Решение № 11642 от 15.12.2022 г. на ВАС, II о.
ВАСВторо отделение15.12.2022 г.докладчик Радостин Радков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2714 от 20.04.2022г. по адм. дело 11843/2021г. по описа на Административен съд София град.
ОСЪЖДА А. Кънчева, [ЕГН], от гр.София, [жк], [адрес], ДА ЗАПЛАТИ на Столична община направените пред касационната инстанция разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА /п/ РАДОСТИН РАДКОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Кънчева, чрез адв. Р. Николова, против Решение 2714 от 20.04.2022г., постановено по адм. дело 11843/2021г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед РА 30 842 от 22.10.2021г. на главния архитект на Столична община. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Съдът направил неправилна преценка на доказателствата и извел погрешни правни изводи. Действителното фактическо положение не съответствало на описаното в оспорения административен акт- не се касаело за преустройство, а за извършени строително-монтажни работи по подмяна на дограма и освежаване на апартамента. Органът не изследвал въпроса за търпимост на строежа. Претендира се отмяната му и уважаване на жалбата срещу оспорения адм.акт. В съдебно заседание, чрез адв. Николова, поддържа жалбата и прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - главен архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител юриск. Павлов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане разноските за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на А. Кънчева против Заповед РА 30 842 от 22.10.2021г. на главния архитект на Столична община, с която се нарежда премахване на незаконен строеж: "Вътрешно преустройство на ап. 45 с приобщаване на балкон към спалня и завземане на 7 см. от балкон към ап. 61 , находящ се в сграда в УПИ I за жилищно строителство и озеленяване, кв. 716, м. [наименование], с административен адрес гр.София, [улица], [адрес], като приведе строежа съгласно одобрени на 25.03.1965 г. проекти от СГНС Управление "Архитектура и градоустройство", определен е 30-дневен срок за доброволно изпълнение и са указани последиците при неизпълнението му. За да постанови този резултат, съдът е приел, че: процесната заповед е издадена от главният архитект на Столична община, по силата на делегирани му правомощия от кмета на общината за издаване на актове за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, въз основа на два констативни акта /КА/, съставени от длъжностни лица на Столична община и съобщени на жалбоподателя; че при проверките е установен извършен през 2019 - 2020г. от жалбоподателя, строеж в негов собствен апартамент с административен адрес гр.София, [улица], [адрес], представляващ премахване на масивна стена и дограма между балкона и спалнята, на метална остъклена конструкция, преграждаща балконите между ап.45 и ап.61 и изграждане на масивна тухлена зидария с топлоизолация и мазилка по границите на балкона на външния ръб с поставяне на нова дограма и масивна зидария с топлоизолация и мазилка на границата със съседния балкон към ап.61, навлизаща с около 7 сантиметра върху него; че балконът на ап.45 е с приблизителна площ от 6, 5 кв. м., като част от същия с площ от 4,36 кв. м. е приобщен към спалнята; че строежът е от IV-та категория и е изграден без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж; че въз основа на съставените КА, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.2 във вр. с чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, е издадена от главния архитект на Столична община процесната Заповед РА 30 842 от 22.10.2021г. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, приетото заключение на СТЕ, и като обсъдил всички възражения и доводи на страните, административния съд извел правни изводи, че заповедта е издадена от компетентен орган - главният архитект на Столична община, по силата на делегирани му правомощия от органа по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на актове за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория и при спазване на административнопроизводствени правила по ЗУТ; че процесния обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от IV-та категория, представляващ преустройство, при което балконът на апартамента е приобщен функционално към спалнята на същия, станал е част от нея, изгубил е своята функционална самостоятелност и предназначение по смисъла на § 5, т. 57 от ДР на ЗУТ; че с извършеното преустройство е настъпила промяна на параметри на помещения, посочени в одобрения инвестиционен проект спалня и балкон; че е налице увеличаване площта на спалнята с присъединяване на балкона, който престава да изпълнява тази функция, т. е. създава се нова част от помещението, липсваща в одобрения инвестиционен проект; че част от строежа е изградена и върху площта на имот, който не е собственост на жалбоподателя, че по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, строежът е незаконен, като извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, че той не попада в изключенията по чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 ЗУТ, поради което подлежи на премахване съгласно чл.225а ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ; че предвид годината на извършването му процесния строеж не може да се определи като търпим. В резултат на извършения правен анализ, приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните правила, съответна е на материалния закон и отхвърлил жалбата срещу нея. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след цялостен анализ и преценка на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от събраните писмени доказателства, включително от заключението на приетата съдебно - техническа експертиза. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Наведените касационни основания са неоснователни. Обосновано е заключението на административния съд за спазване на предвидената в чл. 225а от ЗУТ процедура. Съставените актове са надлежно връчени на жалбоподателя, той е депозирал възражение в определения срок, без да представи относими доказателства, опровергаващи констатираното в него. Правилен е изводът, че в случая се касае за извършен от жалбоподателя, като собственик и възложител, незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, представляващ преустройство на апартамент, чрез приобщаване на част от съществуващ балкон към площта на спалня, по начина описан в констативния акт и в заключението на СТЕ, в следствие на което балконът е загубил функционалното си предназначение като такъв по смисъла на § 5, т. 57 от ДР на ЗУТ, а площта на спалнята се е увеличила и е станала различна от тази по одобрения инвестиционен проект за този апартамент. В тази връзка са неоснователни възраженията на касатора, че се касае само за извършени строително-монтажни работи по подмяна на дограма и освежаване на апартамента. Неоснователно е и възражението, че органът не изследвал въпроса за търпимост на строежа, тъй като с оглед установената година на извършването му, такова не е било необходимо. Независимо от това съдът е изследвал и коментирал търпимостта на строежа. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника в касацията, направените и своевременно поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК, в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,