Решение № 13448 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8618/2010 г.

Решение № 13448 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8618/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Младен Крумов Манов, чрез пълномощника му адв. Ж. Жерков - САК, срещу решение № 7264 от 02.06.2010 г., постановено по адм. дело № 3052/2010 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. А. Узунова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е била заповед рег. № К-613 от 20.01.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР вр. чл. 228, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ППЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от една година и е отправено предупреждение, че при установяване на друго нарушение по чл. 228, ал. 1 от ЗМВР ще бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на държавния служител от МВР категория Г-III степен Младен Крумов Манов - разузнавач VI степен в 01 група "Тежки престъпления" на сектор "Криминална полиция" към 06 РУ при СДВР на МВР. Въз основа на представените с административната преписка и събрани в хода на съдебното производство доказателства съдът е приел оспорения административен акт за законосъобразен - издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по ЗМВР и ППЗМВР, в предписаната от закона форма, като при постановяването му не е констатирал съществени нарушения на процедурата и на материалния закон. Решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и ще следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав при следните съображения: В мотивите на оспорваната заповед рег. № К-613 от 20.01.2010 г. е посочено, че на 01.12.2009 г. държавният служител Манов не е изпълнил служебните си задължения, произтичащи от разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Инструкция рег. № Iз-1701 от 27.09.2009 г. за организацията за осъществяване на конвойната дейност от органите на Национална служба "Полиция". В същото време посоченият подзаконов нормативен акт не е приложен нито към административната преписка, нито е представен от ответника по жалбата в съдебно заседание. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, разпределящ доказателствената тежест на страните в процеса, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая това е министърът на вътрешните работи, който съгласно чл. 21, т. 11 от ЗМВР отговаря за правното осигуряване на дейността на министерството, като издава правилници, наредби, инструкции и заповеди. Инструкциите и заповедите не подлежат на обнародване в Държавен вестник. След като не подлежат на обнародване прилагането им като доказателство по делото е задължително от страна на административния орган. При липсата на посочената в оспорвания административен акт Инструкция Iз-1701 от 27.09.2009 г. не става ясно как съдът е проверил правилността на оспорвания акт и съобразяването му с цитираните в него разпоредби на Инструкцията. Още повече, че в мотивите към решението си съдът се е позовал на цитираната Инструкция като е посочил, че въз основа на събраните по делото доказателства приема, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на служебните задължения въпреки че такава инструкция не се намира в кориците по делото и не е била приобщавана към доказателствения материал. По този начин съдът не е изяснило всички обстоятелства, имащи значение за спора, а в същото време не е обсъдил и възраженията на жалбоподателя, каквото е задължението му по чл. 168, ал. 1 от АПК вр. чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес. Всичко това съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяната на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,