Решение № 2300 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 958/2015 г.

Решение № 2300 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 958/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от София Георгиева Икономова срещу решение № 7109 от 24.11.2014 г., постановено по административно дело № 4568/2014 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменено решение № 127/2.04.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта му по т. 1 и т. 2 и е отхвърлена жалбата на Икономова в частта по т. 3 от посоченото решение. Касационната жалбоподателка излага доводи за нищожност на решението поради липса на мотиви, както и постановяването му при невярно установени и интерпретирани факти. Алтернативно моли решението да бъде отменено като неправилно и постанови ново по съществото на спора, с което да отмени административния акт в частта му по т. 1 и т. 2 и го потвърди в частта му по т. 3. Ответникът по касационната жалба - Комисия за защита от дискриминация (КЗД), редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по касационна. Ответникът по касационната жалба - Екатерина Петрова Николова - председател на Районния съд - Благоевград, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. В представен писмен отговор изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Административното производство е образувано пред КЗД по жалба на Икономова, в което след изложение на обстоятелства свързани с назначението й като съдия в Районен съд Благоевград и командироването й в Районен съд Перник за периода 3.01.2011 - 4.07.2012 г. твърди, че с изразеното от административния ръководител на РС Благоевград съгласие продължаване на командироването й в РС Перник след 4.07.2012 г. не било продължено, с което по отношение на нея е извършена дискриминация по признак "лично положение". Счита, че в случая е налице дискриминация поради това, че при щатна численост от 12 съдии РС Благоевград през по-голямата част от периода, в която е била командирована в РС Перник в него са работили 11 съдии, тъй като една от титулярите е била командирована, а в последствие повишена в длъжност в Окръжен съд Благоевград, а други две съдии са ползвали отпуск за отглеждане на малко дете. Същевременно сочи, че през този период в РС Благоевград са работили като командировани през различни периоди от време съдии от съдилищата в съдебен окръг Благоевград. Освен това твърди, че за част периода 3.01.2011 г. - 4.07.2012 г., в който била командирована в РС Перник, назначената в този съд съдия Гергана Христова Коюмджиева, който била с местожителство гр. Благоевград била командирова в тамошни районен съд, със заповед от 26.01.2011 г. на Председателя на Апелативен съд София е командирована в Софийски районен съд, като председателят на РС Благоевград не прекратявал командироването й. На 1.02.2013 г. Икономова подава допълнителна жалба до КЗД, в която излага твърдения, че й е отказано ползването на платен годишен отпуск, а при поискан от нея график за ползване на платения годишен отпуск от председателя на съда, такъв й бил предоставен едва след намесата на Дирекция "Инспекция по труда - София област". На 31.01.2013 г. Икономова е уведомена от Комисията по професионална етика (КПЕ) за образувано срещу нея производство по повод искане от административния ръководител на РС Благоевград, а освен това последният оспорил представени от нея болнични листове. След приключване на производството КЗД постановява решение, с което приема за установено, че при осъществяване на правомощията си на административен ръководител на РС Благоевград, неговият председател Екатерина Петкова Николова е извършила дискриминация по смисъла на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признак "лично и обществено положение" под формата на "преследване", като е сезирала Комисията по професионална етика при Районен съд Благоевград за образуваното пред КЗД производство по жалбата на Икономова и за подадения от последната сигнал пред "Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". На Николова е наложена наказание "глоба" в размер на 2650 лв. за това нарушение. С административния акт е прието, че Николова в качеството й на административен ръководител - Председател на РС Благоевград не осъществила забранено по закон неблагоприятно третиране на Икономова с несъгласието да продължи командироването й, както и при осъществяване на правомощията й при заявяване и ползването на отпуск от Икономова. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила. Приема за неоснователни наведените доводи за нищожност на административния акт, като излага съображения, че КЗД има правомощия да се произнася с административен акт по жалби за извършена дискриминация и по отношение на магистрати, предвид целта на ЗЗДискр. посочена в чл. 3, ал. 1 и чл. 2, т. 3 - защита от дискриминация на физически лица без оглед на професионалния им статут. По повод жалбата на Николова първоинстанционният съд приема, че административният акт в частта му по т. 1 и т. 2 е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като неправилно административният орган приема, че в случая са налице предпоставките по чл. 5 във вр. с § 1, т. 3 ДР на ЗЗДискр, тъй като сезирането на Комисията по професионална етика, която е специализиран орган с компетентност да разглежда поведението на магистратите, при което сезирането му не може да бъде определено като преследване. На следващо място АССГ излага съображения, че в случая при извършване на преценката си административният орган не е съобразил конкретния предмет, с който се е занимавала КПЕ - многократно ползване на отпуск поради временна неработоспособност