Решение № 13439 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7446/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на А. А. М. чрез особения и представител адв. Марков и по касационна жалба на А. Д. М. от гр. Ловеч, чрез адв. Рашков, срещу Решение 6274 от 23.05.2024г., постановено по адм. дело 3995/2024г. по описа на Административен съд София град(АССГ). В двете касационни жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Правят искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се обяви нищожността на издадената от Директор на ДСП Красно село Заповед ЗД/Д-С-КС-036 от 16.04.2024г., респ. същата се отмени като незаконосъобразна по същество. Претендират се и разноски. Ответникът Директор на ДСП Красно село , чрез ст. юриск. Лакева, счита жалбите за неоснователни, а съдебното решение за правилно. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалбата на А. М., първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че роднина на майката К. М. Д. Я. ще следва да полага грижите за детето А. М., [заличен текст] и това съответства на интересите на детето, респ. съобразена е и целта на закона. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е неправилно, макар и постановено при изяснена фактическа обстановка и събрани допустими доказателства, които са били обсъдени от административния съдия в тяхната съвкупност и поотделно. Преди всичко следва да се споделят изводите на първостепенния съд, че атакуваният административен акт не е нищожен. В тази насока следва да се посочи, че действително актът следва да се издаде от Директорът на компетентната ДСП по местопребиваване на детето настоящ адрес на дете по см. на дефинитивната норма на §1,т.15 от ДР на ЗЗДет. В случая производството е започнало по сигнал подаден от Консултативен център Шанс към Сдружение SOS детски селища България , входиран първоначално устно(а впоследствие оформен и писмено) с СИГ/Д-С-КС/283 от 10.04.2024г.(така писмени доказателства от административната преписка на л.54-55 и 59 от делото на АССГ). Към този момент детето А. е имало местопребиваване в гр. София, Район Красно село , поради което именно ДСП Красно село е следвало да отработи случая. Промяната, настъпила впоследствие, не отнема компетентността на органа, започнал производството при наличие на такава при откриването му, още повече, че към датата на издаване на обжалвания акт пребиваването на детето само от няколко дни на друг адрес на територията на страната(извън района на ДСП Красно село ) при баща си или при бабата и дядото по бащина линия, живеещи в гр. Ловеч, не може да обоснове извод, че е променен и настоящият му адрес по см. на ЗЗДет. Приемането на противното би означавало, че чрез една непрекъсната, ежедневна промяна в местопребиваването на детето, да се обосновава и извод за промяна и на компетентния орган, респ. това би довело до практическа невъзможност да се приеме валидно решение в рамките на установените за издаване на актовете от съответния Директор ДСП срокове. С оглед на това и като е приключил този сигнал с издаване на оспорения акт от 16.04.2024г. Директор ДСП Красно село е постановил административен акт, който не е нищожен, поради липса на компетентност. Независимо от това обаче, оспорената заповед е незаконосъобразна по същество. Основанието, посочено в процесната заповед е това по чл.25, ал.1 т.4 от ЗЗДет., съгласно който дете може да бъде настанено извън семейството, ако е жертва на насилие и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. С оглед на установените данни от преписката за случилия се конфликт на 10.04.2024 г. в гр. София, пред детската градина, в присъствието на детето А., а и сестра и Ж., настоящият състав намира, че вербалното и физическо насилието между родителите действително създава опасност от увреждане на физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие на двете сестри, поради което следва да се приеме, че са били налице кумулативно изискуемите законови предпоставки за предприемане на мерки за закрила по чл.23 от ЗЗДет. Незаконосъобразно обаче водещият производството орган е настанил детето при роднина на майката. Видно е от събраните писмени доказателства, че производството за предприемане на спешни мерки е приключило в рамките само на един работен ден, в който са депозирани: предложението на майката детето да се настани при нейн братовчед, декларацията подадена от Д. Я., с която изразява съгласие детето да бъде настанено при него, посещението на адреса му, социалният доклад по случая, като на тази дата е издадена и обжалваната пред първоинстанционният съд заповед. Не става ясна как само за няколко часа е било извършено адекватно проучване, с което обосновано да се приеме, че [възраст] братовчед на майката, който няма семеен опит в отглеждане на деца(особено малки деца като Ж. на [възраст] и А. на [възраст]), ще може да се справи с ежедневните задължения по тяхното отглеждане, при положение, че същият има сериозна заетост като строителен техник, а жилището, което следва да обитава с децата(студио) се състои само от едно голямо помещение, включващо в едно спалня, хол и кухня. В тази връзка и при положение, че на социалните работници е било известно, че децата се намират в гр.