Решение № 5781 от 1.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Роко Бароко ООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, подадена чрез адв. М. Кънова, против решение 262 от 09.06.2022 г., постановено по адм. дело 664/2021 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отменена заповед РД-12-277/26.07.2021 г. на заместник-кмета по Териториално развитие при Община Плевен като незаконосъобразна и Община Плевен е осъдена да заплати направените в производството разноски. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се претендира от процесуалният представител на касатора адв. Г. Хорозов отмяна на решението ведно със законните последици. Ответникът заместник-кмет по Териториално развитие при Община Плевен, в писмен отговор, ангажира становище за основателност на касационната жалба. Ответниците С. Дундаков, М. Петрова, К. Вълчева и Г. Ангелова в постъпили писмени бележки, подадени чрез пълномощникът адв. С. Петранов, излагат съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението, като молят да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски по приложен списък по чл.80 ГПК. Останалите ответници Община Плевен, Р. Христов, Ц. Стоянова, Г. Николов, Б. Атанасов, Б. Митрев, В. Попова, М. Патовска, С. Петрова, Й. Фичева, И. Асенов, И. Янкова, Н. Веселинова, Е. Трифонова, К. Тодоров, И. Съйкова, Г. Борисов, С. Генова, З. Бъчева и М. Бъчев не ангажират становища по жалбата. Ответниците М. Петкова, Е. Генов, К. Генова, П. Алексиев, С. Алексиев и Б. Димитрова, чрез особен представител адв.К. Перпелиев, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение по оспорване на С. Дундаков, М. Петрова, К. Вълчева и Г. Ангелова е отменена като незаконосъобразна заповед РД-12-277/26.07.2021 г. на заместник-кмета по Териториално развитие при Община Плевен, с която на основание § 124, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗУТ във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ и §6,ал.1 от ПР на ЗУТ е одобрено изменение на план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за ПИ I-12609, ПИ III-12793 - за обществено обслужващи дейности и ПИ II-за обществено жилищно строителство, кв. 32 по плана на гр. Плевен, с обединяване на ПИ I-12609 и ПИ III-12793 - за обществено обслужващи дейности в нов УПИ I-654.482 - за търговски сгради и комплекси и II-за обществено жилищно строителство, като границата между новообразуваните УПИ I-654.482 и УПИ II се прокарва по имотната граница. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Изложени са мотиви за нарушение на чл.59 от АПК, тъй като в заповедта, а също и в съпътстващ издаването й документ по административната преписка, липсва обосновка за наличие на соченото от органа правно основание по чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ за изменение на плана. Прието е също, че е допуснато съществено нарушение на изискванията на чл. 103а, ал. 2 ЗУТ, тъй като процесното изменение на ПУП - ПРЗ не е съобразено с влезлия в сила на 11.12.2020 г. Общ устройствен план /ОУП/ на гр. Плевен, чийто предвиждания са задължителни, независимо от обстоятелството, че процесното изменение е разрешено /допуснато/ със заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ на 07.12.2020 г. , т.е. преди одобряване на ОУП. Решението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото и приетата съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че по заявление на Роко Бароко ООД от 24.11.2020 г. е издадена заповед РД-12-468/07.12.2020 г. на заместник-кмета на Община Плевен, с която на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ на дружеството е разрешено да изработи проект за изменение на действащия ПУП-ПРЗ за УПИ I-12609 и УПИ III-12793, кв. 313 по плана на гр. Плевен. С решение 340/24.09.2020 г. на Общински съвет Плевен, обнародвано в Държавен вестник на 10.11.2020г. /бр.96 на ДВ/ е одобрен ОУП на град Плевен, съгласно който имотите, предмет на проекта за изменение на плана, попадат в устройствена зона Жк зона с преобладаващо комплексно жилищно застрояване, за която е предвидена плътност на застрояване 40% и 40% площ за озеленяване. Процесната заповед е съобразена с устройствена зона Оо - за обществено обслужване с плътност на застрояване 80% и озеленена площ 20%, като относно коефициента на интензивност на застрояването в графичната и табличната част на заповедта е налице разминаване в показателите, като в таблицата за Кинт е изписана стойност 2,5, а в графичната част - 3. При тези данни изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена в противоречие и при несъобразяване с предвижданията на действащия за територията ОУП са законосъобразни. С разпоредбата на чл. 103 ЗУТ е предвидено, че общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана ал. 2, а подробните устройствени планове определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана