Решение № 10241 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4317/2012 г.

Решение № 10241 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4317/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Гергана Батинкова, Светослав Митев, Добрин Иванов, Лиляна Михайлова, Елизабета Георгиева, Кирил Търкаланов и Антоанета Балджиева, подадена от пълномощникът и процесуален представител адв. Пенев срещу решение № 4740/31.10.2011 г., по адм. д. № 3172/2008 г. на Административен съд - София град. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът Георгиев, действащ като ЕТ "ЗГ - Гриша Георгиев" излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Останалите ответници не ангажират становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на жалбата срещу решението в прекратителната му част, поради просрочие и за неоснователност на жалбата в останалата й част и предлага да се остави в сила решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба на Светослав Митев, Лиляна Михайлова и Кирил Търкаланов като постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни за процесуално допустима. В останалата си част жалбата е недопустима като просрочена - решението има характер на определение в обжалваната от жалбоподателите Гергана Батинкова, Добрин Иванов, Елизабета Георгиева и Антоанета Балджиева част, с която е оставена без разглеждане жалбата им срещу заповед № РД-09-50-152/5.06.2002 г. на главния архитект на СО и е прекратено производството. Както изрично е визирано в диспозитивната част на решението, прекратителната му производството част подлежи на обжалване в 7-модневен срок по чл. 230 АПК, който е с преклузивен характер. Видно от приложените съобщения жалбоподателите Гергана Батинкова, Добрин Иванов, Елизабета Георгиева и Антоанета Балджиева са уведомени за решението чрез адв. Пенев на 14.11.2011 г., срока за обжалване изтича на 21.11.2011 г., понеделник - присъствен ден. Жалбата е подадена директно в АС-София град и заведена в деловодството на 23.11.2011 г., поради което се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Разгледана по същество касационната жалба на Светослав Митев, Лиляна Михайлова и Кирил Търкаланов е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № РД-09-50-152/5.06.2002 г. на главния архитект на СО, с която е одобрено изменение на ПРЗ на м. "Красно село - Плавателен канал", кв. 302 с отреждане на УПИ II-1660 и улица по о. т. 603А - 603Б на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ във вр. с чл. 129, ал. 2, чл. 136, ал. 1 от ЗУТ и чл. 17, т. 2, чл. 21, чл. 23, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5/2001 г. Прието е, че оспорения административен акт е издаден при спазена процедура, от компетентния орган, като възраженията за допуснати нарушения по уведомяване на заинтересованите лица са обсъдени обстойно и са възприети като такива, непопадащи в категорията "съществени", водещи до отмяна на акта на това основание. Изложени са подробни мотиви за спазване изискването за мотивираност на оспорената заповед като е прието, че мотивите по т. 1, ал. 1, чл. 134 ЗУТ се съдържат в съпътстващи издаването на крайния акт документи -обяснителна записка към проекта, протокола на ОЕСУТ и заявлението. От приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза, обсъдена и кредитирана във връзка с доказателствата по делото е установено съответствие на изменението с действащия кадастрален план, в който е надлежно попълнен имот пл. № 1660.Установено е съответствие на оспореното изменение с изискванията на чл. 23, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5/2001 г., чл. 48, ал. 2, т. 1, б. "с" от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на УСП, чл. 43, ал. 1 и чл. 81, ал. 1 от ЗУТ, като са изложени подробни мотиви по законосъобразност на залегналите в изменението показатели /в графичната част/. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Безспорно е установено по делото, че изменението е мотивирано с наличие на основанието, визирано в оспорената заповед по т. 1, ал. 1, чл. 134 ЗУТ - имот пл. № 1660 е с променена собственост /частна/, считано от момента на изработване на действащия план, предмет на изменението е настъпила промяна в законодателната уредба, предвиждаща нови устройствени условия за застрояване и приоритет на нови инвестиционни инициативи, като безспорно е налице и промяна в обществено-икономическите условия. Тези обстоятелства са установени от доказателствата по административната преписка, обосноваващи основанието за изменение на плана по чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Дори само промяната на собствеността върху имота, и продължителния период от време между последното предвиждане и настоящето изменение /1978 г. и 1989 г. -2002 г./. са основание да се приеме, че е налице промяна в обществено - икономическите условия, при които планът е съставен. Правилен и законосъобразен е извода на съда, че при одобряване на устройствени планове фактическите основания могат да се съдържат не само в текстовата част на акта, но и в многобройните съпътстващи материали и становища на помощни органи, предшестващи издаването му. В случая те са посочени в материалите на административната преписка - заявление на собственика, обяснителна записка, становището на помощния орган и др. Съответни на доказателствата по делото са и правните изводи са съответност на описаните в решението технически показатели с изискванията на чл. 81, ал. 1 ЗУТ досежно ширината на предвидения тупик, като възражението за възможен по-икономичен и целесъобразен вариант на прокарване на улицата е останало недоказано. Доводите за намаляване на паркоместата, ползвани от живущите в бл. 201 освен, че са такива по целесъобразност, която съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 1 АПК е извън съдебния контрол, се явяват и неоснователни, тъй като прилежащите по плана паркоместа към блока не се засягат. Недопустимо е оспорването изцяло на двете приети по делото експертизи-единична и тройка пред настоящата инстанция, поради което не следва да се обсъждат доводите по същество, подробно изложени в жалбата, които са били предмет на произнасяне пред първата съдебна инстанция и не са подкрепени с нови доказателства. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като постановено при липса на основания по чл. 209 АПК за отмяна, а касационната жалба, в допустимата й част - оставена без уважение като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение