Решение № 17418 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12538/2013 г.

Решение № 17418 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12538/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение д-р Стойчо Христов" ЕООД гр. Севлиево, подадена от пълномощника адвокат Иванова, против решение № 44 от 11.07.2013 г., постановено по административно дело № 33 по описа за 2013 г. на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата на МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" ЕООД срещу заповед № РД-09-702 от 5.12.2012 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Габрово, с която частично е прекратен договор № 070247 от 29.02.2012 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 226 и № 234, сключен между НЗОК (Националната здравноосигурителна каса) като възложител и МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" ЕООД - изпълнител, потвърдена със заповед № РД-09-44 от 18.01.2013 г. на директор НЗОК. Касаторът е изложил съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението и на заповедта за частично прекратяване на договора и присъждане на направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса - Габрово, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, за който предлага да бъде оставен в сила. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, Габровският административен съд обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал и в съответствие с приложимия материален закон в мотивите на проверяваното решение е приел, че процесната заповед е материално законосъобразна, издадена е в предписаната от закона форма от компетентен административен орган в кръга на правомощията му, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила или противоречие с целта на закона. Съгласно подписаният договор № 070247/29.02.2012 г. между жалбоподателя, в качеството му на изпълнител, и НЗОК като възложител, за оказване на болнична медицинска помощ, изпълнителят се е задължил да оказва такава по общо 76 броя клинични пътеки (КП), в това число и по процесните № 226 и № 234. В хода на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд от писмените доказателства по делото е установена верността на констатациите на административния орган, че по три клинични случая (ИЗ № 554 - КП № 226, ИЗ № 123 - КП № 226, и ИЗ № 107 - КП № 234) е отчетена и заплатена дейност на изпълнителя по договора, която не е извършена, защото пациентите не са пребивавали на територията на лечебното заведение през отразените в историите на заболяванията им периоди на хоспитализация, през които те са изпълнявали трудовите си задължения на работните си места. В случая е налице приложното поле на посочената като правно основание за издаване на заповедта разпоредба на чл. 90, ал. 2, т. 1 от НРДМРД за 2012 г., обусловило частичното прекратяване на договора за тези клинични пътеки. Съдът правилно не е дал вяра на дадените в противната насока свидетелски показания, с оглед противоречието им със събраните като писмени доказателства справки от работодателите им. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената по същество с него заповед, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба, няма основание да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,