Решение № 4521 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15360/2009 г.

ВАСVII отделение08.04.2010 г.докладчик Соня Янкулова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 1237 от 6.10.2009 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 1072/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4521 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15360/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Атанас Тодоров Шейтанов и Георги Тодоров Шейтанов, гр. Пловдив, ул. "Тарас Шевченко" № 6 срещу решение № 1237 от 6.10.2009 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 1072/2009 г. Касационните жалбоподатели считат обжалваното решение за неправилно. Въпреки представено решение на поземлената комисия за признаване на правото на собственост на касаторите съдът е приел, че е налице спор за материално право. Този неправилен и необоснован извод обосновава искането им за отмяна на решението. Молят съда да постанови друго решение, с което да уважи жалбата им срещу заповед№ 131 от 11.03.2009 г. на кмета на район "Южен", община Пловдив. Ответникът по касационната жалба - кметът на район "Южен", община Пловдив, счита същата за неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) съгласието на заинтересованите страни по акта за непълноти и грешки на кадастъра е задължително условие за издаване на заповед за изменение на кадастрален план поради непълноти или грешки. В случая липсва такова съгласие, поради което правилно съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че неподписването на акта за непълноти и грешки на кадастъра от заинтересованите страни е основание административният орган да постанови отказ за изменение на кадастралния план. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган и в исканата от закона форма. Приключилият между страните спор е бил ревандикационен и е завършил с отхвърлянето му, т. е. в правния мир не е настъпила промяна след влизането му в сила. Новото искане за поправка на кадастъра засяга интересите на заинтересованите страни, поради което тяхното съгласието е абсолютно необходимо. Тези изводи на съда са правилни. Неоснователни са твърденията на касаторите за неправилност на съдебното решение. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото и настоящата инстанция я възприема изцяло. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е направил правилни и обосновани правни изводи. Както правилно е посочил в мотивите си съдът, самият факт на отказ да се подпише акта за непълноти и грешки, е абсолютна пречка за административния орган да издаде заповед за поправка на кадастралния план. Отказът на заинтересованите страни да подпишат акта за непълноти и грешки е онзи неоспорим факт, в съответствие с който административният орган не може да издаде заповед за поправка на кадастъра, а лицето, което твърди, че неправилно или грешно са нанесени границите на имота му следва да докаже твърденията си в отделно, нарочно производство по установяване на спорното материално право. Едва след като по несъмнен начин се установи собствеността върху частите от процесните имоти административният орган ще е длъжен да нанесе, съобразно съдебното решение, верните граници на имотите. Като е съобразил изложеното съдът е извършил преценка на законосъобразността на оспорения административен акт в съответствие с материалноправните разпоредби на чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Видно от изложеното релевираните от касатора твърдения за нищожност, недопустимост и неправилност на съдебното решение са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1