Решение № 12244 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6470/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. М. А., чрез адв. Славчев, против решение 460 от 24.04.2025 г., постановено по адм. дело 561/2024 г. на Административен съд (АС) - Видин, с което е отхвърлена жалбата му против заповед ЗАП - 1060 от 12.11.2024 г., на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - липса на мотиви, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда за наличие на посоченото в заповедта материалноправно основание по чл. 239, ал. 1, т. 9, б. "а" от Закона за горите (ЗГ) с доводи, че ангажираната с влязло в сила НП отговорност на жалбоподателя е за нарушение на чл.257, ал.1, т.2 ЗГ. Иска се отмяна на решението и постановяване на акт по същество. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите, чрез процесуален представител юрк. Василева оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е заповед ЗАП - 1060 от 12.11.2024г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, с която на основание чл. 239, ал. 1, т. 9, б. "а" и чл. 240, ал. 2 от ЗГ, жалбоподателят А. А. е отписан от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно издаденото удостоверение, ведно с произтичащите от него права. За да се произнесе по спора, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От представените по делото доказателства, които съдът е ценил поотделно и в тяхната съвкупност и наличие на влязло в сила наказателно постановление, съдът е стигнал до извод, че са налице материалните предпоставки на чл. 239, ал. 1 т. 9, б. "а" от ЗГ. Съдът е отхвърлил възраженията на жалбоподателя за неотносимост на влязлото в сила НП и ангажираната с него отговорност с приложената материалноправна разпоредба в заповедта. Така постановеното решение е правилно. Решението е постановено в съответствие с изискването на чл.172а от АПК за съдържание, включително и при спазване на ал. 2 от цитираната разпоредба за излагане на мотиви. В проверяваното решение са посочени становищата на страните, установените от съда факти по делото, както и са изложени логични и последователни правни изводи на решаващият съд. Тези правни изводи почиват, както на доводите и възраженията на страните, така и на преценка на събраните по делото доказателства и съответствие на посочените в заповедта фактическите основания с приложимата материално правна разпоредба. Решението не страда от липса на мотиви и оплакването в касационната жалба е несъстоятелно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение и неправилно приложение на материалния закон. Съгласно посочената в заповедта разпоредба на чл. 239, ал. 1, т. 9, б. "а" от ЗГ, физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика се отписва, когато с влязъл в сила акт на компетентен огран е установено нарушение на ЗГ или на подзаконовите актове по неговото прилагане, извършено при упражняване на дейността, за която е регистрирано - изготвен е карнет - опис, без насаждението да е маркирано за конкретния вид сеч. Правилно при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба. Жалбоподателят, като физическо лице е вписан в регистъра за лесовъдска практика, извършил е нарушение на ЗГ, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган - издадено наказателно постановление за извършено нарушение на ЗГ, изразяващо се неупражняване на контрол - подал е карнет - опис, без на терена да е извършил маркиране с КГМ на определените за сеч дървета и без да са поставени трайни граници на сечището е издал превозен билет. Това нарушение е установено с влязло в сила НП 981 от 12.12.2022г. на директора на РДГ - Берковица. В касационната жалба се спекулира с различната формулировка на деянието, описано в наказателното постановление и оспорената заповед, което възражение правилно е отхвърлено от първостепенния съд като неоснователно. Правилно съдът е приел, че е налице нарушение във връзка с издаването на карнет - опис, без да е извършено маркиране на определените за сеч дървета в нарушение на чл.52, ал.1, т.2 от Наредба 8/05.08.2011г. за сечите в горите, която разпоредба регламентира именно издаването на карнет - опис и която разпоредба изрично е посочена в оспорената заповед. Търсеното от касатора несъответствие между деянието, вменено му с влязлото в сила НП и фактическото и правно основание на органа, посочено в заповедта, с което е отписан от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика не е налице. Извършеният анализ от първостепенния съд на вмененото на касатора нарушение, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган е верен и кореспондира на изложеното в този акт и правилно е съотнесен към посоченото в заповедта правно основание на чл.239, ал.1, т.9, б."а" от Зг. Неоснователно е и възражението, че съдът неправилно е приел липса на извършено нарушение на административнопроизводствените правила, относно неуведомяването на жалбоподателя за започване на административното производство по отписване от регистъра. Правилно съдът е приел, че в случая липсват доказателства за уведомяване на лицето по чл.26, ал.1 от АПК за започване на производството, но дори и да е допуснато това нарушение, същото не е съществено процесуално нарушение, което да е в състояние да опорочи издадения акт и да доведе до различен правен резултат. Едно нарушение е съществено, когато би довело до друго съдържание на акта, в случай че не е било допуснато. В настоящия казус нарушението не се отразява на съдържанието на акта, а от друга страна не се е отразило и на защитата на правата на адресата на акта, тъй като в рамките на съдебното производство същият е имал възможност да се защити, в това число да ангажира доказателства, чрез които да се опита да обори констатациите от фактическа страна, както и изводите по приложението на закона. Съдът правилно е приложил процесуалния и материалния закон и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявено искане от ответника за присъждане на разноски е основателно искането му за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, поради което касатора следва да бъде осъден за заплати на Изпълнителна агенция по горите разноски в размер на 100лв. на осн. чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 АПК и чл.37 от Закона за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,