Решение № 1634 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11765/2020 г.

Решение № 1634 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11765/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 4041 от 21.07.2020 г., постановено по адм. д. № 1769/20 г. Административен съд – София град, първо отделение, 14-ти състав, е отхвърлил оспорването на "КАЛУФРУКТ ПРОДАКШЪН" ООД, против Решение № РТД 3000-2208/32-351280 от 5.12.2019 г. на с. д. директор на Териториална дирекция "Тракийска", при Агенция "Митници", с което е прекратено действието на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител, № BG003000 Е0193/30.08.2017 г. Срещу така постановеното решение подадена касационна жалба от "КАЛУФРУКТ ПРОДАКШЪН" ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район "Средец", ул. "Ангел Кънчев" № 39, ет. 2, ап. 3, представлявано от управителя П. Керемидчиева, чрез пълномощника му адв. Н. Маринов. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения митнически акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директора на Агенция "Митници" – София не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд – София е отхвърлил жалбата на "КАЛУФРУКТ ПРОДАКШЪН" ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район "Средец", ул. "Ангел Кънчев" № 39, ет. 2, ап. 3, представлявано от управителя П. Керемидчиева, против Решение № РТД 3000-2208/32-351280 от 5.12.2019 г. на с. д. директор на Териториална дирекция "Тракийска", при Агенция "Митници", с което е прекратено действието на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител, № BG003000 Е0193/30.08.2017 г. на "КАЛУФРУКТ ПРОДАКШЪН" ООД, [ЕИК], и местонахождение на обекта: с. Калугерово, общ. Лесичево, обл. Пазарджик, ул. "Първа" № 66, предвид обстоятелството, че лицето е престанало да отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, потвърдено с решение № Р - 57/32-16221 от 16.01.2020 г., на директора на Агенция "Митници". Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения митнически акт – фактическите констатации и правните аргументи за издаването му. Отбелязано е, че дружеството жалбоподател не оспорва констатациите описани в протокола за проверка и че спорът между страните е правен и се свежда до това дали по отношение на енергийните продукти, за които дружеството има издадено Удостоверение за освободен от акциз краен потребител, е отпаднало основанието за освобождаване от акциз, постановено като условие с чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС и предвид дефиницията по чл. 4, т. 37, изр. второ от същия закон. Решаващият съд е посочил, че за отговора на този въпрос е от съществено значение технологията, използвана в производствения процес, така както е констатирана и описана в оспорваното решение. Мотивите в тази насока са изложени на стр. 3 от решението, л. 85 от първоинстанционното дело. Направено е и тълкуване на относимите правни разпоредби на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС и чл. 4, т. 37, изр. второ от същия закон. Направен е извод, че използваните от дружеството енергийни продукти за добиване на пара с цер производство на сливов мус, мармалад от ябълки, пасирани конфитюри и инвертен сироп са продукти, които участват в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда, имайки предвид използваната технология в предприятието. От това е направен извод, че според дефиницията на чл. 3, т. 37 ЗАДС за конкретната дейност по отношение на дружеството жалбоподател не е изпълнено условието по чл. 24, ал. 2, т. 4, предл. 2 ЗАДС за енергийните продукти с кодове по КН 27101964, 27079999, 27101999, да се ползват за цели, различни от гориво за отопление. Първоинстанционният съд е определил като неоснователни доводи на жалбоподателя в обратния смисъл. Отбелязал е, че дефиницията "енергиен продукт за отопление" не се нуждае от логическо, граматическо, сравнително или от каквото и да е друго тълкуване, понеже е ясна и конкретна. Административният съд е приел, че позоваването от жалбоподателя на съдебна практика в няколко решения на ВАС е несполучливо в случая, тъй като от тях не се извеждат изводи в полза на жалбоподателя. Решаващият съд е определил като неоснователно и възражението на жалбоподателя, че в случая митническия орган неправилно се е позовал на решение на С. по дело С – 240/01 г. На основание гореизложеното е направен краен извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие на материалния закон и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна отхвърлена. Решението на Административен съд – София град е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано на фактите по делото. В касационната жалба на дружеството-касатор се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил фактите и доказателства по делото, в резултат на което неправилно е приел, че оспореният митнически акт е издаден в съответствие с материалния закон. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. Установено е, че дружеството касатор притежава Удостоверение за освободен от акциз краен потребител, № BG003000 Е0193/30.08.2017 г. по отношение на енергийни продукти с кодове по КН 27101964, 27079999, 27101999, които енергийни продукти дружеството използва за добиване на пара с цер производство на сливов мус, мармалад от ябълки, пасирани конфитюри и инвертен сироп са продукти. Спорът между страните е правен и се свежда до това дали по отношение на енергийните продукти, за които дружеството има издадено Удостоверение за освободен от акциз краен потребител, е отпаднало основанието за освобождаване от акциз, постановено като условие с чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС и предвид дефиницията по чл. 4, т. 37, изр. второ от същия закон. