Решение № 15361 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9029/2020 г.

Решение № 15361 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9029/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Петров против решение № 2980 от 16.06.2020 г., постановено по адм. д. № 12566/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София – град отхвърля жалбата на А. П. против мълчалив отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по негово заявление № 94-А-104/15.08.2018 г. за преместването му като нотариус в района на Софийски районен съд. За да постанови този резултат съдът приема, че мълчаливия отказ е допустим и същият е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за неговата законосъобразност. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Неправилен е изводът на съда, че оспорения мълчалив отказ е законосъобразен. Разпоредбата на чл. 34б, ал. 4 ЗННД изисква министъра на правосъдието да се произнесе в 14-дневен срок с акт в писмена форма, с който да отхвърли или да удовлетвори искането за преместване. Естеството на административния акт и изискването на специалния закон задължават административния орган да се произнесе мотивирано с писмен акт по молбата, подадена по реда на чл. 34б, ал. 1 ЗННД. Тази разпоредба се явява специална по отношение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 АПК и дерогира действието й, което означава, че не е възможно законосъобразно формиране на мълчалив отказ по заявлението за преместване. От това следва, че мълчаливият отказ е недопустим. Предвид неспазване на формата за произнасяне по подаденото заявление за преместване на нотариус, органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо основание за отмяна на оспорения акт, на основание чл. 146, т. 3 АПК. Допуснатото нарушение на специалната норма на чл. 34б, ал. 4 ЗННД е достатъчно, за да обуслови незаконосъобразност на мълчаливия отказ, без да се разглеждат основанията по същество за наличие на условията за преместване на нотариуса. Ето защо като отхвърля жалбата срещу мълчаливия отказ първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени като се постанови друго по съществото на спора, с което мълчаливият отказ да се отмени, а преписката да се върне на министъра на правосъдието за произнасяне с изричен акт. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди министерството на правосъдието да заплати на А. Петров сумата 680 лв., от която 80 лв. заплатени държавни такси и 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, от които 300 лв. за производството по адм. д. № 350/2020 г. по описа на Върховния административен съд и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство не са представени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,