Решение № 3265 от 28.3.2023 г. на ВАС, III о.

ВАСТрето отделение28.03.2023 г.докладчик Юлиян Киров

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА Решение 7517/ 23.12.2020 г., постановено по адм. дело 1870/ 2020 г. на Административен съд- София- град в обжалваната му част.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

Решението е окончателно.

Особено мнение на съдия Любка Петрова

Подписвам настоящото решение с особено мнение, тъй като не споделям извода на мнозинството от съдебния състав за недопустимост на решението, предмет на касационна проверка.

Изразявам становище, че решението е валидно и допустимо по следните аргументи. Както се посочва в основните мотиви, искът се основава на разпоредбата на чл. 28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, според който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Намирам, че упражняване на иска по чл. 28, ал.2 от закона към момента е единствената правна възможност за установяване и удовлетворяване на тази имуществена претенция и само този иск изпълнява функцията на ефективно вътрешноправно средство за защита по см. на чл. 13 ЕКПЧ на нарушено право по чл. 6 ЕКПЧ. Ако трябва да преценим дали дейността на Агенцията по вписване при изпълнение на пряко възложените със закона правомощия представлява друг вид дейност, различен от административната, то видно от мотивите на законодателя, Законът за търговския регистър, в сила от 1.01.2008 г. е приет, за да преуреди производството по регистрация на търговците от съдебно-охранително /каквото беше до този момента и се провеждаше пред окръжните съдилища/ в административна дейност, осъществявана от административни органи. Дейността е възложена на специализиран административен орган - Агенция по вписванията, която е администрация към министъра на правосъдието /чл. 2 от Устройствения й правилник/, организирана е в Обща и Специализирана администрация, звено "Сигурност на информацията" и финансов контрольор /чл. 3, ал. 1 и се ръководи и представлява от изпълнителен директор /чл. 6, ал. 1/. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрация", чийто правомощия са визирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрация са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. В тази насока е и решение 2656 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. 7010/2019г.

Ето защо, намирам искът за допустим.

Отделно от това, намирам постановеното съдебно решение за правилно и постановено при спазване на материално правните изисквания на закона.

Налице са елементите от фактическия състав за възникване отговорността на Агенция по вписванията - отменен по предвидения в закона ред незаконосъобразен акт, настъпила имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта. Заплащането на адвокатското възнаграждение е доказано, посредством представените документи. Доколкото вредите се изразяват в платена сума за обжалване на отказа, който е отменен от съда като незаконосъобразен, следва въпросът дали направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този отказ и дали е налице причинно-следствена връзка между постановения отказ за вписване на обстоятелствата по партидата на дружеството и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от незаконосъобразния акт. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява, че заплатените разноски следват по време постановения незаконосъобразен акт на длъжностното лице по регистрация. Адвокатското възнаграждение е вреда за ищеца доколкото плащането им намалява фактически неговото имущество. Процесуалното представителство осъществявано от адвокат в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но това е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство, за която услуга се дължи заплащане. Доказва по несъмнен начин, че е налице съдебна отмяна като незаконосъобразен на акт на длъжностно лице от Агенция по вписванията, в резултат на който за ищеца има произтекли имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разходи за адвокатско възнаграждение.

Доказана е и другата кумулативна предпоставка - причинна връзка между вредата и незаконосъобразния акт на длъжностното лице при ответника, защото без постановяването на този незаконосъобразен отказ на длъжностното лице по регистрация, разноските за адвокатско възнаграждение, вкл. и дължимата се държавна такса, нямаше да бъдат сторени. Ето защо относно тази сума, пряка и непосредствена причинна връзка несъмнено е налице. Направените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца за обжалване отказа на длъжностното лице по регистрация и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен.

По така изложените съображения подписвам решението с особено мнение.

Председател: /п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА/п/ ЮЛИЯН КИРОВ

Мотиви

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенцията по вписванията (АВ) срещу Решение 7517/ 23.12.2020 г., постановено по адм. дело 1870/ 2020 г. на Административен съд- София- град (АССГ), с което същата е осъдена да заплати на "Цухаузе" ЕООД сумата от 507. 50 лева /петстотин и седем лева и петдесет стотинки/, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Касационният жалбоподател излага доводи за недопустимост на съдебния акт. В условия на евентуалност твърди неправилност на решението, поради противоречие на материалния закон. Касационният жалбоподател- Агенция по вписванията, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Иванов моли за уважаване на касационната жалба и отмяна на решението на АССГ. Моли за присъждане на сторените по делото разноски, съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът- "Цухаузе" ЕООД в писмен отговор, подаден чрез адв. Т. Томов от АК Плевен, моли да се остави без уважение касационната жалба и да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. С допълнителна молба от 13.02.2023г. моли да се отхвърли касационната жалба и да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че при разглеждане на делото в първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания по чл. 209 АПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. АССГ е бил сезиран с искова молба на "Цухаузе" ЕООД срещу Агенцията по вписванията, с която е предявен иск за присъждане на сумата в размер на 1 007.50 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди. С обжалваното съдебно решение Агенцията по вписванията е била ОСЪДЕНА да заплати на "Цухаузе" ЕООД обезщетение в размер на сумата от 507.50 лв /петстотин и седем лева и петдесет стотинки/ лева, на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. ОТХВЪРЛЕН бил иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на "Цухаузе" ЕООД срещу Агенция по вписванията за разликата до пълния претендиран размер от 1 007. 50 лева /хиляда и седем лева и петдесет стотинки/. Решението в неговата осъдителна част за размера на сумата от 507.50 лв /петстотин и седем лева и петдесет стотинки/ лева, до пълния претендиран размер от 1 007.50 лв /хиляда и седем лева и петдесет стотинки/, не е обжалвано, влязло е в сила и съответно не е предмет на настоящото съдебно производство. Решаващият съд е установил, че отказ 20191230111239/ 06.01.2020г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, е бил отменен със съдебно решение 12 от 03.02.2020г. на Окръжен съд- Ловеч, постановено по т. дело 4/ 2020г. Преписката е върната на Агенция по вписванията, Търговски регистър за ново произнасяне и даване на указания на заявителя по реда на чл.22 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ за отстраняване на нередовностите на заявлението. Този съдебен акт е влязъл в законна сила на 03.02.2020г. Посочил, че по т. дело 4/ 2020г. е бил представен договор за правна защита и съдействие от 06.01.2020г. /лист 9/, по силата на който ищецът е упълномощил адв. Т. Томов да го представлява пред Окръжен съд- Ловеч във връзка с обжалване на посочения отказ, като е било уговорено и заплатено изцяло и в брой адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 000.00 лева. Приложен е и документ за внесена държавна такса в размер на сумата от 7.50 лева от дата 06.01.2020г. Адм. съд приел за доказани всички елементи на фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи заплатените от него разноски за адвокат и държавна такса по т. дело 4/ 2020г. на Окръжен съд- Ловеч. По отношение на размера на претенцията е посочил, че в конкретния случай процеса, развил се по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ е охранителен, с ниска правна и фактическа сложност, делото е разгледано в закрито заседание, а правната помощ на процесуалния представител на "Цухаузе" ЕООД се е състояла в изготвянето и подаването на жалбата с вх. 20200106140014. Не са събирани доказателства, не е провеждано открито съдебно заседание, поради което и размера на възнаграждението на адв. Т. Томов следва да е съобразен с минималните размери за този вид охранителни производства, а именно: 500.00 лева. При извършената от съда служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК- за валидност, допустимост и съответствие на съдебното решение с материалния закон, настоящият състав на ВАС намира решението в обжалваната му част за недопустимо. Присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения, сторени в съдебното производство по обжалване на отказ за вписване не съставляват вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ и не могат да се претендират по реда на чл. 1 ЗОДОВ, към който текст последната разпоредба на специалния ЗТРРЮЛНЦ препраща. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е налице, доколкото се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията, изразяващи се в заплатени в съдебното производство по отмяна на отказа разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Обжалването на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в специалния закон - ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7- дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. С оглед предмета на обжалване производството пред окръжния съд не е охранително, защото не произтича от дължима се и постановена от съд защита, а от разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен орган акт, комуто, по силата на специален закон, са вменени права и задължения за извършване на административна услуга. Производството по обжалване има за предмет на разглеждане- правилен и законосъобразен ли е отказа, т.е. правен спор, който се разглежда по реда на чл. 276, ал.1, чл. 278, ал.1, изр. второ, ал.2, изр. второ от ГПК, във вр. с чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. В него ответна страна е АВ, която е издател на акта и притежава процесуална легитимация- чл. 25, ал.2 и ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ не препраща към всички разпоредби на ГПК (в т. ч. не препраща и към охранителните производства по чл. 530 и сл., както и към чл. 541 от ГПК), а само към разпоредбите на глава двадесет и първа от ГПК "Обжалване на определенията". Сторените в това съдебно производство разноски могат и следва да се претендират по реда на чл. 273, във вр. с чл. 78 и чл. 81 от ГПК- по силата на препращащата норма на чл. 275, ал. 2 от ГПК. В случая отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан гражданско- правен спор и несъмнено следва да се осъществи в самия граждански процес- чл.78, ал.1, ал.2 и чл. 81 ГПК. При наличието на ефективен ред за претендиране на сумите за разноски в съдебното производство по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, недопустимо е същите да бъдат претендирани в исково производство за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 АПК (в този смисъл са решения по АД 7094/2020 г.; 5972/2020 г.; 5425/2020 г. 4397/2020 г. на ВАС). При изменението и допълнението на специалния закон - ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 105/11.12.2020 г.) въпросът е разрешен, като в чл. 25 е добавена нова ал. 6, съгласно текста на която: "В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс." Първоинстанционният съд, като е приел, че предявеният пред него иск е основателен, въпреки наличието на специален ред за претендиране на сумите по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в обжалваната му част, а производството по делото прекратено. С оглед установената до изменението на ЗОДОВ съдебна практика и разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (обн. ДВ бр. 94/29.11.2019 г.), на касатора не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение по смисъла на чл. 10 ЗОДОВ. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение