Решение № 5265 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16706/2013 г.

Решение № 5265 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16706/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на началника на РДНСК Югоизточен район, подадена чрез процесуален представител, против решение № 174 от 17.10.2013 г. по адм. дело № 25/2013 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отменена негова заповед № ДК-02-ЮИР-91/15.05.2012 г., издадена на основание чл. 225 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Жилищна сграда", находяща се в ПИ № 211, в местн. "Старите лозя", гр. Казанлък. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответниците Симеон Вергилов Сандов и Диян Славов Енев оспорват допустимостта и основателността на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Счетено е, че неправилно са установени времеизвършването на строежа и вида, характера и разположението на построеното. Неправилно са определени адресатите на заповедта, които не са извършителите на строежа. Разпореденият за премахване строеж е квалифициран като търпим и неподлежащ на премахване - в частта, представляваща стара жилищна сграда, извършена около 1960 г. - на основание § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, а в пристроената част, извършена около 1999 г. - на основание § 16, ал. 3 ПР на ЗУТ във вр. с § 127, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ 2012 г. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. и заключение на вещо лице, административният съд е установил правилно фактическите обстоятелства, които имат значение за спора. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обосновано е прието, че процесният строеж е извършен през различни периоди и от лица, различни от вписаните адресати. Правилно и в съответствие с материалния закон частта от строежа, която е извършена около 1960 г. и е допустима по действащите правила и нормативи към момента на извършването й, е квалифицирана като търпима и неподлежаща на премахване на основание § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Неправилно пристроената около 1999 г. част от строежа е счетена за неподлежаща на премахване на основание § 16, ал. 3 ПР на ЗУТ, независимо че липсват доказателства за декларирането й пред одобряващите органи. Не е вярно приетото в обжалваното решение, че срокът за това не е изтекъл, защото строежът може да бъде заявен за узаконяване в срока по § 127, ал. 3 ПЗР ЗИД ЗУТ 2012 г. Срокът по § 16, ал. 3 ПР на ЗУТ е 6-месечен от обнародването на ЗУТ на 02.01.2001 г. и е изтекъл. Незаконните строежи, започнати след 30 юни 1998 г., които не са декларирани от собствениците им в този срок, подлежат на премахване. Такава е пристроената и завършена през 1999 г. част от процесния строеж, за която не са налице условията на § 16, ал. 3 ПР на ЗУТ, която материалноправна норма е приложимата при преценката за законосъобразността на заповедта за премахване, на основание чл. 142, ал. 1 АПК. В случая за заповедта, издадена на 15.05.2012 г., не намира приложение нормата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ 2012 г., на която не е придадено с изрична норма, обратно действие и по отношение на висящите производства по премахване на незаконни строежи. Въведеният с ал. 3, § 127 нов срок за подаване на заявления за узаконяване не отменя срока по § 16, ал. 3. При установеното извършване на строежа в различни части и през различни периоди, както и търпимост по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ на старата жилищна сграда, отпреди пристрояването й през 1999 г., следва да се приеме, че заповедта за премахване на строежа изцяло е материалноправно незаконосъобразна. Специализираните органи по контрол на строителството имат правомощия според чл. 225, ал. 1 ЗУТ да издават заповеди за премахване на незаконните части от строежите. Противно на твърденията на касатора, именно тяхна е тежестта да установят времеизвършването на строежа и каква част от него подлежи на премахване. Събраните по делото доказателства оборват констатациите на административния орган за извършване на целия строеж през 2001 г. Липсата на отразяването му в кадастралната основа на застроителното решение от 2001 г. не е доказателства, че строежът не е съществувал. Възможни са различни причини той да не бъде нанесен в кадастралната основа на плана. Правилно е прието от административния съд, че разположението в ПИ, вида и характеристиките на процесния строеж не са посочени точно в КА с окомерна скица и че без тях не може да се извърши преценка за допустимостта на строежа, респ. части от него, по правилата и нормативите, действащи към момента на извършването или според ЗУТ, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Преценката за законосъобразност на административен акт се извършва само въз основа на фактите, които са изложени в него, и не може да се допълват с установеното в съдебното производство. Като е отменил оспорената незаконосъобразна заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,