Решение № 125 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8957/2015 г.

Решение № 125 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8957/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли да бъде отменено решение № 3699/27.05.2015 г. по адм. д. № 2262/2014 г. на Административен съд София-град в частта, с която е отменен РА № К 2141108686/9.11.2011 г. на ТД на НАП - София в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 39648,93 лв. с лихви по фактури на "Нечев комерс" ЕООД и "Агропринт" ЕООД като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касация ЕТ "Станимир К. Д. - Станимир Джаджаров" и "Райкоммерс" ЕООД не вземат становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационата жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок. С обжалваното решение административния съд е отменил РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м. 04; 05 и 06.2010 г. в размер на 39648,93 лв. с лихви по фактури на "Нечев комерс" ЕООД и "Агропринт" ЕООД. В мотивите си съдът е обсъдил събраните по делото доказателства относно доставката на услуги от "Нечев комерс" ЕООД по договор от 006/8.06.2010 г., както и предоставените услуги от "Агропринт" ЕООД за изработка на рекламни брошури, стикери, постери, визитки и интернет сайт и е приел за доказано извършването на доставки по спорните фактури. Обосновал е решението си с разясненията на СЕС в тълкувателно приложимите поради сходство на фактическия състав решения на Съда на Европейския съюз по дела С-324/11 и С-18/13. Въз основа на това е приел за неправилно и необосновано отказаното право на данъчен кредит на дружеството-жалбоподател по спорните фактури, издадени от цитираните доставчици на жалбоподателя само и единствено с мотивите, че липсва материална, кадрова и техническа обезпеченост при доставчиците, предвид наличието на доказателства, индикиращи извършване на процесиите услуги. Решението е неправилно като необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Видно от приложените по делото фактури, предмет на доставките от "Нечев комерс" ЕООД е по договор 006/8.06.2010 г., а от "Агропринт" ЕООД е: изработка на рекламни брошури; изработка на рекламни стикери, постери, визитки и годишен абонамент - интернет сайт. Следователно, от "Агропринт" ЕООД са документирани доставки на горепосочените услуги, а от "Нечев комерс" ЕООД, - не става ясно вида на доставката. Следва да се има предвид, че за обосноваване на доставка на услуга основно необходимо условие е, да са налице доказателства, удостоверяващи възможността на доставчика да изпълни предмета на договора, резултата от услугата и престирането му на получателя по доставката. В контекста на гореизложеното за относимите факти, които следва да бъдат установени при документирана доставка на услуга, в настоящия случай е видно, че същите се останали недоказани, както в хода на проведеното ревизионно производство и извършени проверки, така и в хода на съдебното дирене. В този смисъл, проверка на място в счетоводствата на преките на жалбоподателя доставчици не е извършена, въпреки предприетите необходими процесуални действия в тази насока от страна на органите по приходите. Доставчиците са проверени на адреса им за кореспонденция, но не са открити, ИПДПОЗЛ са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. В хода на ревизията във връзка с процесиите доставки са представени единствено фактури. От друга страна, след извършена служебна проверка, е констатирано, че към съответните процесни периоди "Нечев комерс" ЕООД не е имало назначени лица, а "Агропринт" ЕООД е имало назначено едно лице на длъжност "книговезец". Изхождайки от предмета на документираните услуги обаче, е видно, че от съществено значение за осъществяването на същите, респ. за наличието на резултат и за предаването му на жалбоподателя е материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците за това. Липсват доказателства за наличието на подобна обезпеченост у "Нечев комерс" ЕООД и "Агропринт" ЕООД. Следователно, в хода на ревизията не е доказано с кои лица и техника доставчиците са изпълнили услугите и разполагат ли към съответните периоди с такива. Едва с жалбата, адресирана до дирекция "ОДОП" София са представени доказателства за доставките от "Нечев комерс" ЕООД и "Агропринт" ЕООД, а именно: договор за консултански услуги от 8.06.2010 г., констативен протокол, бизнес план, план за рационално енергийно усвояване, проект за инсталация на фотоволтаична система, документирани от "Нечев комерс" ЕООД, договор за реклама от 1.04.2010 г., приемо-предавателни протоколи - 2 бр., договор за поръчка от 20.04.2010 г. и приемо-предавателен протокол от 5.05.2010 г. Същите обаче са представени едва на етап административно оспорване на акта, въпреки че на жалбоподателя е била дадена възможността за представянето им в хода на ревизията чрез връчването на 2 бр. ИПДПОЗЛ, както и с евентуално възражение срещу РД. Поради това, ревизиращите органи правилно са счели, че доказателствата са съставени за целите на оспорването на акта и не документират реално осъществяване на услугите. Още повече, че от съдържанието на същите е видно договарянето на услуги, които изискват наличие на значителен кадрови потенциал за осъществяването им, а такъв, както беше посочено по-горе, не е налице у доставчиците. Представено е и неотносимо доказателство, което не следва да се кредитира, а именно: приемо-предавателен протокол № 2 към договор от 1.04.2012 г. В същия протокол са вписани дружествата "Снийднет. БГ"ООД и "Милкевро" ЕООД, които нямат качеството на страни по доставка, която да е предмет на разглеждане в настоящото производство. Напълно необосновано в мотивите си, съдът е приел, че доставките са осъществени след като получателят разполага с фактура за тях. Изводът противоречи на трайната практика на СЕО и СЕС, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактура, по която доставката е осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 и решение на СЕС по дело С-324/11. Позоваването на решението по дело С-142/11 на СЕС е неоснователно в случая, тъй като в това решение са обсъждани осъществени доставки, докато в настоящия процес факта на осъществяване на доставките не е доказан от лицето, което черпи изгода от този факт. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставките на услуги в случая. Предвид на това е прието, че задължителна материално-правна предпоставка за възникване правото на данъчен кредит е наличието на реално извършена облагаема доставка на стока и/или услуга. Като е стигнал до изводи, различни от направените в настоящото решение, административният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон, а така също неправилно е преценил и фактите, установените по делото. Решението на административния съд е неправилно и следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на касация ЕТ "Станимир К. Д. - Станимир Джаджаров" и "Райкоммерс" ЕООД срещу процесния РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски на дружеството. С оглед изхода на спора и направеното от касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на дирекция "ОДОП" - София следва да се присъдят направените разноски, които възлизат на 1720 лв., - юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно условията на чл. 8 на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение