Решение № 5997 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15688/2011 г.

Решение № 5997 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15688/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от от АПК е образувано по касационна жалба на адв. Янко Алексиев, процесуален представител на Александър Димитров Димитров, срещу решение № 4273 от 03.10.2011 г. по адм. д. № 100/2011 г. на Административен съд София - град, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /КРДОПБГДСРСБНА/, представлявана от Евтим Костадинов - председател, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 29, ал. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА/, е отхвърлена жалбата на Александър Димитров Димитров срещу решение № 175 от 14.12.2010 г. на КРДОПБГДСРСБНА в частта, в която е установена и обявена принадлежността на оспорващия към органите на Държавна сигурност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Оспорването е неоснователно, тъй като решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят е заемал публична длъжност по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 23 от ЗДРДОПБГДСРСБНА през периода от 01.01.2001 г. до 20.10.2002 г. и принадлежността му към органите на Държавна сигурност е установена при условията на чл. 24 във връзка с чл. 25, т. 3 от същия закон. Представените официални и имащи обвързваща материална доказателствена сила документи, независимо, че в нито един от тях не е положен подпис или саморъчен текст, носят достатъчно информация, от която може да се направи извод за установяване на дейност на секретен сътрудник, съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът не се е произнесъл по повод оплакването за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 26, чл. 34 и чл. 35 от АПК. По отношение на процесния административен акт е предвидено специално производство с оглед естеството му, поради което на основание чл. 22, т. 1 от АПК производството по Раздел I от АПК не се прилага. Административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от Закона и решението на Комисията, с което завършва това производство, съдържа специални правила, които са спазени, от където и извода, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Неоснователен е и доводът в касационната жалба, че оспореното решение е произнесено без по делото да е установена по най-обективен начин фактическата обстановка. В хода на първоинстанционното производство не е оспорена истинността на представените като доказателства и съставляващи административната преписка документи, поради което правилно съдът се е позовал на тях. С оглед на това, че за доказване на твърденията си жалбоподателят може да използва всички допустими от ГПК доказателства /чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от АПК/, в какъвто смисъл е Решение № 4 от 26.03.2012 г. на КС по к. д. № 14/2011 г., съдът е допуснал до разпит като свидетел по делото Цеко Виденов Иванов, който по здравословни причини не се е явил и не е разпитан в съдебно заседание. Представената от него нотариално заверена декларация е частен документ, поради което правилно съдът е приел, че същата не може да обори материалната доказателствена сила на съдържащите се в информационните фондове официални писмени доказателства. От изложеното е видно, че решението, с което е отхвърлена подадената от Александър Димитров Димитров жалба, е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение