Решение № 216 от 15.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 452/2010 г.

Решение № 216 от 15.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 452/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. А. Д. Т., А. З. Т. и [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], Бургаска област са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 107 от 7.12.2009 г. по гр. д. № 225/2009 г. К. са подали две самостоятелни касационни жалби, но поддържат само тази с вх. № 50899 от 22.01.2010 г. в частта, в която са уважени исковете за собственост за УПИ I-111 и УПИ III-113 кв. 37 по плана на [населено място]. Ответникът не е подал отговор на жалбата по реда на чл. 287 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по въпроса владението на терена от собственик на обект в сграда, в която е учредена етажна собственост дава ли право на съсобственик на земята да иска предаване на владението и следва ли да се направи разграничение между позволени действия, свързани с упражняване на правото на собственост от етажните собственици и отнемане на владение на мястото. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Бургаският окръжен съд е отменил частично решението на районния съд [населено място] № 11 от 25.02.2008 г. по гр. д. № 286/2006 г. и е уважил ревандикационните искове, предявени от Г. И. Б. против А. Д. Т., А. З. Т. и [фирма] [населено място] за предаване владението на 44.25/374 идеални части от УПИ I-111 кв. 37 по плана на [населено място], ревандикационният иск за 36.09/305 ид. ч. от УПИ II-112 кв. 37 по плана на [населено място] е уважен само в установителната му част, а за 62.12/525 ид. ч. от УПИ III-113 кв. 37 е уважен ревандикационния иск само срещу [фирма] [населено място] като е отхвърлено възражението за подобрения представляващи увеличената стойност на имота вследствие изграждането на четириетажната жилищна сграда в него. По въпроса по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С ревандикационния иск се търси защити правото на собственост, когато е нарушено правомощието на собственика да ползва вещта. Съдържанието на това правомощие е детерминирано от характеристиката на имота. Когато земята е застроена със сграда в режим на етажна собственост всеки от собствениците на отделни обекти в жилищната сграда, независимо дали притежава собственост и върху мястото аналогично на правомощията на суперфициарния собственик има право да ползва мястото, доколкото това е необходимо за осъществяване на правото на собственост върху съответния обект и съсобственикът на мястото не може да иска безусловно предаване на владението. Когато обаче собствениците на отделните обекти предприемат действия, с които отричат правата на съсобственик на мястото, който не притежава или не ползва обект в построената в това място сграда и се отблъсква владението му, той може да предяви ревандикационен иск, включително и когато незастроената част от дворното място има основно предназначение да обслужва сградата поради разполагането на подземни комуникации и подходи към входа на сградата. По основателността на жалбата. В. съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на идеална част от УПИ III-113 кв. 37 по плана на [населено място] с нот. акт № 107/1989 г., защото макар в нотариалния акт да са му прехвърлени идеални части от имоти пл. № 111 и 112 от парцел I, този парцел е отреден в съсобственост с имот пл. № 113, при което на основание чл. 59 ЗТСУ (отм.) разпореждането с реална част от общия парцел е било недопустимо. Съдът обаче не е съобразил, че мероприятието, за което е отреден съсобствения парцел - за жилищно строителство, административна сграда Ж. не е раелизирано и регулацията е била променена през 1991 г., с което действието й е отпаднало с обратна сила и са възстановени правата на съсобствениците върху имотите преди образуване на съсобствения парцел. Именно при действието на новата регулация е извършена делба, на нищожността на която на основание чл. 75, ал. 2 ЗН се позовава Г. Б., между съсобствениците на имоти пл. № 111 и 112, за които са отредени самостоятелни парцели I-112 и II-112 кв. 37 с влязлото в сила решение от 18.11.1991 г. по гр. д. № 2231/1990 г. на Бургаския районен съд. Парцел III-113, който е бил собственост на трето лице Х. К., придобит от нея с нот. акт 23/1969 г. не е бил предмет на делбата, защото не е бил съсобствен на участвалите в нея страни - наследници на П. В.. Този имот е бил продаден на [фирма] [населено място] от собствениците с нот. акт № 20/2006 г. С оглед на изложеното решението, с което е уважен ревандикационния иск за УПИ III-113 кв. 37 по плана на [населено място] е незаконосъобразно и следва да се отмени на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК и делото да се реши по същество като искът бъде отхвърлен. По отношение на парцел I-111 кв. 37 решението е законосъобразно. С оглед изложението по чл. 291 ГПК е неоснователен доводът на касаторите, че искът е недопустим. Неоснователен е и доводът за незаконосъобразност на изводите на съда по възражението за придобивна давност. Съдът е извършил цялостна преценка на доказателствата и правилно е приел, че упражняването на фактическа власт от съсобствениците не е достатъчно за придобиването на собствеността по давност. Необходимо е промяната в основанието на владението да намери външна изява и да стане известно на съсобствениците, каквито доказателства по настоящото дело не са събрани. Със завеждането на иска за прогласяване нищожността на договора за прехвърляне на собствеността срещу задължение за издръжка и гледане на основание чл. 76 ЗН е оспорен титула на собственост на Г. Б., но към този момент ищците не са се позовали на давността, а са се легитимирали като собственици на основание съдебна делба, извършена с участието на неговия праводател и целта на иска е била да се отрекат правата, предмет на договора, оформен с нот. акт 107/1989 г. и същият да бъде отменен. Искът е установителен и не прекъсва давността, но и не може да се квалифицира като действие, с което се манифестира своене на вещта като елемент от придобивната давност. Плащането на данъци също не е действие, което е достатъчно да обоснове извод за владение, освен това въз основа на гласните доказателства, които въззивният съд е кредитирал е установено, че ищецът също е осъществявал фактическа власт и макар да не е живял там е посещавал периодично имота и го е поддържал. С оглед на изложеното решението в частта, която е уважен ревандикационния иск за УПИ I-111 кв. 37 по плана на [населено място] е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение