Решение № 9537 от 20.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 209/2024 г.

Аутотест ЕООД със седалище и адрес на управление град Белене, област Плевен, е подало касационна жалба срещу решение 530/23.11.2023г. по адм. дело 296/2023 г. по описа на Административния съд-Плевен, с което е признато за установено, че договор от 19.08.2017 г. за поръчка и съвместна дейност и анекс към него от 03.10.2020 г., сключени между Аутотест ЕООД и физическото лице В. К. А. са неистински в частта относно датата им на съставяне, като ги изключва от доказателствата по делото, и е отхвърлен иска на дружеството срещу Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, предявен с искова молба вх. 2268/18.04.2023 г., уточнена с молба вх. 2714/05.05.2023 г., за присъждане на обезщетение в размер на 6300 евро, представляващо част от цялото вземане, възлизащо на 150 000 евро, за имуществени вреди, причинени от мълчаливия отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация да се произнесе по заявление 43-05-22-8/06.08.2021 г., отменен като незаконосъобразен с решение 383/16.09.2022 г. по адм. дело 121/2022 г. по описа на Административния съд-Плевен. Направени са оплаквания за недопустимост на решението поради неподсъдност на спора в частта, в която договор за поръчка и съвместна дейност и анекс към него са признати за неистински относно датата им на съставяне, и за неправилност в останалата част поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, и е поискано да бъде отменено в тази част с постановяването на друго, с което искът да се уважи в пълен размер и се присъдят направените разноски. Изпълнителна агенция Автомобилна администрация е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, като провери допустимостта на решението и неговата правилност с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството по адм. дело 296/2023 г. по описа на Административния съд-Плевен е образувано по исковата молба на Аутотест ЕООД от 18.04.2023 г, с която е предявен иск срещу Министерството на транспорта и съобщенията за заплащане на обезщетение от 500 евро като част от претенция за 150 000 евро за имуществени вреди, причинени от отменен със съдебно решение административен акт - мълчалив отказ по заявление 43-05-22-8/06.08.2021 г., подадено от дружеството, заедно със законната лихва от 16.09.2022 г. Тъй като ищецът не представил копие от съдебното решение, с което бил отменен мълчалив отказ по заявление 43-05-22-8/06.08.2021г., административният съд служебно поискал да бъде приложено адм. дело 121/2022 г. по описа на Административния съд-Плевен. С определение 792/19.04.2023 г. административният съд оставил исковата молба без движение, което мотивирал с предявяването на иска срещу ненадлежен ответник, видно от съдържанието на постъпилото по делото решение по адм. дело 121/2022 г. по описа на Административния съд-Плевен. Съдът посочил, че с това решение е отменен като незаконосъобразен мълчалив отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация - София и преписката е върната на органа за произнасяне. Министерството на транспорта и съобщенията не било юридическото лице, което се представлява от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, с оглед на което административният съд указал на ищеца да насочи иска си против юридическото лице, което се представлява от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция Автомобилна администрация, или да заяви дали поддържа иска си срещу първоначалния ответник в 7-дневен срок от съобщението. В отговор на дадените указания с молба 2483/27.04.2023 г. Аутотест" ЕООД направило изявление, че предявява частичен иск срещу Министерството на транспорта и съобщенията за обезщетяване на вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на ответника, довело до неприлагането на Регламент 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2018 г., в срока по чл. 91 от Регламент 2018/858. Бездействието представлявало форма на съществено нарушение на правото на Европейския съюз, от което на ищеца били причинени вреди. Мълчаливият отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация бил отменен като незаконосъобразен, тъй като в Република България процесът по осигуряване прилагането на Регламент (ЕС) 2018/858 все още не е приключил. Върху главницата се претендира законната лихва, считано от . С определение 837/27.04.2023 г. административният съд отново оставил исковата молба без движение като указал на ищеца да посочи конкретни действия и бездействия на Министерството на транспорта и съобщенията, които нарушавали чл. 91 от Регламент 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г.: да насочи иска си против юридическото лице, представлявано от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация или да заяви дали поддържа иска срещу първоначално посочения ответник. В изпълнение на указанията на съда, с молба вх. 2714/05.05.2023 г., Аутотест ЕООД посочило че предявява иска си срещу Изпълнителна агенция Автомобилна администрация като частичен иск за сумата 6300 евро, част от цялото вземане от 150 000 евро, представляващо обезщетение за имуществени вреди, причинени от .незаконосъобразно действие/бездействие на ответника при упражняване на задълженията като компетентен орган по одобряване на типа на нови превозни средства, системи и компоненти и отделни технически възли, изразяващо се в отказ да се произнесе по заявление 43-05-22-8/06.08.2021 г., подадено по реда на чл. 73 от Регламент 2018/858 за провеждане на процедура за оценка на техническа служба съгласно приложение ІІІ, допълнение 2 . С определение 905/9.05.2023г. административният съд конституирал като ищец Аутотест ЕООД, а като ответник Изпълнителната агенция Автомобилна администрация . Административният съд установил, че на 19.08.2017 г. "Аутотест EООД като възложител сключило договор за поръчка и съвместна дейност с физическото лице В. К. А. като изпълнител. Съгласно този договор "Аутотест" ЕООД се задължавало да обособи самостоятелно структурно звено с наименование "техническа служба" и да осигури персонал за него, да внесе изготвено от изпълнителя заявление за определянето на дружеството като техническа служба по смисъла на Директива 2007/46 ЕО най-късно до 30.01.2019 г. , да заплаща на изпълнителя за всяко пътно превозно средство, за което е издаден протокол за извършени изпитвания и проверка по 100 евро, но не по-малко от 2000 евро месечно. Изпълнителят се задължавал да изготви заявление за определянето на "Аутотест"ЕООД като техническа служба заедно с необходимата документация за внедряване на система за качество от "Аутотест" ЕООД и приложимите процедури за изпитвания в срок до 30.10.2017 г., да обучи персонала на техническата служба и да изготви за своя сметка софтуер. Страните се договорили, че цената за изготвяне на документацията от изпълнителя е 150 000 евро и се дължала след определянето на "Аутотест" ЕООД за техническа служба. Освен това възложителят дължал на изпълнителя по 100 евро на всяка пътно превозно средство, преминало през изпитвания и проверка. При изготвяне на документацията след срока по раздел II, т.2.1, изпълнителят дължал неустойка от 100 000 евро. При административен отказ за откриване на процедура за акредитирането на "Аутотест" ЕООД като техническа служба или за издаване на удостоверение, удостоверяващо акредитацията поради грешки в документацията, несъответствия на техническите средства и неподготвеност на персонала, изпълнителят заплащал на възложителя 150 000 евро. Ако възложителят не уведоми изпълнителя и не му предостави информация за отказа, му дължал 150 000 евро неустойка. При подаване на заявлението от "Аутотест" ЕООД до компетентния административен орган след 30.01.2019г. възложителят заплащал на изпълнителя неустойка от 100 000 евро, в срок до 20.02.2019 г. "Аутотест" ЕООД подало до Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" заявление 43-05-22-1/23.01.2019 г. с приложения към него, с което поискало да бъде определено за техническа служба. На 3.10.2020 г. "Аутотест" ЕООД и В. А. подписали анекс към договора. С решение 383/16.09.2022 г. по адм. дело 121/2022г. по описа на Административния съд-Плевен е отменен като незаконосъобразен мълчаливия отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация да се произнесе по заявление 43-05-22-8/06.08.2021 г., подадено от Аутотест ЕООД за провеждане на процедура по оценка на техническата служба към дружеството за установяване на съответствието към приложимите изисквания и определянето ѝ като техническа служба от категорията А, Б, Д (ABD) за извършване на предписаните в регулаторните актове изпитания за одобряване на типа на мотори превозни средства и техните ремаркета от категориите: M, N и O, съгласно приложение ІІІ, допълнение 2, точка 4 от Регламент 2018/858. На 16.04.2023 г. във Виена, "Аутотест" ЕООД и В. К. А. сключили договор - спогодба за "предоговаряне на неустойките по договор за поръчка и съвместна дейност от 19.08.2017 г." С този договор страните се съгласили, че изпълнителят е изпълнил всички свои задължения по договора от 19.08.2017 г., а възложителят е в неизпълнение, поради което дължал на изпълнителя 150 000 евро неустойка. В хода на производството Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" оспорила договора от 19.08.2017 г. Съдът открил производството по оспорването му и събрал доказателства за установяване на истинността на документа. След като ги обсъдил, приел, че договорът няма достоверна дата, а управителят на "Аутотест" ЕООД С. Д. бил роднина по сватовство с В. А.. По делото била назначена счетоводна експертиза. Според изготвеното заключение, в счетоводството на "Аутотест" "ЕООД не били установени плащания на неустойка в размер на 150 000 евро От правна страна административният съд приел, че договорът от 19.08.2017 г. имал достоверна дата едва с представянето му пред съда или с прилагането му към исковата молба на 18.04.2023 г. И анексът бил с недостоверна дата, като ищецът не представил доказателства, че съставянето му е било преди 2023 година. Частните документи били антидатирани и с недостоверни дати, поради което не можели да удостоверят наличието на облигационни задължения, възникнали преди отмяната на незаконосъобразния мълчалив отказ през 2022 г. и преди 2023 г. Съдът преценил, че нямало връзка между изявлението