Решение № 7162 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4186/2015 г.

Решение № 7162 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4186/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Живков Арнаудов - директор дирекция ОДОП - гр. Пловдив, против решение № 289/17.02.2015 г., постановено по адм. д. № 3009/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от ответника по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Месуд М ехмед Ибрам, в качеството му на ЕТ "Месуд Ибрам" против ревизионен акт (РА) № 091301508/10.06.2013 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 884/21.08.2013 г. на зам. директора на Дирекция "ОДОП", в обжалваната част за направените констатации и допълнително установените с него задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., в размер на 10013.76 лв и лихви 7256.73 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 25912.43 лв. и лихви 15162.18 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 544.77 лв. и лихви 236.44 лв. и допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице за 2006 г. - 2008 г.; вноки за ДОО - 6530.57 лв и лихви 7243.40 лв. вноски за ДЗПО - УПФ 1675.62 лв. и лихви 1753.60 лв; вноски за ЗО 2128.92 лв и лихви 1312.76 лв. Съдът е отменил ревизионния акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд е приел, че за да премине едно ревизионно производство по реда на чл. 122 от ДОПК е необходимо доказателствата за наличие на хипотезите на разпоредбата да са събрани предварително, преди преминаването на производството по специалния ред и не преди изтичането на 14-дневния срок по чл. 124, ал. 1 ДОПК. Решаващият съд е приел, че този срок е преклузивен и неспазването му е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяната на РА, тъй като е абсолютна процесуална предпоставка за извършване на законосъобразна ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК. За такова процесуално нарушение съдът е приел обстоятелството, че в един и същи ден - на 28.01.2013 г. на жалбоподателя е връчена заповед за възлагане на ревизия № 1300135/11.01.2013 г. и искане за представяне на документи и писмени обяснения изх. № Рев 852/28.01.2013 г., в което е посочено, че ако в 14 дневен срок не бъдат предоставени исканата информация и документи, то ревизията ще премине по реда на чл. 122 от ДОПК. Без да е изчакан този 14 дневен срок, пак на 28.01.2013 г. е връчено и уведомление изх. № Рев 853/28.01.2013 г., с което лицето е уведомено, че по време на ревизионното производство са установени данни за наличие на основание за преминаване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. Приетото разбиране, че срокът по чл. 124, ал. 1 от ДОПК е преклузивен е правно несъстоятелно. Неговият инструктивен характер е несъмнен, което следва както от смисъла на разпоредбата в контекста на принципите и целите на ДОПК, така и от неограничената процесуална възможност на ревизираното лице да представя доказателства за оборване на тезата на приходния орган за провеждане на ревизията по особения ред по чл. 122 от ДОПК. Такива може да депозира както при възражението срещу ревизионния доклад, така и при административното и съдебно обжалване, т. е. правото му да опровергае наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК не се погасява с изтичане на 14-дневния срок по чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Именно поради това, неговото неспазване не представлява съществено процесуално нарушение, което да засяга сериозно правото на ревизирания субект на защита, дори не се явява основание за отмяна на РА поради незаконосъобразност. Аргумент за това се извежда и от възможността ревизията да започне по общия ред и впоследствие, ако се установят изискуемите от закона условия, да протече по чл. 122 от ДОПК. Ето защо, като е формирал неправилен извод за незаконосъобразност на РА единствено поради неспазен 14-дневен срок за представяне на доказателства и становище от РЛ във връзка с изпратеното уведомление, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Съдебният акт е постановен при допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 160, ал. 1 от ДОПК. Съдът не е изпълнил задължението да разгледа спора по същество, като не е обсъдил и анализирал събраните доказателства, в т. ч. и заключенията на приетите експертизи, въз основа на което да формира фактически и правни изводи по предмета на правния спор. А това препятства касационната инстанция да извърши дължимата проверка за законосъобразност по чл. 218 от АПК относно правилното прилагане на материалния закон. Предвид изложеното, съдебното решение следва да се отмени при хипотезата на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав