Решение № 14647 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5964/2012 г.

ВАСVI отделение21.11.2012 г.докладчик т Румяна Папазова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 414 от 16.03.2012 г. по АХД № 2640 по описа за 2011 г. на Административен съд - Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Стоян Стойков Георгиев като ЕТ "Роза - 1 - Стоян Георгиев", гр. Бургас, против решение 160/17.11.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас и оставеното с него в сила разпореждане № 1634/05.10.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. 1/16.09.2011 г. с общ размер 1712.16 лв. (главница 822.12 лв. и лихви 890.04 лв.). РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14647 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5964/2012 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас, срещу решение № 414 от 16.03.2012 г. по АХД № 2640 по описа за 2011 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено издаденото от касатора решение № 160 от 17.11.2011 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на чл. 53, ал. 4 от КСО във вр. с § 22 от ПЗР на КСО и чл. 46, ал. 7 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Стоян Стойков Георгиев като ЕТ "Роза-1-Стоян Георгиев", гр. Бургас, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на съдебното решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Бургас е решение 160/17.11.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас и оставеното с него в сила разпореждане № 1634/05.10.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, издадено на основание чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. 1/16.09.2011 г., с което ЕТ "Роза - 1 - Стоян Георгиев", гр. Бургас, в качеството му на осигурител е задължен да възстанови сумата 822.12 лв., представляваща неоснователно изплатени парични обезщетения на осигуреното лице Нина Симеонова Михова за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст през времето от 28.06.2006 г. до 28.01.2007 г. заедно с лихви в размер на 890.04 лв. - общо 1712.16 лв. За да отмени оспорените административни актове, Административен съд - Бургас е стигнал до неправилния извод, че осигурителят не носи за отговорност за неправомерно изплатените парични обезщетения на осигуреното лице. Неправилно е застъпеното от съда тълкуване, съгласно което след изменението на чл. 53, ал. 4 от КСО (ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 26.06.2006 г.) осигурителят не е имал процесуално задължение да извършва проверка за наличието на правнорелевантните факти, погасяващи правото на парично обезщетение на осигуреното лице. От фактическа страна по делото е установено, че заявлението за ползване на платен отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст е подадено на 02.05.2005 г. Съгласно действащата към онзи момент разпоредба на алинея 4 на чл. 53 от КСО (редакция - ДВ, бр. 69 от 2004 г.) изплащането на паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 се прекратява при настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка. В съответствие с това нормативно изискване майката в приложена към заявлението декларация (л. 31) е декларирала, че детето й Тихомира, родено на 26.01.2005 г., не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка. На основание чл. 40, ал. 3 от КСО (доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) във вр. § 8 от Закона за изменение и допълнение на КСО (ДВ, бр. 104 от 2005 г.) и § 22 от ПЗР на КСО (нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) през времето от 28.06.2006 г. до 28.01.2007 г. изплащането на паричните обезщетения за майчинство се е извършвало от осигурителя за сметка на ДОО. Преди изплащането на обезщетенията осигурителите са били длъжни да извършат формална проверка за наличие на нормативните предпоставки, пораждащи правото на осигуреното лице и съответното задължението на ДОО за осигурително плащане. С изменената алинея 4 на чл. 53 (ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 26.06.2006 г.) е предвидено паричното обезщетение за отглеждане на малко дете да не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. За да се увери, че създаденото със закона изискване е спазено, осигурителят е следвало да изиска сведения от осигуреното лице относно правно значимия факт, а именно настаняването на детето в детско заведение. Такава декларация не е била изискана и при разрешаването на отпуска, с което е бил нарушен чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда. При разрешаване на отпуска фактът, че детето не е настанено в детско заведение, се установява по реда на чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, като от страна на майката (осиновителката) се подава декларация, че детето не е настанено в детско заведение. Осигурителят не е оспорил факта на настаняване на детето в детска ясла през процесния период. При неподадена декларация от работничката с поето задължение, че при промяна на обстоятелствата ще подаде коригираща декларация, осигурителят е бил длъжен да изиска актуални данни, за да обезпечи законосъобразното извършване на плащанията. Неправомерното изплащане на паричните обезщетения е причинено от бездействието на задълженото да извърши плащането лице, което не е извършило формална проверка относно наличието на материалноправните условия по чл. 53, ал. 4 от КСО. На фонда на ДОО са нанесени щети от неправилно извършени осигурителни разходи, които са в причинна връзка с поведението на осигурителя и неосъществения контрол от негова страна. Оспорените административни актове, с които осигурителят е задължен да възстанови претърпени от ДОО щети в резултат от неправомерно извършени осигурителни разходи, са издадени при наличие на материалноправното основание на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Като ги е отменил, Административен съд - Бургас е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Не е отправено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на административния орган. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1