Решение № 5532 от 5.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6559/2020 г.

Решение № 5532 от 5.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6559/2020 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Д. срещу решение № 274 от 17.02.2020 г., постановено по адм. д. № 569/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград /АС - Благоевград/. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – община Благоевград, в представено по делото писмено становище, навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответникът – "Паркинги и гаражи - Благоевград" ЕООД не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. С решение № 274 от 17.02.2020 г., постановено по адм. д. № 569/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград, съдът е осъдил "Паркинги и гаражи - Благоевград" ЕООД да заплати на Д. Д. обезщетение в размер на 1 000 /хиляда/ лв. за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразна принудителна административна мярка, изразяващи се в злепоставяне и накърняване на доброто име на ищеца в обществото, като е отхвърлил иска в останалата част до предявения размер от 4 000; отхвърлил е исковата молба на Д. Д. против "Паркинги и гаражи - Благоевград" ЕООД в останалата й част - за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 41 180 лева; отхвърлил е исковата молба на Д. Д. против община - Благоевград за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 11 600 (единадесет хиляди и шестстотин) лева; осъдил е "Паркинги и гаражи - Благоевград" ЕООД да заплати на Д. Д. сторените по делото разноски в размер на 279. 30 лева. За да постанови този резултат, съдът е установил, че на 5.10.2016 г. от служители на "Паркинги и гаражи - Благоевград" ЕООД е издадено устно разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ - "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик" - лек автомобил марка "Волво" Е0584 ВН, собственост на ищеца. Лекият автомобил е преместен на специализиран паркинг за репатрирани автомобили. Мярката е обжалвана от Д. Д. пред Административен съд – Благоевград, който с решение № 136/3.02.2017 г., постановено по адм. д. № 668/2016 г. е обявил нищожността на разпореждането за прилагане на ПАМ. Решението е оставено в сила с решение № 11556/3.10.2017 г., постановено по адм. д. № 4177/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Същевременно, позовавайки се на чл. 204, ал. 3 от АПК, съдът е направил собствена преценка за законосъобразността на разпореждането за прилагане на процесната ПАМ - "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик". Извършил е анализ на приложимите материалноправни разпоредби от Закона за движение по пътища /ЗДвП/ и като краен извод е приел незаконосъобразност на ПАМ, като приложена в нарушение на материалния закон. Изхождайки от така установената незаконосъобразност на мярката, съдът е извършил преценка на исковете, предявени спрямо първия ответник - "Паркинги и гаражи - Благоевград" ЕООД, като е приел частична основателност на същите, а останалите е отхвърлил като неоснователни. Отхвърлил е исковете по отношение на втория ответник – община Благоевград, като е приел, че спрямо последния не може да бъде реализирана отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото процесната ПАМ не е издадена от този ответник, нито са налице незаконосъобразни действия или бездействия на същия, които да са причинили вреди на ответника, подлежащи на обезвреда. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. По делото е безспорно установено, че издаденото от служители на "Паркинги и гаражи - Благоевград" ЕООД устно разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка - "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик" - лек автомобил марка "Волво" Е0584 ВН, собственост на ищеца и репатрирането на автомобила до специализиран паркинг, е обжалвано по съдебен ред. С решение № 136/3.02.2017 г., постановено по адм. дело № 668/2016 г., Административен съд – Благоевград е обявил нищожността на разпореждането за прилагане на ПАМ. Решението е оставено в сила с решение № 11556/3.10.2017 г., постановено по адм. дело № 4177/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Основанието за обявяване нищожността на принудителната административна мярка е, че същата е издадена от некомпетентен орган. При тези безспорни данни и при неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от АПК, съдът не е зачел силата на пресъдено нещо на цитираните съдебни решения. Вместо това, съдът е извършил собствен контрол за законосъобразност на наложената на ищеца ПАМ и е достигнал до извод за нейната незаконосъобразност – унищожаемост, поради противоречие с материалния закон. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя разбирането, че в случаите, когато исковите претенции по ЗОДОВ почиват на твърдения за вреди, произтичащи от нищожен административен акт, съдът се произнася по валидността на акта в мотивите на съдебното решение. Този извод следва от предписанието на чл. 204, ал. 3 АПК, което допуска инцидентно произнасяне на съда по валидността на акта. Следва обаче да бъде съобразено, че предвидената от законодателя възможност за осъществяване на инцидентен съдебен контрол относно валидността на административния акт, от който се претендират вреди, е неприложима, когато в отделно съдебно производство, в рамките на осъществен пряк съдебен контрол, вследствие обжалване на акта, друг съд е прогласил неговата нищожност, какъвто е настоящият случай. В тази връзка правилно съдът е приел, че искът против "Паркинги и гаражи - Благоевград" ЕООД за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 4 000 лева, произтичащи от нищожна заповед за прилагане на ПАМ, изразяващи се в злепоставяне и накърняване на доброто име на ищеца в обществото е основателен до размера на 1000 лв., като е съобразил, че от приложената ПАМ са последвали неблагоприятни последици за ищеца, като случаят е станал известен на обществото чрез средствата за масово осведомяване — налице са публикации за това, което се е отразило негативно на ищеца - чувствал се е засегнат от това, че е обвинен в нарушаване на закона, а чрез публичното достояние на случая е накърнено доброто му име. Правилни са изводите на съда в тази част, че е осъществен фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предвид обявената за нищожна заповед, с която е наложена ПАМ, в резултата на което са причинени неимуществени вреди и е налице пряка причинна връзка между обявения за нищожен акт и причинените неимуществени вреди. Обосновано и при спазване на чл. 52 от ЗЗД, съдът по справедливост е определил неимуществените вреди размер на 1 000 лв. Неоснователна в тази връзка е касационната жалба, че определеният размер е нисък и не съответства на причинените вреди. Обосновано съдът е преценил фактическите обстоятелства и доказателствата обуславящи претенцията за неимуществените вреди и правилно е отхвърли иска в останалата част до пълния размер от 4000 лв. неимуществени вреди, поради което в тази част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. На следващо място обаче съдът е постановил решението си в нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно тълкуване и прилагане на чл. 204, ал. 3 от АПК, без да съобрази вече прогласената със сила на пресъдено нещо нищожност на принудителната административна мярка. Неправилно, изхождайки от собствената си преценка за незаконосъобразност – унищожаемост на административния акт, съдът е извършил и преценката си за неоснователност на останалите предявени от ищеца искови претенции. Тук следва да бъде съобразена разликата между нищожен и унищожаем административен акт, доколкото нищожният акт е лишен от правно действие и не поражда правни последици, няма правна сила и е невалиден. За разлика от другите незаконосъобразни административни актове нищожният акт никога не е произвел очакваното правно действие, като от момента на издаването си такъв акт е бил лишен от правна сила и качество. В тази връзка решението следва да бъде отменено в останалата част, като съдът при новото разглеждане на делото следва да извърши преценка за основателността или неоснователността на исковете на Д. Д., в хипотезата на прогласен за нищожен административен акт, от който ищецът претендира настъпили вреди, както и доколкото се твърдят други незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на ответниците във връзка с прогласената за нищожност заповед за налагане на ПАМ. С оглед на изложеното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлил иска на Д. Д. против "Паркинги и гаражи -Благоевград" ЕООД за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди в размер на 41 180 лева, както и в частта, с която е отхвърлил иска на Д. Д. против община - Благоевград за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 11 600 лева, като делото бъде върнато на административния съд за ново произнасяне, при спазване на мотивите в настоящото решение. По отношение на разноските следва да се произнесе първоинстанционния съд при уславията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение