Решение № 3996 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15602/2013 г.

Решение № 3996 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15602/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Георги Александров Михайлов, от гр. Перник, срещу решение № 191 от 9.10.2013 г. по адм. д. № 796/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Перник. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон относно непризнаването на осигурителен стаж за периода 3.08.1987 г. до 31.07.1989 г. Ответникът - Директора на ТП на НОИ - гр. Перник, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 191 от 9.10.2013 г. по адм. д. № 796/2013 г., Административен съд - гр. Перник е отхвърлил оспорването на Георги Александров Михайлов, от гр. Перник, срещу решение № 4907173820 от 19.06.2013 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Перник и потвърденото с него разпореждане № 4907173820 от 1.04.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, гр. Перник. Съдебният акт е правилен като краен резултат, макар и по съображения, различни от изложените в него. Основните спорни въпроси по първоначалното дело са се свеждали до следното: правилно ли административният орган не е признал осигурителния стаж на Михайлов за периода 3.08.1987 г. до 31.07.1989 г., като слушател във ВПШ, гр. Москва; налице ли са предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 9а, ал. 2 КСО. По делото не е било спорно, че през периода 03.08.1987 г. до 31.07.1989 г., кандидатстващият за пенсия е бил слушател във ВПШ, гр. Москва и осигурителният стаж е отразен в трудовата му книжка. Към периода на полагане на цитирания е действала разпоредбата на чл. 79 ППЗП (отм.). Съгласно нея, зачита се за трудов стаж времето, през което изпратените от предприятия, учреждения или организации лица са следвали в политически, профсъюзни, културно-просветни, кооперативни и други курсове и школи, както и на изпратените на специализация. Трудовият стаж се зачита от категорията на работата, която е изпълнявало лицето преди изпращането му. Този текст е отпаднал едва с изменението на чл. 79 ППЗП, обн. ДВ, бр. 40 от 1991 г., т.е. след като трудовия и осигурителен стаж вече е бил положен и спорният период не обхваща стаж след изменението на тази разпоредба. Нормата на чл. 79 ППЗП има материалноправен характер и е приложима за периоди на трудов и осигурителен стаж, положени при действието й, както е в конкретния случай. На новата редакция на цитирания текст не е придадена обратна сила, а посоченото по-горе тълкуване намира опора и в текста на § 9, ал. 1 ПЗР на КСО. Съгласно последния, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Тази разпоредба неправилно е тълкувана от първоинстанционния съд. Датата 31.12.1999 г. не е посочена в смисъл, че към нея нормата, регламентираща трудовия и осигурителен стаж трябва да е действаща, за да бъде признат, а е в смисъл, че след тази дата трудовия и осигурителен стаж се признава по новото законодателство. Това е така, с оглед отмяната на ЗП и ППЗП, която е в сила от 1.01.2000 г. и промяната на правния режим в областта на пенсионното осигуряване с КЗОО. Но това важи за в бъдеще, с оглед действието на материалноправните норми във времето. Датата 31.12.1999 г. фиксира краен срок, а не начален такъв. Непризнаването на осигурителен стаж, положен при действието на предходна нормативна уредба, създава несигурност в системата на социално осигуряване, рефлектира пряко върху правото на пенсионно осигуряване и противоречи на чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България, прогласяващ правото на обществено осигуряване. Един от принципите на държавното обществено осигуряване е равнопоставеност на осигурените лица - чл. 3, т. 3 КСО. При различно тълкуване се нарушава и чл. 25 от Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), ратифицирана със закон, приет от 40-то Народно събрание на 30.05.2008 г. - ДВ, бр. 54 от 13.06.2008 г., издадена от министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 73 от 11.09.2009 г., в сила от 14.07.2009 г. Съгласно този текст, всяка държава членка, за която този раздел на конвенцията е в сила, осигурява на защитените лица обезщетение за старост. От изложената нормативна уредба се налага изводът, че не са били налице законови пречки за признаване на посочения осигурителен стаж. Но в конкретния случай осигурителния стаж за процесния период е отразен в трудовата книжка, без да са налице данни при осигурителя Общински съвет на БСП, гр. Перник, за начислени и изплатени трудови възнаграждения. Лицето не фигурира във ведомостите за заплати. След проверка на контролните органи на ТП на НОИ, гр. Перник, цитираният осигурител е анулирал УП-3 № 101-00-63 от 17.05.2013 г., което е издадено само на база данни от трудовата книжка. При това положение осигурителният стаж за периода 3.08.1987 г. до 31.07.1998 г. може да бъде признат само след представяне на документи за осигурителен доход и внесени осигурителни вноски, набавянето на които документи е в тежест на Михайлов. Нему е известно по какъв начин, на какво основание и къде е получавал месечно възнаграждение, предвид факта, че става дума за обучение в гр. Москва. Съгласно чл. 9а, ал. 2 КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. От данните по делото се установява, че с писмо изх. № П-775 от 27.02.2013 г., получено от лицето лично на 14.03.2013 г., то е било уведомено за недостигащия му осигурителен стаж, общата сума на осигурителните вноски, които следва да внесе и процедурата по чл. 9а, ал. 2 КСО, но не е извършил дължимото. При това положение е получил законосъобразен отказ за отпускане на пенсия на посоченото правно основание. Стигайки до извода за законосъобразност на обжалвания административен акт, макар и по други съображения, Административен съд - гр. Перник е постановил като краен резултат правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Разноски по делото не се присъждат, тъй като касационната жалба е неоснователна, а ответникът не е взел отношение по нея, не е направил и поискал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,