правото да претендира стойността на подобренията: на първоначалния суперфициар - строителен предприемач, задължен по развален договор за суперфиция или на лицето, което е придобило от него правото на строеж преди вписването на исковата молба за разваляне на суперфицията. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в допуснатата до обжалване част, установи следното: Производството пред първата инстанция е започнало по отрицателен установителен иск на Д. Б. А., Ж. Б. Й., М. Б. М., А. К. М., А. Ю. Й. против Р. Р. Г. и С. В. Г. за установяване, че ответниците не са носители на право на строеж за апартамент и гараж поради неговото погасяване по чл. 67 ЗС. Ответниците са предявили насрещен иск за осъждане на ищците да заплатят направените подобрения в размер на 24 000 лв., частичен иск, както и възражение за право на задържане на построените обекти до заплащане на извършените подобрения. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта за уважаване на отрицателния установителен иск, както и за прекратяване на производството по предявеното възражение за право на задържане. Спорът пред настоящата инстанция е само по насрещния иск за подобрения. Установено е, че ищците по главния иск са собственици на УПИ * в кв. 19 по плана на София, местн. "М. " в [населено място]. През 2008 г. са учредили право на строеж в полза на дружество "Си Ел" ЕООД за построяване на монолитна жилищна сграда. С влязло в сила решение договорът е развален поради нереализиране правото на строеж. Преди вписване на исковата молба за развалянето суперфициарят е извършил множество разпоредителни сделки, включително в полза на ответниците Р. и С. Г., на които с договор от 06.10.2009 г. е прехвърлено правото на строеж за изграждане на процесните апартамент и подземен гараж /паркомясто/. На основание влязлото в сила решение по предявения отрицателен установителен иск следва да се приеме, че правото на строеж, придобито от ответниците с този договор, е погасено на основание чл. 67 ЗС. За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на претенцията по чл. 72, ал. 1 ЗС в размер на 24 000 лв. /частичен иск от вземане с размер 125 000 лв. /, представляваща увеличената стойност на имота на ищците, вследствие на извършени в него подобрения, Софийски градски съд се е позовал на Тълкувателно решение № 1/2011 г. на ОСГК, според което за ликвидацията на отношенията между ищците, с права на приравнени добросъвестни владелци, и ответниците, като собственици на земята, са приложими разясненията в ППВС № 6/74 г., т. 4., т. е. суперфициарите имат права на добросъвестни владелци спрямо подобренията. Намерил е за неоснователни възраженията на ищците, че активно легитимиран по иска за подобренията е първоначалният носител на правото на строеж "Си Ел 2003" ЕООД, който е предявил такъв иск срещу собствениците на имота /ищците по първоначалния иск/ и спорът по него е висящ. Според съда, в хипотеза на развален договор между строителя - предприемач и собственика на земята, и извършено прехвърляне на право на строеж за отделни обекти преди развалянето, то последващите суперфициари запазват правата си по чл. 88, ал. 2 ЗЗД и именно поради това те следва да бъдат обезщетени от собственика на земята, в случай, че последният се позове на изтичане на давността по чл. 67 ЗС. Разместването на имуществени блага за процесните обекти е между собствениците на земята, в чиято полза е погасено правото на строеж и ищците по насрещния иск, в качеството им на последващи приобретатели на правото на строеж. Дали размерът на претендираното по настоящото дело обезщетение по чл. 72, ал. 1 ЗС е приспаднат от общия размер на вземането за подобрения, претендирано от "Си Ел 2003" ЕООД срещу собствениците на земята, според съда е без значение за настоящия иск. По-нататък съдът е приел, че според заключението на тройната техническа експертиза увеличената стойност на имотите - апартамент 1-4 и подземен гараж 29, е идентична на стойността на вложените труд и материали, с включени ДДС и 12 % печалба за строителя, а именно сумата 29 960 лв. Приел е, че предявеният частичен иск за сумата 24 000 лв. е във всички случаи изцяло основателен, независимо кой вариант на заключение ще се кредитира като обща стойност. За неоснователно е намерил възражението за погасяване по давност на вземането по чл. 72, ал. 1 ЗС. Съгласно указанията на ППВС № 6/74 г., т. 6, погасителната давност за вземане за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, в който то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота. В случая вземането за подобрения е станало изискуемо от момента, в който собствениците са се позовали на погасяването на правото на строеж, а това е направено с исковата молба по делото. По основанието за допускане на касационно обжалване. Според практиката по Решение № 152 от 09.07.2013 г по гр. д. № 11/2013 г. на I г. о. ако владелецът - подобрител прехвърли имота, правото на обезщетение за извършени подобрения не преминава автоматично към приобретателя по силата на договора, тъй като по начало ликвидацията на подобренията се извършва между собственика и подобрителя, освен