Решение № 8135 от 27.9.2022 г. на ВАС, I о.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Йотов, с [ЕГН], чрез адв. И. Иванов, срещу Решение 4837/20.07.2021 г., постановено по адм. дело 9184/2019 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 23/06/1/0/00705/3/01/04/02 с изх. 01-220-6500/98#9 от 15.07.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) Земеделие гр. София.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се навеждат доводи, че инвестицията - засаждане на 20 дка трайни насаждения от орехи е направена, поради което ангажимента за нарастване на СПО с минимум 4 000 евро е изпълнен. На второ място твърди, че не е установено и второто нарушение бизнес плана не е изпълнен точно, като оспорва извода на административния орган, възприет от съда, че притежаваните от него естествени ливади не са включени в бизнес плана с твърдения, че имотите представляват естествени пасища и като се позовава на разпоредбата на чл.15, ал.2 от Наредба 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанствата и предприятията по ПРСР за периода 2014 - 2020, твърди, че няма нормативно ограничение за допълнително нарастване на стопанството с пасища. Претендира се отмяна на решението на АССГ и постановяване на друго, с което да се уважи жалбата срещу АУПДВ, както и присъждане на разноски за държавна такса за касационното производство.

Ответникът директора на ОД на ДФ Земеделие гр. София, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт М. Пелтекова, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АССГ е бил АУПДВ 23/06/1/0/00705/3/01/04/02 с изх. 01-220-6500/98#9 от 15.07.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ Земеделие гр. София, с който на Й. Йотов на основание чл. 36, ал. 1, т. 3, предл. второ досежно с чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 4 във връзка с ал. 7, т. 1 и т. 9 от Наредба 14 от 28.05.2015 г., респ. чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 9 и т. 18 от Договор 23/06/1/0/00705 от 18.01.2016 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), и чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 24 447,50 лева, представляваща второ плащане по Договор 23/06/1/0/00705 от 18.01.2016 г. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с ал. 7, т. 1 и т. 9 от Наредба 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанствата и предприятията по ПРСР за периода 2014 - 2020, във връзка с неизпълнение на нормативни и договорни задължения, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 9 и т. 18 от договора, и на Й. Йотов е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лева, ведно със законната лихва.

В акта са посочени три отделни фактически основания за издаването му, обвързани с пълно неизпълнение и неточно изпълнение от Й. Йотов на задълженията му по сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и по Наредба 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанствата и предприятията по ПРСР за периода 2014 2020:

1. Не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО;

1. Бизнес планът не е изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ;

1. Проектът му е оценен по някой от критериите за подбор, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1 4, и ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от критериите, по които проектът му е бил оценен;

Правното основание за издаване на акта са разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с ал. 7, т. 1 и т. 9 от Наредба 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанствата и предприятията по ПРСР за периода 2014 - 2020, във връзка с неизпълнение на нормативни и договорни задължения, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 9 и т. 18 от договора, както и разпоредби от 165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП.

С оспореното в настоящото производство решение, АССГ е отхвърлил жалбата на Й. Йотов против издадения АУПДВ, като го е осъдил да заплати на ДФ Земеделие разноски по делото в размер на 100,00 лева.

Констатациите на съда и правните му изводи са по всяко от основанията за разпоредения от администрацията отказ за второ плащане и за възстановяване на полученото първо.

Според съда не е спорно сключването на Договор 23/06/1/0/00705 от 18.01.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанствата и предприятията по ПРСР за периода 2014-2020, между ДФ Земеделие и Й. Йотов, в размер на 48 895 лева, от които първо плащане в размер на 24 447,50 лева, платими в двумесечен срок от сключването на договора (чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора) и второ плащане в размер на 24 447,50 лева в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована заявка за второ плащане (чл. 3, ал. 2, т. 2 от договора). Не е спорно също, че на 01.02.2018 г. от Й. Йотов до ДФ Земеделие е подадена втора заявка за плащане 23/06/1/0/00705/3/01, във връзка с която е извършена административна проверка.

Първоинстанционният съд е установил, че с изх. 01-220-6500/98 от 29.11.2018 г. на директора на ОД на ДФ Земеделие гр. София касаторът е уведомен, че се открива производство по издаване АУПДВ във връзка с нормативно неизпълнение на чл. 38, ал. 1, т. 4 от Наредба 14 от 28.05.2015 г., както и неизпълнение на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба 14 от 28.05.2015 г.

