Решение № 93 от 8.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6915/2023 г.

Решение № 93 от 8.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6915/2023 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Т. срещу решение № 507 от 27.04.2023 г., постановено по административно дело № 1083/2022 г. от Административен съд София - област (АССо), с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. № 02-230-6500/8481/05.08.2021 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (УП). По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е неправилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Не е спорно между страните, а и настоящият състав счита, че изводът в обжалваното решение за постановяване на процесното УП от компетентен орган е правилно. Неправилен е изводът за постановяване на УП при спазване на изискванията за неговата форма. Актът е обжалван пред АССо в частта, в която е постановено намаляване на изплащането на заявените от земеделския производител схеми/мерки за подпомагане, базирани на площ със заявление за подпомагане с УИН 238170519/97975 за кампания 2019 г., каквито са конкретно и изчерпателно посочени правомощията му по чл. 11а, ал. 1, т. 9 ЗПЗП, независимо от наименованието на акта, което не сочи на тези правомощия. При липсата на изисквания за неговата форма, предвидени в приложимия в случая специален закон – Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по отношение на процесното УП са приложими общите изисквания за неговата форма по чл. 59, ал. 2 АПК. При преглед на съдържанието му не се установява изпълнение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в същия не са посочени конкретните фактически и правни основания въз основа на които е издаден същия. Посочването хипотетично на множество възможни хипотези, които са нормативно предвидени не може да бъде прието за изпълнение на тези изисквания. Неправилно в случая съдът приема, че мотивите са изложени в отделен акт – представеното по делото становище с вх. № 02-230-6500/8481/25.10.2022 г., изготвено от органа по повод постъпилата от Т. жалба срещу УП. В случая АССо тълкува неправилно изложеното от ОСГК на ВС в ТР № 16 от 31.03.1975 г., в кои конкретно посочени хипотези мотивите на акта могат да бъдат изложени в отделен акт, като в случая нито една от тях не е налице. Представеното по делото становище е изготвено по повод постъпилата жалба до съда, а не до горестоящ административен орган, в акта липсва препращане към него и адресатът на акта не е имал възможност да се запознае с него. Посоченото е самостоятелно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен – отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Решението е и необосновано. При постановяване на акта органът се е позовал на приложените с административната преписка Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2019 г., подадено от Т., от които се установява, че са констатирани две грешки: 1. заявени парцели с угари, междинни култури или зелено покрите, азотофиксиращи култури като ЕНП. Върху тези площи съществува забрана за използване на продукти за растителна защита, съгласно чл. 45, § 10б от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията за парцел 12283-16-6-19 и 2. Над 0, 05 ха от БЗС- то излиза извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП, ЕНП, попадащо/прилежащо към недопустимата част, не участва в окончателната калкулация – БЗС 12283-16-6/0, 97267 ха. По делото е назначена съдебно –техническа експертиза изготвена от вещото лице въз основа на материалите по делото и предоставена документация от ДФЗ и Министерство на земеделието и храните. Тъй като последните две не са конкретизирани не може да бъде установено въз основа на какви документи, представени от ДФЗ и МЗХ е работило вещото лице – дали въз основа на тези представени по делото или по такива, които не са представени. В заключението му е възпроизведено становището с вх. № 02-230-6500/8481/25.10.2022 г., като констатациите му се различават съществено от констатираното от ДФЗ при извършените автоматични проверки, на които единствено се е позовал органът при постановяване на акта. Отделно от това по делото са представени заповедите на МЗХ, с които са одобрени проектът и окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", без съответните приложения, при което с оглед заявеното от вещото лице в съдебно заседание, че всички площи са допустими, но е налице диверсификация "ЗДП-то(зелени директни плащания) се смята според големината на стопанството" Същевременно същото е заявило, че ако е било прието цялото стопанство няма проблем, но като се изключат част от площите, които попадат "извън слой допустими за подпомагане" се получавало малко наддеклариране, което е така наречената диверсификация не се получава съотношението на културите една спрямо друга". По делото обаче липсват доказателства, от които да се установи какви култури се отглеждат от земеделския производител, при което установеното от вещото лице не почива на обективни данни, установени по надлежния ред. Съдът, въпреки тези противоречия между установеното от извършените от проверки от органа и установеното от вещото лице и при наличие на противоречия в депозираното заключение и изложеното от вещото лице в съдебно заседание е приел, че в случая са налице недопустими площи, макар по делото да не е установено еднозначно и конкретно наличие на площи извън одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". В тази насока следва да бъде посочено, че единственият орган, който има компетентност да се произнесе кои конкретно площи са допустими за подпомагане чрез включването им в този специализиран слой е министърът а земеделието (тогава министърът на земеделието и храните) по аргумент от чл. 33а ЗПЗП. ДФЗ, в качеството му на Разплащателна агенция, в каквото качество е постановен обжалваният пред АССо акт, има правомощията, посочени в чл. 11а ЗПЗП и измежду тях липсва правомощие да определя кои площи са допустими за подпомагане. Обстоятелството, че страните не са възразили срещу приемането на заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза не освобождава съдът от задължението да изясни релевантните за спора факти и да формира изводите си въз основа на съвкупен анализ на събраните по надлежния ред – приети по делото доказателства. От така установеното следва и извод, че обжалваното пред АССо УП е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила – същото е постановено без да бъдат изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, съгласно чл. 35 АПК, представляващо отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. С обжалваното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният съд, на първо място недопустимо с решението си е допълвал мотивите на органа, издал обжалвания акт а на второ също недопустимо е приел, че същият има компетентност, която обаче е възложена от закона на друг орган. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно - незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което обжалваното УП бъде отменено като постановено при допуснати нарушения на изискванията за неговата форма и на предвидените за издаването му административнопроизводствени правила, а преписката върната на органа за ново произнасяне, след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и постановяване на акта при спазване на изискванията за неговата форма – посочване на конкретните факти и обстоятелства и правните основания за издаването му. При този изход на делото администрацията при органа – ДФЗ, като разпоредител бюджета следва да бъде осъдена да заплати на касационния жалбодател претендираните, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК направени в производството деловодни разноски в размер на 1710 лв., от които заплатена такса в първоинстанционното производство държавна такса в размер на 10 лв. и хонорар за един адвокат по 850 лв. за всяка от инстанциите. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение