Решение № 13467 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5274/2009 г.

Решение № 13467 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5274/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Доли Димитрова Дойчева, от гр. София, против Решение № 18 от 18.03.2009 г., постановено по адм. дело № 5633/2008 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Столична дирекция на МВР не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалба против Заповед № з-11321/12.08.2008 г. на директора на Столична дирекция на МВР, с която на Доли Димитрова Дойчева е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), изразяваща се в забрана за напускане на Република България, поради наличие на парично задължение към физическо лице в големи размери, установено по съдебен ред, съобразно чл. 76, т. 3 (отм.) от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). За да постанови този резултат съдът се е позовал на заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза и приложеното писмо на частен съдебен изпълнител от 05.08.2008 г. и е приел, че жалбоподателката е длъжник в големи размери, като дължи на българско физическо лице сумата от 8795.38лв., а по данни от частния съдебен изпълнител задължението е 1993.33 лв. главница и законна лихва в размер на 8 445.38лв. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че административното производство е започнало по искане на частен съдебен изпълнител от 25.02.2008 г. за налагане на ПАМ. Посочено, е че Доли Дойчева има задължения в големи размери към Лиляна Петрова Христова, изразяващи се в главница 25 000 лв., разноски по съдебното дело в размер на 350 лв., обезщетение в размер на 266.94 лв., 2460 лв. - адвокатски хонорар и разноски по изпълнителното дело в размер на 2 328.22лв. Към искането е приложен изпълнителен лист от 09.07.2007 г., от който е видно, че жалбоподателката е осъдена да заплати на Лиляна Петрова Христова сумата 25 266.94 лв. главница, представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, без да е посочена датата, от която лихвата е дължима, както и направените по делото разноски в размер на 350 лв. На гърба на изпълнителния лист е отбелязано, че на 12.02.2008 г. е изплатена сумата 2449.89 лв., представляваща такса и разноски в полза на частния съдебен изпълнител, а на 13.02.2008 г. на взискателя е изплатена сумата 23 000.67 лв., представляваща главница. В последствие в писмено становище частния съдебен изпълнител уведомява административния орган, че спрямо жалбоподателката са образувани три изпълнителни дела, по които главниците са погасени частично и се дължат лихви, разноски по изпълнението и адвокатски хонорари. По делото е приложен само едни изпълнителен лист, цитиран в първоначалното искане на частния съдебен изпълнител за налагане на ПАМ. От данните по делото е установено, че дължимите суми по изпълнителния лист представляват имуществени, неимуществени вреди и съдебни разноски, присъдени по повод причинено от жалбоподателката пътнотранспортно произшествие. На 09.09.2008 г. "Дженерали застраховане" АД е уведомило жалбоподателката, че по претенция на наследниците на Петър Йорданов Господинов е заведена щета във връзка с настъпило ПТП, като дружеството в качеството си на застраховател на Доли Дойчева е изплатило на 05.02.2008 г. на увредените лица - Лиляна Христова, Ганка Йорданова и Пенка Господинова, присъдените им суми за имуществени и неимуществени вреди в пълен размер, без лихвите и съдебните разноски. От заключението на назначена по делото съдебно-икономическа експертиза, е установено, че дължимата лихва по приложения към административната преписка изпълнителен лист за периода от 09.07.2007 г. - датата на издаването му до изплащане на главницата е в размер на 2 304.51 лв. С оглед на изложеното изводът на първоинстанционният съд за осъществяване на материалноправните предпоставки по чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД по отношение на жалбоподателката е незаконосъобразен. На първо място искането на частния съдебен изпълнител е по конкретно изпълнително дело, копие от което е приложено по делото, и е направено след заплащане от страна на застрахователя на присъдената главница. На второ място не е присъдена изтекла лихва за забава, поради което изводът на съда, че същата е в размер на 8795.38 лв. е необоснован. От заключението на съдебно-икономическата експертиза по несъмнен начин по делото е установено, че размерът на изтеклата законна лихва за периода от датата на издаване на изпълнителния лист до датата на плащане на главницата е в размер на 2 304.51 лв., който е и размера на установено по съдебен ред задължение и дължим към момента на постановяване на оспорения административен акт. Що се отнася до останалите образувани изпълнителни дела, то за същите не са представени доказателства относно дължимия размер на изтеклата законна лихва и не са били предмет на искането на частния съдебен изпълнител. Относно разноските по съдебното изпълнение в т. ч. и заплатените адвокатски хонорари, то същите са извън обсега на чл. 76, т. 3 от ЗБЛД, тъй като за налагане на ограничителната мярка като условие е поставено наличие на парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред. Следователно направените разноски по изпълнението са извън обсега на посочената материалноправна норма и не могат да бъдат основание за налагане на този вид принудителна административна мярка. От изложеното следва, че установеното по съдебен ред задължение на жалбоподателката не е в големи размери по смисъла на чл. 76, т. 3 от ЗБЛД вр. § 1 от ДР, поради което не е била налице и хипотезата на посочената правна норма. Ето защо като е направил извод за обратното първоинстанционният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства, което е довело и до неговата необоснованост. Оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 35 от АПК, като административния орган е наложил ПАМ, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдил възраженията на жалбоподателката, която е посочила, че е извършено плащане от застрахователя. Вместо това е изпратил становището й на частния съдебен изпълнител, който е счел възраженията на жалбоподателката за неоснователни, на което се е позовал и административния орган при налагане на ограничителната мярка. От тук следва, че обжалваната пред първоинстанционния съд заповед за налагане на ПАМ е постановена в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 76, т. 3 (отм.), вр. § 1 от ДР на ЗБЛД и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което същата следва да бъде отменена. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, като се постанови ново решение, с което обжалваната заповед да бъде отменена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 , вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,