ако последният не е прехвърлил изрично вземането си на трето лице по реда за прехвърляне на вземания, напр. чрез цесия. В същия смисъл е и Решение № 79 от 28.01.2021 г по гр. д. № 4416/2019 г. на ВКС, II г. о., което разглежда хипотеза, идентична на настоящата. Приема се, че искът за подобрения, извършени в недвижим имот при погасено право на строеж, следва да бъде предявен от онзи от суперфициарните собственици - първоначален или последващ, който фактически е извършил строителството, вложил е средства за тези подобрения и търпи обедняване, доколкото не може да получи уговорената насрещна престация. Когато първоначалният суперфициар - строител е извършил строежа и е прехвърлил чрез сделка правото на строеж за конкретен обект, то новият суперфициар може да претендира увеличената стойност само ако това вземане му е цедирано по надлежния ред. Тази практика следва да намери приложение при разрешаване и на настоящия спор. По касационната жалба. При възприетото по-горе разрешение, то обжалваното въззивно решение се явява неправилно поради допуснато нарушение на закона. Подобренията, чието заплащане претендират ищците по насрещния иск, се изразяват в извършените от строителя - първоначален суперфициар дейности по изграждане на процесните обекти - апартамент и подземен гараж. Твърдението на ищците е, че съответните строително-монтажни работи са извършени от дружеството "Си Ел 2003" ООД, но са възложени и заплатени от тях въз основа на сключен договор. Установено е от фактическа страна, че посоченото дружество при учредяване на суперфицията е поело спрямо собствениците на терена задължение да построи и предаде цялата жилищна сграда за своя сметка и на свой риск. Със сключения на 15.08.2008 г. предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот между С. В. Г. и дружеството "Си Ел 2003" ООД последното е поело задължение да построи и да прехвърли в предвидената от закона форма недвижим имот, описан като мезонет - къща № 30, на три етажа, при цена 200 000 евро, платима на три падежа; с анекс от 23.08.2008 г. цената е намалена на 190 000 евро. В споразумение от 25.08.2009 г. е уговорено сключване на предварителен договор за продажба и строителство на други обекти, а именно процесните апартамент * и гараж - паркомясто за сумата 79880 евро. В споразумението е посочено, че към датата на подписването му са платени от купувача 175 004 евро, от които 79 880 евро се считат за плащане по този договор, а останалите - по първоначалния предварителен договор от 15.08.2008 г. С допълнително споразумение от 02.10.2009 г. е уговорено прехвърляне на правото на строеж за обектите в нотариална форма на името на Р. Р. Г.. Нотариалният акт за продажба на правото на строеж е подписан на 06.10.2009 г. при обща продажна цена на двата обекта 30 813, 70 лв., равняваща се на данъчната оценка. Представени са квитанции за извършени от С. Г. и от Р. Г. плащания на каса в полза на "Си Ел 2003" ООД за 80 000 евро /156 466 лв. /, без посочена дата, за 25 975 евро /50 802 лв. / от 23.10.2008 г. и за 135 000 лева от същата дата. Приети са няколко технически експертизи - две единични и една тройна за установяване стойността на вложените средства за изграждането на двата обекта и за увеличената стойност на поземления имот вследствие на това. Договорът за прехвърляне на правото на строеж в полза на Р. и С. Г. е сключен преди вписването на исковата молба за разваляне на суперфицията, поради което правата им не се засягат от развалянето - чл. 88, ал. 2 ЗЗД. Срещу тях обаче е уважен отрицателният установителен иск на собствениците на поземления имот, че не са носители на правото на строеж, с оглед на което правата им са отречени. Като купувачи на правото на строеж за два конкретни обекта в изгражданата от "Си Ел 2003" ООД сграда С. и Р. Г. нямат качеството на владелци и подобрители на поземления имот, върху който е било учредено правото на строеж. Те не са упражнявали фактическа власт върху имота, нито са извършили фактическото подобряване чрез реализиране на строежа. Те са сключили договор за строителство и договор за прехвърляне на правото на строеж със суперфициаря "Си Ел 2003" ООД, на когото са заплатили цена, но строително-монтажните работи, с които е подобрен имота на първоначалните ищци и е увеличена стойността му, не са извършени от тях, а от "Си Ел 2003" ООД и то в изпълнение на първоначалния договор за суперфиция. Затова, след развалянето на договора за суперфиция, именно това дружество има качеството на подобрител и е легитимирано да претендира спрямо собствениците на терена обезщетение за подобренията. Налице са данни, че такъв иск от дружеството е предявен и производството по него е висящо. Ищците по насрещния иск могат да искат от своя съконтрахент "Си Ел 2003" ООД връщане на цената, която са платили по сключения договор, тъй като притежанието на правото на строеж е отречено с влязло в сила решение, което е равносилно на съдебно отстранение /чл. 189 ЗЗД/. Липсва обаче корелативна връзка между обогатяването на собствениците на земята, които на основание чл. 92 ЗС придобиват построеното върху земята си, и обедняването на