Съдът е приел, че доколкото имот 62582.103.2 е бил собственост на жалбоподателя преди датата на подаване на заявлението за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и с оглед липсата на данни същият да е предоставян за ползване, под аренда или наем на други лица в периода предхождащ 18 месеца, считано от датата на кандидатстване, то правилно административният орган е приложил чл. 38, ал. 7, т. 1 от Наредба 14/2015 г., като не е включил декларирания имот 62582.103.2 при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството на жалбоподателя. Посоченото обстоятелство, според съда, се потвърждава и от заключението на вещото лице, според което увеличението на стандартния производствен обем на стопанството за периода от сключването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ до момента на подаване на заявката за второ плащане е резултат от допълнително декларирана площ на имот, който е придобит преди подаването на заявлението за отпускане на безвъзмездна финансова помощ от жалбоподателя и който не е предоставян за ползване, под аренда или наем на други лица в периода предхождащ 18 месеца. Изложеното мотивирало съда да приеме, че не е налице увеличение на икономическия размер на стопанството на жалбоподателя.

На следващо място, съдът е приел, че включването в стопанството на жалбоподателя на ливади, представлява неизпълнение на чл. 13, ал. 7 от Наредба 14/2015 г. Съдът е обосновал извода си както с извършена в хода на административното производство справка в регистър Парцели за директни плащания, така и с Анекс 1 към сертификат 63106 (Е0834/2007), издаден на 06.10.2017 г. и представен с административната преписка. Взел е предвид и липсата на изрично писмено одобрение от РА по смисъла на чл. 18, ал. 1 от Наредба 14/2015 г. за включване в стопанството на други видове култури. Доколкото жалбоподателят е задължен да отглежда само културите, отразени в одобрения бизнес план, съдът приел, че Й. Йотов не е изпълнил задължението си да поддържа съответствие с всеки от критериите, по които проектът му е бил оценен.

Отделно от изложеното първоинстанционният съд е приел, че административните проверки са установили, че в модул Директни плащания на площ в Интегрираната система за администриране и контрол за кампания 2016 г. по Схема за обвързано подпомагане за плодове е заявен парцел 13507295 (62582-69-1-1), разположен върху имот 62582.103.1. Прието е за установено, че във връзка със Схема за обвързано подпомагане за плодове, изискваща предоставяне на документи, удостоверяващи минимален обем продукция, е представена фактура 0000000001 от 30.09.2016 г. за реализирана продукция от 7250 кг. сливи, потвърждаваща наличието на плододаващи, а не новозасадени сливови насаждения на имот 62582.103.1. В резултат при формирането на стандартния производствен обем (СПО) на същия имот съдът е приел за установен размер от 15576,76 евро, който прибавен към размера на стопанството на Йотов, определен в Заповед за одобрение 03-230-РД/11 от 15.01.2016 г. в размер на 9715,55 евро, образува общо СПО от 25292,31 евро, надвишаващо допустимия размер съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба 14 от 28.05.2015 г.

При тези фактически установявания, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата законосъобразност.

Оспореният пред съда АУПДВ е издаден на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, във връзка с чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП за събиране на публично вземане на ДФ Земеделие, произтичащо от неизпълнение на задължения по договора за подпомагане по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия по ПРСР 2014 - 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз (ЕС). По силата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, публичните държавни вземания на РА, които са установени с административен акт, се събират по реда на ДОПК.

Според чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са държавните вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Нормата на чл. 165 от ДОПК императивно задължава събирането на държавните публични вземания да се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане.

3а разглежданото производство е приложима Наредба 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., и то следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, който е пет години и шест месеца, съгласно чл. 13, ал. 2 от договора за безвъзмездна финансова помощ от 18.01.2016 г., т. е. за него не е приложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. Както бе посочено, за неизпълнение на задължения от страна на бенефициента, които са нормативно установени, чл. 38 от Наредба 14 от 28.05.2015 г. предвижда, че полученото първо плащане подлежи на връщане. Именно неизпълнението на нормативно определено задължение е послужило и като основание за административния орган да започне производство по издаване на АУПДВ.

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 4 от Наредба 14 от 28.05.2015 г., ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО. Идентично с чл. 38, ал. 1, т. 4 е и съдържанието на чл. 9, ал. 1, т. 4 от Договор 23/06/1/0/00705 от 18.01.2016 г., а именно: Фондът изисква от Ползвателя връщане на полученото първо плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1 от този договор и ползвателят няма право да получи второто плащане по чл. 3, ал. 2, т. 2 от този договор, когато ползвателят не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО в срока по чл. 6, ал. 1 от договора.