и несвоевременно уведомяване за това от страна на Икономова. Освен това в случая липсва лице в сходно положение и органът не е извършил дължимото сравнение при третирането, при което изводът му за наличие на по-неблагоприятно третиране не намира опора в доказателствата събрани както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното такова доказателства. По повод жалбата на Икономова първоинстанционният съд приема, че в случая липсва неравно третиране, тъй като командироването на съдии да изпълняват длъжност в друг съд не е субективно право на съдиите, а е възможност, предвидена в закона при наличие на свободна длъжност или невъзможност на съдия от съответния съд да изпълнява задълженията си и не може да бъде заместен от съдия в същия съд. В случая командироването на Икономова да изпълнява длъжност в РС Перник е било осъществено при наличие на съгласие на съдия от този съд да изпълнява длъжността в РС Благоевград, където е заемала длъжност Икономова и при отпадане на това съгласие от страна съдия Коюмджиева отрицателното становище на административния ръководител на РС Благоевград не може да бъде прието за по-неблагоприятно третиране. Решението е правилно. По наведеният довод за нищожност на решението поради липса на мотиви. Производството пред АССг е образувано по повод подадени от Икономова и от Николова, в качеството й на административен ръководител жалби срещу административен акт. В производството по Глава трета, Раздел първи от АПК съдът е длъжен да извърши по реда на чл. 168, ал. 1 АПК да извърши проверка за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 АПК, независимо от наведените възражения от страните. В случая съдът е установил правилно фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, която освен това съвпада напълно с фактите твърдени от жалбоподателката, като въз основа на тях е извел законосъобразни изводи. Обстоятелството, че въз основа правилно установените факти съдът е извел изводи различни от тези на жалбоподателката не води до извод за нищожност на решението. Същото е постановено от компетентния съд, след надлежното му сезиране с жалби срещу административен акт, при което решението е валидно и допустимо. По навадените доводи за неправилност на решението. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът след като е установил релевантните за спора факти е изложил подробни мотиви при преценката си за законосъобразност на акта относно компетентността на административния орган, формата на акта, спазването на предвидените административнопроизводствени правила и приложението на материалноправните разпоредби. Настоящият състав намира, че правилно и обосновано съдът приема, административният ръководител на РС Благоевград не е извършил нарушения по ЗЗДискр. по отношение на Икономова, в качеството й на съдия в този районен съд. По определението на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ЗЗДискр. "преследване" е по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация. Съгласно т. 7 на същия § "по-неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Правилно в тази насока първоинстанционният съд приема, че сезирането на КПЕ при РС Благоевград относно поведението на Икономова, макар и по повод на факти, съвпадащи с фактите изнесени от последната пред КЗД не може да бъде квалифицирано като проява на преследване. Именно КПЕ е компетентният орган, който съгласно раздел VI от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, приет на основание чл. 30, ал. 1, т. 12 ЗСВ и Решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 21 от 20 май 2009 г., изм. с решение на ВСС по протокол № 2/18.01.2011 г. може да се произнася за съответствие на поведението на магистратите с този кодекс. Аналогично сезирането на НОИ за проверка законосъобразността на представените от Икономова болнични листове не може да бъде квалифицирано като преследване по смисъла на ЗЗДискр. Обоснован и законосъобразен е и изводът, че в случая не е осъществено по неблагоприятно третиране и при недаване на съгласие за продължаване на командироването на съдия Икономова в РС Перник след 4.07.2012 г. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) председателят на районният съд осъществява общо организационно и административно ръководство, отговаря за дейността на съда и го представлява. Именно с оглед на тези задължения на административните ръководител законодателят е въвел като изискване командироването на съдии да бъде разрешаване след тяхно съгласие. В случая извършената преценка от Николова, в това й качество е извършена при спазване на цитираните разпоредби и не може да бъде квалифицирана като неравно третиране. Във всички случаи осигуряване на работата на съответния съд има превес пред удовлетворяване на исканията на магистратите, свързани с изпълняване на служебните им задължения. По отношение на ползването на платен годишен отпуск от страна на Икономова отказът такъв да бъде разрешен и непредставянето от страна на административния ръководител на магистрат на утвърдения график за ползване на отпуските от съдиите в РС Благоевград не представляват действия, с които е осъществена дискриминация. При установено от компетентния орган - ГИТ липса на нарушение на трудовото законодателство, както и с оглед предвиденото в ЗСВ задължение за съдилищата да разглеждат на определен вид дела и по време на съдебната ваканция, налагащо съответно изпълнение на служебните задължения от магистрати през този период тези факти също не могат да бъдат квалифицирани като по-неблагоприятно третиране от страна административния ръководител спрямо магистрата. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение