Решение № 1770 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10202/2020 г.

ВАСII отделение11.02.2021 г.докладчик т Севдалина Червенкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 426/08 юли 2020 г., постановено по адм. д. № 1390/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1770 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10202/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Брацигово против решение № 426/08 юли 2020 г., постановено по адм. д. № 1390/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Дюлгерска, гр. Раковски, против заповед № РД-490-1/27 септември 2019 г. на кмета на община Брацигово, с която е наредено премахването на незаконен стореж, "масивна вилна сграда", находящ се в поземлен имот № 33, [местност], землище на [населено място], собственост на жалбоподателката. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Законосъобразно съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и без допуснати нарушения на административно производствените правила. Безспорно е, че се касае за незаконен строеж. Прието е, че същият е изграден без изискуемите от закона строителни книжа. В същото време - верен е изводът, че сградата не подлежи на премахване поради търпимостта си. Сградата е построена през 1986 г. като отговаря на времевия критерий за търпимост. Прието е и, че спорният строеж отговаря на действащите понастоящем правила и нормативи - построен е върху имот, който попада в урбанизирана територия, в регулационния план на с. Розово и е допустим по действащия ПУП. Изложените от решаващия съд мотиви са правилни и обосновани и този съд изцяло ги споделя като препраща към тях. Правилно съдът е приел, че в настоящия случай е неприложима Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строежите в земеделски земи без промяна на предназначението им поради това, че съгласно чл. 3 от Наредбата, тя не се прилага за земеделски земи в строителните граници на населените места, а спорният имот, в който е сградата, е в строителните граници съобразно плана. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Оспорената заповед за премахване на строежа, за който се установява, че е търпим е материално незаконосъобразна и подлежи на отмяна, както правилно е приел Административен съд Пазарджик. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

Цитирани разпоредби

1