Според т. 3.2 и таблица 1 от бизнес плана, Й. Йотов е посочил наличната за стопанството земя имоти в 7 позиции с идентификатори: 05147.8.45, 05147.8.35, 05147.8.30, 05147.8.28, 05147.5.8 и 05147,6.6, намиращи се в [населено място], Общ. Етрополе, Обл. София (област). В таблица 1А от бизнес плана Данни за земеделските площи, които кандидатът не обработва или е предоставил на други лица за обработка, но има документ за собственост и/или наем или аренда са отразени 6 имота, измежду които имот с идентификатор 62582.103.2, с обща площ 20.855 дка и имот с идентификатор 62582.103.1, с обща площ 22.247 дка.

При подаване на заявка за второ плащане се установява, че към имотите, на които Й. Йотов отглежда заложените по бизнес план трайни насаждения за стопанската 2017/2018 г., е декларирал и имот с идентификатор 62582.103.2, със който е заявил изпълнението на договорните специфични цели, съгласно Приложение 3 към Договор 23/06/1/0/00705, съответно, а именно: Увеличаване обработваемата земеделска площ на земеделското стопанството и Увеличаване икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в СПО (минимум 4000 евро), както и изпълнението на инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи, съгласно Приложение 2 към Анекс 1 към Договор 23/06/1/0/00705, съответно: Създаване на трайни насаждения от орехи - 20 дка. Видно, обаче, от нотариален акт от 25.05.2015 г. за покупко продажбата на гореописания имот, представляващ нарастване на стопанството, Й. Йотов е придобил същия преди подаване на заявлението за подпомагане по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани и не го е предоставял за ползване, съответно под аренда или наем, на други лица, в периода предхождащ 18 месеца, считано от датата на кандидатстване обстоятелство, установено при извършените административни проверки.

Тук е мястото да се посочи, че според правилото на чл. 38, ал. 7, т. 1 от Наредба 14/28.05.2015 г., при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството по чл. 15, ал. 1, т. 2 не се включва земята, която не е била включена при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството и към датата на подаване на заявлението за подпомагане са били собственост на ползвателя и/или собственика на ЕТ, когато ползвател е ЕТ, и/или на едноличния собственик на капитала, когато ползвател е ЕООД, с изключение на земята, предоставена под наем или аренда в периода, предхождащ 18 месеца, считано от датата на кандидатстване. В разглеждания случай се установяват и двете кумулативни предпоставки на чл. 38, ал. 7, т. 1 от Наредба 14/28.05.2015 г., при които площта на процесния имот не следва да се включва при изчисляване увеличението на икономическия размер на стопанството. По тази причина не могат да бъдат отчетени като нарастване на икономическия размер на стопанството на жалбоподателя и направените от Йотов инвестиции в ДМА/ДНМА, а именно - закупени машини и съоръжения, както и инвестиции в други трайни биологични активи - орехови дръвчета също. Посочените обстоятелства, потвърдени и със заключението на вещото лице, сочат, че с този имот кандидатът не може да участва за постигането на специфичната цел, респективно - не може докаже увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най - малко левовата равностойност на 4 000 евро, измерен в СПО. Правилно, в тази връзка, първоинстанционният е приел, че нарастването на икономическия размер на земеделското стопанство на жалбоподателя не е доказано. Икономическият размер на стопанството, измерен в СПО и формиран от културите и площта на имоти с номера 05147.8.45, 05147.8.35, 05147.8.30, 05147.8.28, 05147.5.8 и 05147.6.6, правилно е бил изчислен на 9715,55 евро, колкото е бил началният икономически размер, поради което обосновано е установено, че няма увеличение на икономическия размер на стопанството на земеделския производител.

На второ място следва да се посочи, че съгласно чл. 13, ал. 7 от Наредба 14 от 28.05.2015 г. (за прилагане на подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР за периода 2014 2020 г.) когато проектът е бил оценен по критериите за подбор, посочени в ал. 1, т. 2 и/или 3, кандидатът е длъжен да поддържа съответствие с всеки един от критериите, на които е отговарял проектът му, през целия период, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. Това нормативно изискване се отнася и за случаите, когато проектите са за дейности, които се изпълняват в сектор Животновъдство и/или в сектор Плодове и зеленчуци, в чийто обхват попада и процесният случай. Промяната във видовете култури и/или животни се допуска при спазване на изискванията на чл. 18 и след изрично писмено съгласие от страна на РА въз основа на писмено уведомление от ползвателя. В случая, видно от направена справка в Регистър Парцели за директни плащания, освен заявените в бизнес плана по Договор 23/06/1/0/00705 от 18.01.2016 г. култури - костилкови овощни видове (сливи и череши) и черупкови овощни видове (орехи), земеделският производител стопанисва и естествени ливади обстоятелство, което е констатирано и в резултат на представения от Йотов Анекс към сертификат 63106 (ЕО 834/2007), издаден на 06.10.2017 г., видно от който в стопанството на лицето се отглеждат и ливади за косене - 32,5 дка.