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че това основание е отпаднало и издаденият митнически акт е правилен и законосъобразен. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. На практика административният съд е преписал многократно повтарящите се мотивите в митническия акт и решението на директора на Агенция "Митници", без да си направи труда да ги съобрази с установената съдебна практика, в това число и приключила съдебни дела между същите страни, относно тълкуване на въпросните разпоредби и конкретните факти по делото. За да прекрати действието на така издаденото удостоверение митническият орган се е позовал на изменението на чл. 4, т. 37 ЗАДС (в сила от 1.01.2018 г.) и констатациите от извършена проверка на 7.08.2019 г., при която е потвърдено използването на въпросните горива в производствената дейност на "КАЛУФРУКТ ПРОДАКШЪН" ООД по начина, посочен в издадено му удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС от облагане с акциз се освобождават енергийни продукти използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Легалната дефиниция на "енергиен продукт за отопление" е дадена в разпоредбата на чл. 4, т. 37 ЗАДС, която в редакцията й действаща от 1.01.2018 г., предвижда, че това е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: а) за цели по т. 10 ("енергиен продукт с двойно предназначение") и т. ЗЗ ("минералогични процеси") и б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. По същество решаващият довод на митническия орган, че след законодателната промяна на чл. 4, т. 37 ЗАДС, влязла в сила от 1.01.2018 г. дружеството не отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, е неправилен и необоснован. От данните по делото е видно, че основната функция на отделената топлинна енергия при изгарянето на горивата/мазут/ е получаването на пара, необходима за осъществяването на производствения процес, а не за отопление. От изложеното следва, че използваният от дружеството продукт не може да бъде квалифициран като "енергиен продукт за отопление" по смисъла на чл. 4, т. 37 ЗАДС и попада в предвиденото в б. "б" на същата разпоредба изключение. В тази насока първоинстанционният съд не е съобразил безпротиворечивата съдебна практика на Върховния административен съд по тълкуването на понятието "енергиен продукт за отопление", включително и след изменението на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, ДВ бр. 97/2017 г., в сила от 1.01.2018 г., според която използването на енергиен продукт за получаване на пара за целите на производствената дейност на предприятието не е равнозначно на отопление и не представлява използване за отопление по смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. Законът изчерпателно посочва кои са онези основания, при които органът притежава законовото правомощие да постанови прекратяване на действието на вече издадено УОАКП, в частност да приложи хипотезата на чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗАДС. След като не е налице промяна нито в технологичния процес, нито в изискванията за освобождаване от акциз, то не е възникнало основание за прекратяване на удостоверението. Обосновани са изводите на съда, че самият орган не установява, нито въвежда в решението си такива обективни факти, които да обосновават прилагане на посочения нормативен текст и те да са настъпили след издаване на процесното УОАКП. В подобен смисъл в съдебната практика, по аналогични спорове по актове на същата митническа администрация – ТД Тракийска, са следните решения: Решение № 15876 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9532/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова; Решение № 1086 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7615/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Решение № 15563 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8083/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева; Решение № 3849 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11576/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че Решение № РТД 3000-2208/32-351280 от 5.12.2019 г. на с. д. директор на Териториална дирекция "Тракийска", при Агенция "Митници", с което е прекратено действието на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител, № BG003000 Е0193/30.08.2017 г. на "КАЛУФРУКТ ПРОДАКШЪН" ООД, [ЕИК], и местонахождение на обекта: с. Калугерово, общ. Лесичево, обл. Пазарджик, ул. "Първа" № 66, предвид обстоятелството, че лицето е престанало да отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, потвърдено с решение № Р - 57/32-16221 от 16.01.2020 г. на директора на Агенция "Митници", е издадено в противоречие с материалния закон. Като е приел друго и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – София град е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което оспореният митнически акт бъде отменен. При този изход на процеса Агенция "Митници" – София следва да бъде осъдена да заплати на дружеството касатор разноски по делото за двете инстанции в размер на 1 570 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,