ал. 3. Съгласно ал. 4 всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен, ако има такива. Несъмнено ОУП е план от по-горна степен в сравнение с ПУП. В настоящия случай е безспорно, че заповедта, с която е одобрено изменението на ПУП-ПРЗ е издадена след приемането и влизането в сила на ОУП за територията на гр. Плевен, като съгласно последния, имотите, предмет на разработката, попадат в устройствена зона Жк зона с преобладаващо комплексно жилищно застрояване с предвидена плътност на застрояване 40% и 40% площ за озеленяване. Това предвиждане безспорно е в противоречие със строителните показатели, визирани в оспорената заповед устройствена зона Оо - за обществено обслужване с плътност на застрояване 80% и озеленена площ 20%, поради което законосъобразно съдът е приел, че същата е издадена в противоречие с материалноправната норма на чл. 103а, ал. 2 ЗУТ, съгласно която проектите за подробни устройствени планове, чието изработване е разрешено по реда на ЗУТ, които не са одобрени към датата на влизане в сила на ОУП или на неговото изменение, се съобразяват с предвижданията на ОУП и с правилата и нормативите за неговото прилагане. Безспорно е по делото обстоятелството, че процесното изменение на ПУП-ПРЗ е одобрено в последващ влизането в сила на ОУП момент, поради което е следвало да бъде съобразено с устройствената зона и параметрите, визирани в ОУП. Неспазването на това императивно изискване, както правилно е приел административният съд, води до незаконосъобразност на заповедта, с която е одобрен проекта за изменение на ПУП. Неоснователно е позоваването на касатора на разпоредбата на чл. 103а, ал. 1 ЗУТ и оплакванията за несъобразяването й от съда, тъй като тя касае процедурата по одобряване на ОУП, който има самостоятелен характер и не е предмет на контрола за законосъобразност в настоящето производство. Освен това, наличието на висяща процедура по изменение на ПУП-ПРЗ за процесния имот не е основание за спиране процедирането на изменение на ОУП, тъй като ОУП е план от по-горна степен по отношение на ПУП по смисъла на чл.103, ал.1 във връзка с ал.4 от ЗУТ. Възражението по касационната жалба за несъобразяване от административния съд на нормата на §124 от ПЗ на ЗИД ЗУТ също се явява неоснователно, тъй като тази норма е приложима единствено към заварените производства по изработване на подробни устройствени планове, които не са приключили с издаване на акт за одобряването им до влизането в сила на ЗИД на ЗУТ , ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г. В допълнение следва да се маркира и обстоятелството, че към момента на одобряване на ОУП с решение 340/24.09.2020 г. на Общински съвет Плевен, обнародвано в Държавен вестник на 10.11.2020г. /бр.96 на ДВ/ е отменена нормата на чл.215, ал.6 ЗУТ /бр. 92 от 27.10.2020г./ за необжалваемост на общите устройствени планове и техните изменения, но още не съществува в правния мир ал.12 на чл.127 ЗУТ, уреждаща обжалваемостта на ОУП. Съгласно тази норма , въведена с ДВ, бр. 16 от 2021 г. ОУП може да се обжалва по реда на чл. 215, ал. 1 в 14-дневен срок от обнародването в "Държавен вестник" на акта за одобряването или приемането му. Именно такъв срок за обжалване е визиран и в публикацията на съобщението за обнародване в Държавен вестник на решение 340/24.09.2020 г. на Общински съвет Плевен, от което следва, че решението за одобряване на ОУП е влязло в сила на 25.11.2020г., т.е. преди издаване на заповед РД-12-468/07.12.2020 г. на заместник-кмета на Община Плевен, с която на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ на дружеството е разрешено да изработи проект за изменение на действащия ПУП-ПРЗ за УПИ I-12609 и УПИ III-12793, кв. 313 по плана на гр. Плевен. Това сочи на изначално несъобразяване на разрешеното за изработване изменение на ПУП-ПРЗ с плана от по-горна степен. Освен това в приложената обяснителна записка към окончателния проект за изменението на ПУП-ПРЗ за УПИ I-12609 и УПИ III-12793, изрично е вписано, че отреждането и показателите на застрояване не отговарят на предвижданията на ОУП, което обстоятелство е игнорирано от административния орган при одобряване на изменението с процесната заповед, въпреки, че предвижданията на ОУП са били известни и на вносителя на процесното изменение на плана. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на отменителни основания по чл.209,т.3 АПК следва да се остави в сила, а касационната жалба без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенцията за присъждане на разноски от ответниците С. Дундаков, М. Петрова, К. Вълчева и Г. Ангелова, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи адвокатско възнаграждение в общ размер на 1200 лв., договорено и надлежно внесено по приложения Договор за правна защита и съдействие от 10.02.2023 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,