Доколкото съгласно Таблица 9. Растениевъдство от бизнес плана към договора касаторът е имал заложени за отглеждане трайни насаждения от сливи, череши и орехи, както и предвид получения от същия приоритет от 12,1444375 точки съгласно Приложение 1 към договора поради факта, че СПО на земеделското стопанство на ползвателя към момента на кандидатстване включва култури от сектор Плодове и зеленчуци, и приоритет от още 6 точки по критерия Планираното увеличение на СПО на стопанството е изцяло с отглеждане на култури от сектор Плодове и зеленчуци, то чрез включването на естествени ливади в стопанството на Йотов, същото е излязло от обхвата на дадения при одобрение на проекта приоритет, като същевременно включването на естествени ливади се явява и неизпълнение на разпоредбата на чл. 13, ал. 7 от Наредба 14 от 28.05.2015 г., тъй като когато проектът е бил оценен по критериите за подбор, посочени в ал. 1, т. 2 (т. 2. Проекти за дейности, които се изпълняват в сектор Животновъдство и/или в сектор Плодове и зеленчуци) и/или 3, кандидатът е бил длъжен да поддържа съответствие с всеки един от критериите, на които е отговарял проекта му, през целия период, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 9 от договора. Правилно е приетото в тази връзка от съда, че Йотов е бил задължен да отглежда само културите, отразени в одобрения бизнес план, като при положение, че същият е искал да направи промяна, то е следвало да се снабди с изрично писмено одобрение от РА на основание чл. 18, ал. 1 от Наредба 14 от 28.05.2015 г. Предвид липсата на ангажирани доказателства в тази посока, следва да се приеме, че Йотов не е изпълнил задължението си да поддържа съответствие с всеки от критериите, по които проектът му е бил оценен.

Неоснователно е позоваването на касатора на разпоредбата на чл.15, ал.2 от Наредба 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанствата и предприятията по ПРСР за периода 2014 - 2020, с твърдения, че няма нормативно ограничение за допълнително нарастване на стопанството с естествени пасища. На първо място, посочената разпоредба предвижда, че бизнес планът трябва да доказва увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение. Именно такова увеличение на СПО, макар и предвидено в бизнес плана не е доказано, което е достатъчно основание за потвърждаване на издадения АУПДВ.

От друга страна, нормативното ограничение за включване в стопанството на други култури, освен заявените по бизнес плана е изискването по чл. 13, ал. 7 от Наредба 14 от 28.05.2015 г. (за прилагане на подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР за периода 2014 2020 г.) когато проектът е бил оценен по критериите за подбор, посочени в ал. 1, т. 2 и/или 3, кандидатът е длъжен да поддържа съответствие с всеки един от критериите, на които е отговарял проектът му, през целия период, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. В случая, кандидатът е получил приоритет при кандидатстване по критериите за подбор, посочени в чл.13, ал.3 от Наредбата, поради това, че е посочил като приоритет на стопанството на култури от сектор Плодове и зеленчуци, поради което е бил длъжен да поддържа съответствие с критериите, по които проекта му е бил оценен, а не да включва ливади или пасища за косене, без изрично писмено одобрение от РА на основание чл. 18, ал. 1 от Наредба 14 от 28.05.2015 г. С установеното второ нарушение е налице и основание по чл.38, т.9 от Наредба 14 от 28.05.2015 г. да се откаже второ плащане и връщане на първото плащане.

Макар в случая да не се установява отделно нарушение по чл. 38, ал. 1, т.2 от Наредба 14 от 28.05.2015г. - бизнес планът не е изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, доколкото констатациите на органа и съда в тази част се припокриват с нарушението по чл. 38, ал. 1, т.4 от Наредба 14 от 28.05.2015г., то предвид установено неизпълнение на договорни и нормативни задължения от страна на ползвателя на помощта, предвидени в чл. 38, ал. 1, т.4, във вр. с ал. 7, т.1 и т.9 от Наредба 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), респективно - чл. 9, ал. 1, т. 4, т. 9 от Договор 23/06/1/0/00705 от 18.01.2016 г., правилно АССГ е приел за законосъобразен отказът за изплащане на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по Договор 23/06/1/0/00705 от 18.01.2016 г. и определеното за подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лева, представляващо изплатеното първо плащане по договора, обективирани в оспорения АУПДВ.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да се уважи в размер на 100,00 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,