Решение № 358 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7943/2017 г.

Решение № 358 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7943/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Р., срещу решение № 35 от 18.05.2017 г., постановено по адм. дело № 63 по описа за 2017 г. на Административен съд - Р., с което е отменено решение № 1012-16-12/2 от 24.03.2017 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ в град Р. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания по прилагане на закона. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 294, ал. 1 от ЗСВ са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Х. Ц. Пантева от гр. Р. е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Р. е решение № 1012-16-12/2 от 24.03.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Р. и потвърденото разпореждане № 2146-16-22 от 21.02.2017 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване, с което е прекратена отпуснатата на Х. Ц. П. наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 121.04 лв., считано от 30.11.2016 г. и е определено недобросъвестно получената сума за наследствена пенсия да бъде възстановена заедно с лихвата. От фактическа страна е установено, че на Х. Ц. П., род. на 27.02.1992 г., е била отпусната наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от КСО, считано от 01.01.2010 г. Видно от уверение № 096/1.12.2016 г., издадено от Юридическия факултет на СУ "Св. К. О.", Х. П. се е дипломирала на първа държавна сесия по учебен план на випуска на 29.11.2016 г. (протокол № 001/29.11.2016 г.) с придобита образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност "право". Спорът между страните е относно правото на лицето на наследствена пенсия след дипломирането му по времето на стажа за придобиване на юридическа правоспособност съгласно изискването на глава четиринадесета от Закона за съдебната власт (ЗСВ). С чл. 82, ал. 1 от КСО е създадено право на наследствена пенсия в полза на децата до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. В действащите й редакции до 1.01.2017 г. приложимата законова разпоредба не е дефинирала понятието "учащ" за целите на наследствените пенсии. С допълнението, обн. в ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., е предвидено, че децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106. Съответно, в чл. 34 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е добавена нова ал. 4, съгласно която лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи. При прилагането на горната нормативна уредба в съдебната практика е наложено становището, че стажът, който полагат дипломираните юристи по специалност "право", се включва в "срока на обучение" по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО. Подзаконовата разпоредба на чл. 34, ал. 4 от НПОС не е съобразена със специфичните изисквания за придобиване на юридическа квалификация, установени в специалния закон. За да придобият юридическа правоспособност, завършилите висше образование по специалността "Право" преминават 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагат изпит пред Министерството на правосъдието (чл. 294 от ЗСВ). От 1.01.2017 г. в чл. 82, ал. 1 от КСО е добавено ново изречение трето със следния текст: Децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи (ДВ, бр. 98 от 2016 г.). Оспорените административни актове са издадени при действието на цитираната законова разпоредба, чийто текст е ясен и недвусмислен. Изразена е изрична законодателна воля за учащи по смисъла на чл. 82 от КСО след завършване на средно образование да се считат само децата, които се обучават във висши учебни заведения по реда на Закона за висшето образование (ЗВО). На основание чл. 42, ал. 8 от ЗВО диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение. Дипломиралите се лица със завършено висше образование губят правото на учащи по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и стажовете, които по силата на специални нормативни разпоредби полагат след дипломирането, не се включват в срока на обучение. По силата на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", действаща към 30.11.2016 г. (отм. от 1.01.2018 г.) г., висше образование по специалността "Право" се придобива на образователната и квалификационна степен "магистър" във факултет във висше училище, което отговаря на изискванията на Закона за висшето образование и на тази наредба. В чл. 11, ал. 1 е регламентирано завършване на обучението по специалността "Право" с полагане на държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки. В хипотезата на чл. 82, ал. 1, изр. 3 от КСО дипломираните юристи със завършено висше образование и със статут на "стажант-юристи" по ЗСВ не могат да се считат за "учащи". През времето, през което е полагала стаж като дипломиран юрист, ответницата по касация е загубила качеството на "учаща" по смисъла на пенсионния закон и поради това не е имала право на наследствена пенсия. С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че оспорените административни актове, с които наследствената пенсия е прекратена, са издадени в съответствие с материалноправните изисквания за законосъобразност по чл. 82, ал. 1, изр. 3 от КСО. Обжалваното съдебно решение, с което актовете са отменени, следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Необходимо е да се отбележи, че в частта, с която на основание чл. 114, ал. 1 от КСО е "определено" възстановяване на сумите на получените пенсии, издаденото разпореждане не носи белезите на индивидуален административен акт, създаващ задължение за адресата за заплащане на суми и подлежащ на изпълнение. Възстановяването на суми за осигурителни плащания се извършва само въз основа на издадени актове по реда на чл. 114 от КСО с точно определен размер на задължението и при разрешен спор относно добросъвестността на получилото плащанията лице. В тази връзка следва да се има предвид, че в решението по чл. 117, ал. 3 от КСО липсва потвърждение на разпореждането в "определителната" му част за възстановяване на суми на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,