ищците - последващи суперфициари, които при заплатена цена не могат да получат уговорената насрещна престация по договора с първоначалния суперфициар. Извършеното от въззивния съд позоваване на Тълкувателно решение № 1/2011 г. на ОСГК е несъстоятелно, защото тълкувателния акт не дава разрешение на спорния въпрос кой суперфициар - първоначалния /който извършва строежа на сградата/ или последващия /който е придобил от предходния право на строеж за конкретни обекти в сградата/, е легитимиран да получи обезщетение за извършените подобрения, състоящи се в изграждането на постройката. В Тълкувателното решение е посочено само, че при погасяване правото на строеж суперфициарят /без уточнение кой/ ще има правата на владелец, приравнен на добросъвестния, по отношение на подобренията. Разрешение на релевантния въпрос се съдържа в горепосоченото решение на състав на ІІ г. о., което се възприема и по настоящия спор. Аргументи за обратното разрешение не могат да бъдат черпени от посоченото от ответниците по жалбата Решение № 40 от 20.07.2017 г. по гр. д. № 2874/2016 г. на І г. о. Решението не съдържа отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. В него е дадено разрешение на правни въпроси, които нямат отношение към спора, а именно: откога тече срокът по чл. 110 ЗЗД за погасяване вземането за подобрения, предявени от носител на правото на строеж, който е предоставил упражняването му на друг правен субект, а последният не е изпълнил поетото задължение; кога става изискуемо вземането за подобрения на суперфициар с погасено по давност право на строеж срещу собственика на земята по чл. 72, ал. 1 ЗС. Предвид горните съображения и възприетата съдебна практика, то ищците по насрещния иск Р. и С. Г. не са активно легитимирани да претендират от собствениците на поземления имот обезщетение за подобрения, състоящи се в изграждане на обектите, за които са сключили договор за придобиване на правото на строеж с първоначалния носител на правото на строеж за изграждане на цялата сграда. Поради това предявеният насрещен иск от С. и Р. Г. е неоснователен. Въззивното решение, с което искът е уважен, следва да се отмени и да се постанови ново решение за отхвърлянето му. По разноските. Касаторите - първоначални ищци имат право на всички разноски, направени в касационното производство, тъй като подадената от тях жалба е уважена, а по жалбата на С. и Р. Г. касационно обжалване не е допуснато. Касаторите имат право и на всички разноски в трите инстанции, тъй като предявеният от тях иск е уважен, а насрещният иск се отхвърля. Направените от тях разноски за касационното производство са 630 лв. за държавни такси. Осъществената в тяхна полза защита от адв. К. е безплатна по чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв, поради което се претендира заплащане на това възнаграждение директно в полза на адв. Г. К. в минималния размер съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Този размер, определен оглед цената на иска съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 1250 лв. За въззивното производство ищците са заплатили 480 лв. за държавна такса и 3150 лв. адвокатско възнаграждение. От тях с въззивното решение са им присъдени 1900 лв. и следва да им се присъди разликата от 1730 лв. В първоинстанционното производство са им присъдени разноски 2 260 лв., които касаят първоначалния иск; разноските им по насрещния иск в това производство са 1250 лв. за адвокатско възнаграждение, които също следва да им бъдат присъдени. В обобщение, на касаторите следва да се присъдят 3610 лв. /630+1730+1250/, а в полза на адвокат Г. К. 1250 лв. Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 2112 от 13.04.2020 г. по гр. д. № 14675/2018 г. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав, в частта за уважаване на насрещния иск по чл. 72, ал. 1 ЗС и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Р. Г. ЕГН [ЕГН] и С. В. Г. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, ап. 13 против Д. Б. А. ЕГН [ЕГН], Ж. Б. Й. ЕГН [ЕГН], М. Б. М. ЕГН [ЕГН], А. К. М. ЕГН [ЕГН] и А. Ю. Й. ЕГН [ЕГН] насрещен иск с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС за заплащане на 24 000 лв., частичен иск от вземане с размер 125 000 лв., представляващи увеличената стойност на поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], с площ 950 кв. м., УПИ * в кв. 19 по плана на София, местн. "М. ", с адрес: [населено място], [улица] вследствие изграждане на апартамент № *, на първи надпартерен етаж в осеметажната жилищна сграда, построена в поземления имот и на подземен гараж /паркомясто/ № 29 в сутерена на същата сграда, които подобрения са извършени в периода до месец юни 2009 г. В останалата част решението е влязло в сила. ОСЪЖДА Р. Р. Г. и С. В. Г. да заплатят на Д. Б. А., Ж. Б. Й., М. Б. М., А. К. М. и А. Ю. Й. сумата 3610 /три хиляди шестстотин и десет/ лева разноски за три инстанции. ОСЪЖДА Р. Р. Г. и С. В. Г. да заплатят на адвокат Г. С. К. от [населено място], [улица], партер, сумата 1250/хиляда двеста и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна защита по чл. 38 ЗАдв. Решението е окончателно.