на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация и задължението на ищеца да плати неустойка от 150 000 евро. Имало опосредяване на твърдяната вреда от волята на ищеца и неговия съконтрахент, които договаряли условия, зависещи от бъдещи несигурни събития, в случая, от волеизявлението на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация. Тъй като по делото не била доказана пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ и твърдените от ищеца вреди, съдът отхвърлил предявения иск. Със същото решение административният съд обявил за неистински договора от 19.08.2017 г. за поръчка и съвместна дейност и анекса към него от 03.10.2020 г., сключени между Аутотест ЕООД и физическото лице В. К. А., частта относно датата им на съставяне и ги изключил от доказателствата по делото, Касационната инстанция намира, че решението в частта в която е установена неистинността на представените от ищеца договор и анекс към него в частта тносно датата на съставянето им е недопустимо. Отсъстват абсолютни процесуални предпоставки за произнасянето на административния съд в диспозитива на съдебното решение. С оглед специализираната компетентност на административните съдилища, те могат да се произнасят с решение само по изрично посочените искови производства. На тези съдилища не са подведомствени исковете по чл.124, ал.5 ГПК за обявяване на неистинността на документ. При оспорване на истинността на документи в хода на образувани пред административните съдилища искови производство съдилищата следва да се произнесат по оспорването или с определение (чл.194, ал.2 ГПК) или в мотивите на постановеното по делото решение (чл.194, ал.3 ГПК). Недопустимостта на обжалваното решение в тази част се извежда и от отсъствието на същинско оспорване на истинността на договора и анекса към него от страна на ответника. Съдът не е съобразил, че договорът и анексът към него не са частни свидетелстващи, а частни диспозитивни документи. В случая не се оспорва, че изявленията в двата документа са направени от посочените от тях лица (чл.180 ГПК). Всъщност ответникът е направил възражение, че документите нямат достоверна дата, което има значение за оценката на доказателствената им сила, а не за тяхната истинност. Липсата на достоверна дата на документа не означава, че този документ е неистински. В случая липсват доказателства, че двата документа са подправени, което изключва възможността за произнасянето на съда, че документите са неистински. Поради това решението следва да се обезсили в тази част. В хода на служебната проверка за допустимост касационната инстанция констатира, че административният съд е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, които сами по себе си са с такава тежест, че биха могли да недопустимост на съдебния акт. В случая решението, в частта, в която е отхвърлен предявения от Аутотест ЕООД иск срещу Изпълнителна агенция Автомобилна администрация не е недопустимо, но липсата на такъв порок се дължи на предявяването на нов иск с молбата на ищеца от 5.05.2023 г. , по който съдът се е произнесъл. Съгласно чл.6, ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Без да има право да въздейства върху волята на страната, изразена в исковата молба, административният съд два пъти е оставял исковата молба от 18.04.2023 г. без движение и е указвал на ищеца да промени ответника. Очевидно съдът не е направил разграничение между процесуалната от материалноправната легитимация. По наличието на последната, която се определя от спорното материално правоотношение, той се произнася с крайния съдебен акт. Процесуалната легитимация на ответника, във връзка с която съдът може да даде указания на ищеца, се свежда до качеството му на правен субект, който е легитимиран да отговаря по предявените срещу него искове. В този смисъл е разпоредбата на чл.205, ал.2 АПК. "Аутотест ЕООД е предявило иска си срещу Министерството на транспорта и съобщенията, което е юридическо лице и като такова разполага с процесуалноправна легитимация. След двукратното оставяне на исковата молба без движение, ищецът е подал нова искова молба, с която е предявил иск срещу друг ответник, съобразявайки твърденията си с указанията на съда. Поради това съдебното решение, с което административният съд се е произнесъл по този иск, не е недопустимо. Що се отнася до първия редовно предявен иск, производството по него следва да се счита висящо, при положение, че ищецът не го е оттеглил и съдът не се е произнесъл по него с окончателен съдебен акт. Касационната инстанция намира, че решението в частта, в която е отхвърлен предявения от Аутотест ЕООД срещу Изпълнителна агенция Автомобилна администрация не е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Не представляват процесуални нарушения произнасянето на съда по договора от 19.08.2017 г., който е част от фактическите твърдения на ищеца , както и приемането на заключението на вещото лице, което е отговорило на поставената му задача, с право на собствен избор как да събере нужната информация. Не представлява касационно основание за отмяна и липсата на произнасяне на съда по целия предмет на спора, както твърди ищецът. Ищецът е направил твърдения, че е