Ловеч, не става ясно защо те не са изследвали въобще възможността дали А. може да се настани например при някои от нейните баби и дядовци, респ. да се поиска тяхното съгласие, тъй като правната рамка(ЗЗДет.) изисква и ако е възможно детето да бъде отгледано в неговата семейна среда, като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и такива причини законът изрично е уредил в хипотезата на чл.25 ЗЗДет. Ясно е че, семейството по правило осигурява най-добрата среда за отглеждане и възпитание на детето, поради което следва да се търсят възможности детето да бъде настанено при най-близките му роднини, което в случая не е било направено. При това положение на нещата настоящият състав на съда намира, че интересите на децата не са охранени в максимална степен, като по този начин не е спазена и целта на закона, която е децата да се настаняват при възможно най-близките роднини. По отношение на постановените привременни мерки, касаещи бракоразводния процес между бащата и майката по гр. дело 12820/2020г. по описа на СРС(така представеното по делото на АССГ Определение от 29.04.2024г. за тяхното изменение с оглед издадената заповед на Директор ДСП Красно село от 16.04.2024г.), то следва да се посочи, че те не представляват абсолютно основание, което детерминира в значителна степен и изводите в това производство. В тази връзка и в по-общ план следва да се посочи, че чл.59 ал.3 от Семейния кодекс(СК) сочи, че гражданският съд определя режима на лични отношения между родителите и децата. Заедно с това обаче гражданският (бракоразводният) съд има и възможността(по чл.59 ал.7 СК), при определени предпоставки и по изключение, ако интересите на децата налагат това, да постанови децата да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие, като на основание следващата ал.8 определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на това му решение. Отделно от това обаче в чл.59 ал.10 СК е посочено, че това решение не препятства предприемането на мерки за закрила на детето по Закона за закрила на детето. Именно с оглед последното и във вр. с уреденото в чл.23 от ЗЗдет. Дирекциите "Социално подпомагане" са сред органите, които осъществяват държавната политика по закрила на децата и на които са предоставени голям набор от мерки за закрила в семейна среда, вкл. информиране за правата и задълженията на родителите, предоставяне или насочване към ползването на социални услуги в общността, осигуряване на педагогическа и психологическа помощ на родителите, социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията. В разглеждания случай с детето А., атакуваният административен акт е издаден съобразно приложимата правна рамка, след последното и изменение(ДВ бр.71/2020г.), предвиждаща, че настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на ДСП по настоящия адрес на детето(чл.27 ал.1 ЗЗДет.), като то може да се извърши в условията прилагане на спешни мерки или във всички останали случаи(така чл.27 ал.2,т.1 и т.2 от ЗЗДет.). С Правилника за прилагане на ЗЗДет. чл.33 ал.1 е посочено, че спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето, но при необходимост от промяна на тази мярка за закрила или прекратяване на настаняването, компетентният директор издава нова заповед(ал.4). С новелата на чл.33 ал.5 ППЗЗДет. императивно е предвидено, че органът следва да направи искане пред съда за налагане на мерките по така издадените негови заповеди по ал. 2 и 4. Или следва да се обобщи, че независимо от техния характер с оглед търсената бързина на действие, приложените от административният орган мерки следва да получат крайната санкция на съда, за да се стабилизират окончателно. В този контекст следва да се заключи, че уредбата по СК и тази по ЗЗДет. имат една основна насока, но и се различават по това как уреждат отношенията (трайно, за значителен период от време напред или инцидентно, с оглед конкретна създадена ситуация) и начина, по който това се извършва(между равнопоставени субекти чрез съдействието на съда, чийто актове се ползват с изпълнителна сила, реализирана по принудителен ред на уредените специални производства в СК и ГПК, или при действието на държавен орган между неравнопоставени субекти, чиито актове се изпълняват по административен ред, съобразно посоченото в ЗЗДет. и АПК. В този ред на мисли постановеното определение от 29.04.2024г. на гражданския съд по бракоразводното дело за изменение на привременните мерки не може да бъде основание да се обосновава законосъобразност на акта на Директор ДПС Красно село , още повече, че в самото съдебно определение съставът на СРС се е позовал на административния акт от 16.04.2024г., за да мотивира на свой ред допусканата от него промяна. Видно е в тази насока, че с Определение по същото дело 19.08.2024г. съставът на СРС отново е изменил тези привременни мерки, но този път с оглед последващо издадена заповед на Директор ДСП Ловеч от 13.08.2024г. за настаняване на детето А. при неговите баба и дядо по бащина линия. Консеквентно това обосновава и извода на настоящия състав за основателност на двете касационни жалба, като се приеме, че атакуваното съдебно решение е неправилно налице е касационното основание по чл.209, т.3 АПК, поради което същото следва да се отмени, а вместо него се постави друго, с която оспореният административен акт се отмени като незаконосъобразен по същество(чл.146 т.3 и т.4 АПК). По разноските. С оглед изхода от спора разноски се дължат на А. М., които се констатираха да са в размер на общо 1 070 лева(1 000 лева разноски за назначения от съда особен представител на А. М. и 70 лева за платена ДТ за касационно обжалване). Или следва да се осъди АСП да заплати на тази страна сумата от общо 1 070 лева разноски. На адв. М. Марков особен представител на детето А. в касационната инстанция следва да се определят разноски за осъщественото процесуално представителство в размер на 600 лева, които АСП следва да бъде осъдена да му заплати отново с оглед изхода от спора. По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение