Решение № 1521 от 5.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9762/2016 г.

Решение № 1521 от 5.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9762/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по жалба на С. С. Н., подадена чрез адв. Черкезова, срещу Решение № 329/6.07.2016 г. по адм. дело № 841 от 2015 г. по описа на Административен съд - П.. Твърди се, че са налице допуснати нарушения на административно-производствените правила и противоречия с материалноправните разпоредби. При постановяване на решението си първоинстанционният съд неправилно обсъдил обстоятелства относими към заболяването на ищеца, с оглед определяне на реалния размер на търсеното обезщетение. Не бил взел предвид налично заболяване, изискващо специфично хранене и хигиена, имащо траен характер и създаващо риск за допълнителни увреждания на организма. Неправилно съдът интерпретирал доказателства по делото оставяйки исковата молба без разглеждане, макар да приел в мотивите, че искът е неоснователен и недоказан и на това основание с друг диспозитив е отхвърлил иска. Търси се отмяна на атакувания съдебен акт и изцяло уважаване на предявения от ищеца иск. Ответната по жалбата страна в писмено становище счита, че искът е правилно отхвърлен, а жалбата срещу първоинстанционния съдебен акт неоснователна. Съдът правилно обосновал извод, че не е осъществен фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно че не са настъпили вреди за ищеца, които да са в пряка и непосредствена връзка с действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора - П.. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на С. С. Н. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието - С., с който се претендира заплащане на обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпени неимуществени вреди - влошаване на здравословното състояние, изпитване на болки и страдания, поради бездействие на медицински персонал в Медицинска служба към Затвора - гр. П.. Сумите се претендират за настъпили увреждания през периода м. юли 2013 г. до 15.10.2015 г. В хода на съдебното дирене е установено, че с Решение № 77/18.02.2014 г. на Административен съд - П. по адм. дело с № 990/2013 г. е отхвърлен предявения от С. Н. иск против Главна дирекция "ИН" - С. в размер на 60 000 лв., претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 19.02.2009 г. - 25.11.2013 г. причинени от бездействие на администрацията на Затвора - П. и завеждащия медицински център при Затвора - П., довели до влошаване на здравословното му състояние, а от там и до трайна намалена работоспособност. Поради описаното съдът е приел, че претенцията за периода от 1.07.2013 г. до 25.11.2013 г. е недопустима, тъй като е налице влязло в сила съдебно решение между същите страни и със същия предмет. В тази част за описания период, производството по предявения от Н. иск е прекратено. Съдът е развил подробни аргументи, свързани предприетите във връзка със здравословни оплаквания на лицето действия от страна на работещите на територията на Затвора медицински лица, както и извършените по отношение на същия прегледи и предприето въз основа на констатациите от тях лечение. Формиран е извод за липса на доказателства за неправомерно бездействие на администрацията на затвора, в частност и като цяло на служители на ответника по делото, свързано с неоказване на адекватна медицинска помощ и обслужване на лишения от свобода през процесния период. За да достигне до този извод съдът е изследвал събраните по делото материали свързани с проведените на лицето при престоя му в затвора медицински прегледи и предприетите действия по овладяване на болестните състояния, констатирани от медицинските лица. В хода на съдебното дирене и за изясняване на въпроси по които съдът няма специални знания е допусната и изслушана съдебно-медицинска експертиза от вещо лице със съответна специалност, според която заболяването "туберкулоза" на лицето е диагностицирано за първи път на 26.02.2009 г., а при постъпването му в затвора на 28.05.2013 г. е направен скрининг за ТБК и не са открити данни за наличието на активност в тази насока. Лицето е наблюдавано и при извършваните по отношение на него прегледи през 2014 г. и 2015 г. Николов е лекуван няколко пъти от заболявания на белите дробове, които са преминали в лека форма и са били свързани с обостряния на притежавания от по-рано от лицето хроничен бронхит. В хода на съдебното дирене са събрани достатъчно доказателства за заболявания на Николов, датиращи от началото на 2005 г. Предвид описаното съдът е достигнал до извод, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорност по а чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на ответника в производството, тъй като Николов е бил наблюдаван от медицинския персонал съобразно изискванията на приложимата нормативна база и съобразно необходимостта от компетентна намеса в тази насока. Преценяйки изнесените пред него свидетелски