понесъл имуществени вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт. Въпреки че с решението на съда по адм. дело 121/2022 г. по описа на Административния съд-Плевен е отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" по заявление 43-05-22-8/6.08.2021 г., всъщност не е формиран отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК за оторизирането на "Аутотест" ЕООД като техническа служба. В диспозитива на съдебното решение е записано, че органът не е открил процедура за разглеждане на заявлението, което следва да се квалифицира като отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че отмененият административен акт в зависимост от своя характер и времето на издаване не е въздействал негативно върху право или законен интерес на ищеца. Както беше посочено по-горе, органът не е отрекъл право на ищеца да извършва дейност през оправомощена техническа служба, а не се е произнесъл по направеното искане в рамките на определен срок. В случаи като този издаването на оправомощаващ административен акт се предхожда от определена процедура, която не е проведена. Без провеждането й не могат да се съберат необходимите за произнасянето на органа данни, от което следва, че непроизнасянето на органа в определен срок не съставлява мълчалив отказ, приравнен на индивидуален административен акт със съответното съдържание, който обвързва двете страни. Факт е обаче влязлото в сила решение, с което е отменен акт какъвто няма, а именно мълчаливия отказ на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция Автомобилна администрация - София да се произнесе по заявление 43-05-22-8/06.08.2021г. за провеждане на процедура по оценка на техническата служба към Аутотест ЕООД за установяване на съответствието към приложимите изисквания и определянето й като техническа служба от категория А,Б, Д /ABD/ за извършване на предписаните в регулаторните актове изпитвания за одобряване на типа на моторни превозни средства и техните ремаркета от категориите : M, N и O съгласно приложение III, допълнение 2, точка 4 от Регламент 2018/858. Преписката е изпратена на органа за провеждане на процедура по оценка на техническата служба на дружеството в 6-месечен срок. По делото пред административния съд не са въведени твърдения от страна на ищеца и не са ангажирани доказателства относно развитието на административното производство по подаденото от ищеца заявление 43-05-22-1/23.01.2019 г., което е било разгледано от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и тъй като са констатирани нередности и непълноти, на ищеца са дадени указанията за отстраняването им с писмо 43-05-22-1/2 от 18.03.2019 г. Тези доказателства, приложени към служебно присъединеното от съда адм. дело 121/2022 г. по описа на Административния съд-Плевен, опровергават изявлението на ищеца, че първото подадено от него заявление за оторизирането му като техническа служба е заявление 43-05-22-8/06.08.2021 г. Пред касационната инстанция "Аутотест" ЕООД е представило писмени доказателства за разменена между дружеството и Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" кореспонденция по повод искането на "Аутотест" ЕООД по заявление 43-05-22 -1/23.01.2019 г. да бъде определено за техническа служба в съответствие с изискванията на Директива 2007/46 ЕО. От кореспонденцията се установява, че към датата на подаването на исковата молба производството по заявлението още не е приключило поради това, че не са отстранени констатираните нередности. В тази връзка следва да се отбележи, че новите писмени доказателства, които ищецът е могъл да представи и пред първата инстанция, съдържат факти, които не съответстват на твърденията в исковата молба или са настъпили след нейното подаване, като не могат да променят направените от съда фактически и правни изводи. Административният съд законосъобразно приел, че и без оглед липсата на достоверна дата на договора от 2017 г. и сключения анекс, не се открива причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и така наречения мълчалив отказ по заявлението за оторизиране на техническата му служба. Ищецът не е направил твърдения и не е провел доказване и относно допуснатото от негова страна неизпълнение на договора от 19.08.2017 г., заради което се бил съгласил да заплати неустойка на В. А.. Същевременно, ако по договор В. А. е следвало да подготви документите, въз основа на които "Аутотест" ЕООД да кандидатства за определянето му като техническа служба, а процедурата пред Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" още не е приключила именно поради нередовните документи на заявителя, то очевидно изпълнителят по договора от 19.08.2017 г. дължи на възложителя уговорената неустойка, а не обратното. При положение, че няма данни за плащането на неустойка на В. А., очевидно ищецът не е понесъл имуществена вреда, а ако се допусне, че има неизпълнение на договорните му задължения, то може да се дължи единствено на собственото му поведение Решението в частта, в която искът е отхвърлен, е правилно и следва да се остави в сила. На ищеца не се дължат направените разноски. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 и 3 АПК Върховният административен съд