Решение № 857 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3466/2013 г.

Решение № 857 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3466/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по касационна жалба, подадена от Политическа партия "Съюз на демократичните сили" (ПП "СДС") чрез процесуалния й представител адвокат П. Тодоров, против решение № 2663 от 06.12.2012 г., постановено по адм. дело № 1431 от 2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив. Поддържат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Пловдив, с писмено становище прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административният съд - Пловдив, е отхвърлил оспорването на ПП "СДС" срещу заповед № 12ОА842 от 06.04.2012 г. на кмета на община Пловдив, с която са били прекратени наемните й отношения за недвижим имот - частна общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Победа" № 2, вх. "А", ет. 1. Съображенията за това са били, че безспорно по делото се установявало, че наемателят не е полагал грижата на добър стопанин при ползването на общинския имот, предоставен му в качеството на политическа партия съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за политическите партии (ЗПП). Посочено е наличието на сигнал от кмета на район "Северен", изпратен до кмета на община Пловдив с писмо вх. № 12-ПС-10/2 от 27.01.2012 г., както и наличието на приложения по делото констативен протокол от 19.01.2012 г., съставен от служители на район "Северен", за състоянието на процесния имот. Съдът е приел, че при тази фактическа обстановка и с оглед обясненията на свидетели, допуснати по делото, била налице хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗОС и чл. 17, ал. 3, т. 6 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Пловдив. Така приетото е законосъобразно. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените в обжалваното решение изводи, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: В конкретния случай административният орган е доказал наличието на условията, водещи до прекратяването на наемното правоотношение. Правилно съдът е отхвърлил оспорването, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗОС наемните правоотношения се прекратяват поради неполагане грижата на добър стопанин при ползването на общинския имот. За да бъде приложима цитираната правна норма, следва да са налице данни за неизпълнение на това основно за наемателя задължение - да поддържа предоставеното му под наем жилище. От събраните по делото доказателства, включително от дадените показания от разпитаните по делото свидетели, безспорно е било установено това обстоятелство, а именно лошата поддръжка на общинския имот - предмет на прекратеното наемно правоотношение. В подкрепа на тези факти е и приложеният към делото констативен протокол от 19.01.2012 г. на служители на кметството. Следователно крайният извод на административния съд, че са били налице условия за издаване на обжалваната заповед, е законосъобразен, поради което постановеното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени 150 лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ето защо Върховният административен съд - трето отделение,