показания и предоставената от администрацията на затвора документация, свързана с мястото на настаняване на Николов при изтърпяване на наказанието му, размера на помещението и броя на настанените в него лишени от свобода, съдът е достигнал до извод за липса на връзка между претърпени неимуществени вреди и конкретно описаните в жалбата условия. Николов е бил настанен в помещение на пушачи поради обстоятелството, че самият той редовно употребява цигари. Въпреки наличните заболявания, лицето по собствено желание се поставя в среда, която би могла да му повлияе отрицателно. Затворническата администрация е била длъжна да се съобрази с желанието на лицето да употребява тютюневи изделия, като в противен случай би нарушила негови законни права и интереси и сама би се поставила в ситуация, в която да носи отговорност имуществена или неимуществена за предприетите по отношение на Николов административни действия свързани с конкретното място на изтърпяване на наказанието. Предвид описаното съдът е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. С решението си е осъдил ищеца да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" юрисконсултско възнаграждение в размер на 980 лв. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес, срещу акт подлежащ на оспорване и в описаните в чл. 211 от АПК срокове, поради което е процесуално допустима. По същество е частично основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е установил, че с Решение № 77/18.02.2014 г. на Административен съд - П. по адм. дело с № 990/2013 г. е отхвърлен предявен от Николов иск против Главна дирекция "ИН" - С. в размер на 60 000 лв., претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 19.02.2009 г. - 25.11.2013 г. причинени от бездействие на администрацията на Затвора - П. и завеждащия медицински център при Затвора - П., довели до влошаване на здравословното му състояние, а от там и до трайна намалена работоспособност. Формулиран е правилен и законосъобразен извод за недопустимост на претенцията по настоящото производство за репариране на вреди, настъпили през периода от 1.07.2013 г. до 25.11.2013 г., поради наличието на влязло в сила съдебно решение между същите страни и със същия предмет. Оспореното решение в тази си част е обосновано и законосъобразно, поради което следва да се потвърди. В хода на първоинстанционното производство са събрани всички относими към производството и нужни за мотивирано произнасяне на решаващия съд доказателства. По безспорен начин е установено, че по отношение на Н. са полагани изключително интензивни грижи изразяващи се в непрекъснати прегледи по повод всяко едно от оплаквания на лицето свързани с влошаване на здравословното му състояние. Назначавано е съответно лечение, което е повлиявало благоприятно констатираните от медицинските лица симптоми. Николов е поставен на специален хранителен режим, съобразен с прекараните до момента от него заболявания и най-вече опасното за живота и здравето му заболяване туберкулоза. Този хранителен режим е изготвен от компетентни лица и личната оценка за недохранване на ищеца не е подкрепена от доказателства или годни за възприемане от решаващия съд доводи. Безспорно е установено, че изследвания за рецидив на болестта "туберколоза" са извършени както при постъпването му в мястото за лишаване от свобода, така и ежегодно по време на престоя му, като липсват и да е данни за влошаване в тази насока, което следва да бъде лекувано или овладяно по специфичния за болестта начин. При тези данни първоинстанциноният съд е достигнал до напълно споделения и от настоящата инстанция извод за липса на незаконосъобразни действия или бездействия, извършени от длъжностни лица, служители на ответника във връзка с провеждането на адекватно медицинско наблюдение и осъществяване на лечение по отношение на ищеца С. Н.. При липса на една от изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на ответника не са налице основания за присъждане на търсеното от лицето в тази част обезщетение. Настоящата инстанция споделя и извода, свързан с липсата на основания за обезщетяване на настъпили вреди, в резултат на лоши битови условия в затвора и в частност в килията, в която е пребивавало лицето през процесния период от 26.11.2013 г. до 15.10.2015 г., свързани с лошата хигиена на помещението. Събрани са доказателства за надлежно и своевременно осигуряване от страна на администрацията на средства за поддържане на помещението в добро хигиенно състояние, като задължение за своевременната им и адекватна употреба е било възложено на лишените от свобода. Николов е бил определян за отговорник на помещението, и е бил в пълната възможност да предприеме действия по поддръжка на килията, в която е пребивавал. От разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели и от представените справки за снабдяване на лишените от свобода със стоки се установява, че Николов е пушач и поради тази причина е бил настанен в килия на пушачи. Ищеца съзнателно води начин на живот, увреждащ или създаващ риск за увреждане на здравето си. Липсват данни, Николов да е искал преместване от килията през целия период на престой, а и въвеждането му в помещение с непушачи би нарушило техни права, което ще доведе и до възможност за увреждане на тяхното здраве. При поведение от страна на ищеца, насочено към осигуряване на пребиваването си в конкретното помещение, не следва да се ангажира отговорност на администрацията за предприетите в тази насока действия. Първоинстанционния съд не е взел предвид част от изнесените в исковата молба доводи за търсене на обезщетение, а именно свързаните с площта, на която са пребивавали лица в повече от допустимото по закона. Безспорно е установено, че в килията с размер 35 кв. м. са пребивавали от 14 до 16 лица в различен период от време, което е значително над предвидения според европейските стандарти и българското законодателство норматив от 4 кв. м. на лишен от свобода. Твърденията, че пренаселеността на помещението е причина за търпян от Николов дискомфорт следва да се приемат за основателни. Настоящата инстанция не споделя становището за изпълнение на изискванията на закона, свързани с осигуряване на минимална площ за пребиваване на едно лице в местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС /сега ал. 4/, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Първоначално в § 13 от ПЗР на ЗИНЗС изрично е било посочено, че тази разпоредба влиза в сила три години след приемането на програма по § 11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода, а с изменение на ЗИНЗС /ДВ бр. 103/2012 г./, е било предвидена разпоредбата на чл. 43, ал. 3 и регламентираното в нея изискване за минимална жилищна площ да влезе в сила от 1 януари 2019 г. Независимо, че към процесния период тези разпоредби не са влезли в сила, затворническата администрация е била длъжна да осигури на лицата, изтърпяващи наказание "лишаване от свобода", такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Е. К. за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание. Съобразно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Р. Б., никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение и чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана и с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на страната. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че битовите и санитарно-хигиенните условия, при които Николов е изтърпявал наложеното му наказание "лишаване от свобода", в рамките на периода на исковата претенция 26.11.2013 г. - 15.10.2015 г., накърняват правата му по чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Р България, а от страна на администрацията в лицето на ГД "Изпълнение на наказанията" е допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на чл. 2, т. 3, чл. 3 и чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че в случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на С. Н., надвишаващи неизбежното ниво, макар и без конкретно увреждане на здравето, доколкото са довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗИНЗС. З. администрация е била длъжна да осигури условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на лишените от свобода лица и зачитане на правата и достойнството им, а като не е сторила това е допуснала да се засегне личната сфера на ищеца, чрез накърняване на общочовешки ценности, защитени с нормата на чл. 3 от ЕКПЧ. Описаното води до извод за основателност на иска в тази му част. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. В случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на незаконосъобразната административна дейност, времето, през което Николов е бил поставен в условия унижаващи човешкото достойнство, както и обстоятелството, че няма данни за увреждане на здравето на лицето, а по скоро за търпян от ищеца психологически дискомфорт, настоящия състав приема, че искът следва да бъде уважен до размер от 700 лева. Жалбата е основателна и в частта относно присъдените в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" разноски. Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, при отхвърляне на иска, ищците в производствата по чл. 204 и сл. от АПК дължат заплащане на разноските по производството. Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 разноските по производството и държавната такса са разходи различни от възнаграждението на адвокат, съответно юрисконсулт, ползвани от страна на ответника. Предвид описаното първоинстанционния съд неправилно е възложил разноски за юрисконсултско възнаграждение върху ищеца, тъй като съобразно разпоредбите на ЗОДОВ такива от него не се дължат. В тази част решението следва да бъде отменено като противоречащо на материалния закон. В останалата част, решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Предвид описаното и на основание чл. 221 от АПК В. А. съд трето отделение