Решение № 14750 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10919/2016 г.

Решение № 14750 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10919/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция "Земеделие" - П. на Д. фонд "Земеделие" гр. С., подадена чрез пълномощник ст. юриск. К. Н.-Г., против решение № 458 от 04.08.2016 г. по адм. д. № 407/2015 г. на Административен съд - П., IV състав, с което е отменена Заповед № 03-160-РД/64 от 27.03.2015 г. издадена от директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. П., с която се отказва да бъде изплатена финансова помощ по дог. № 13/112/02203 от 16.10.2009 г. и е изпратена преписката на изпълнителния директор Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за ново произнасяне, в едномесечен срок от влизане в сила на решението, с указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите на решението, както и е осъдена ОД на ДФ "Земеделие" гр. П. да заплати на Ж. Д. Н. направените по делото разноски в размер на 3 255,68 лева. Излага доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът не е съобразил доказателствата от извършената административна проверка и съставен контролен лист, както и заключенията на съдебно-агротехническата и съдебно-техническата експертизи, от които е установено, че ползвателят на подпомагането не е създал лешникови насаждения, което може да обоснове нарастване на икономическия размер на земеделското му стопанство в договорения и нормативно установен размер с най-малко 5 ИЕ. Излага, че съдът не е съобразил Контролен лист за посещение на място, Регистър за посещения на място, Приложение № 24с от 04.12.2012 г., подписан без възражения от Ж. Н., от който се установява, че към датата на проверката по посадъчния материал няма ясни белези за растителен вид, а пръчките не са здраво засадени в земята, като е отбелязано, че инвестицията не е извършена и не функционира по предназначение. Излага, че е установено по делото, че ползвателят не е изпълнил всички инвестиции, основните дейности и цели по договора, поради което е налице основание за отказа за второ плащане и връщане на първоначалното. Излага, че съдът необосновано се е позовал на свидетелски показания, без да зачете останалите доказателства по делото. Моли да се отмени обжалваното решение и бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Ж. Д. Н. от гр. С., чрез пълномощник адв. В. А., с писмен отговор и писмени бележки оспорва жалбата и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Иска да се остави в сила решението и се присъдят направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за основателност на жалбата. Излага, че решението е неправилно и необосновано. Излага, че административният орган стриктно е изпълнил посочената нормативно определена процедура, както и е изготвил протоколи за извършените проверки на обекта, осъществени на 04.12.2012 г. и на 20.01.2015 г., като констатираното в тях не е оспорено от страна на Ж. Д. Н. Смята, че изводът на съда за неправилно прилагане на материалния закон от страна на административния орган е необоснован и се опровергава от събраните по делото доказателства, като се установяват фактическите и правни основания, посочени в оспорения ИАА. Излага, че съдът е дал неправилен и необоснован отговор на основния спорен въпрос по делото, приемайки, че към момента на издаване на оспорения ИАА не е установено по категоричен начин наличието или не на рентабилно лешниково насаждение, като не е взета предвид в съответната степен и констатацията, че по посадъчния материал няма ясни белези за растителен вид, а пръчките не са здраво засадени в земята от което се установява, че към момента на извършената проверка на място на 04.12.2012 г. липсва лешниково насаждение, което се подкрепя изцяло непротиворечиво и от заключението на приетата и неоспорена от страните по делото СТЕ. Смята, че е установеното неизпълнение на договорните задължения и предвидените в закона задължения, като съгласно чл. 142, ал. 1 на АПК, съответствието на акта с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Смята, че съдебното решение следва да бъде отменено и се постанови друго, с което жалбата срещу оспорения ИАА да се отхвърли като неоснователна. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена в установения от закона срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. С решение № 458 от 04.08.2016 г. по адм. д. № 407/2015 г. на Административен съд - П., IV състав, е отменена Заповед № 03-160-РД/64 от 27.03.2015 г. издадена от директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. П., с която се отказва да бъде изплатена финансова помощ по дог. № 13/112/02203 от 16.10.2009 г. и е изпратена преписката на изпълнителния директор Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за ново произнасяне, в едномесечен срок от влизане в сила на решението, с указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите на решението, както и е осъдена ОД на ДФ "Земеделие" гр. П. да заплати на Ж. Д. Н. направените по делото разноски в размер на 3 255,68 лева. Съдът е приел, че заповедта е издадена, без да са били налице доказателства за наличие на фактическите основания за издаването й, поради което е незаконосъобразен административен акт, тъй като не са били налице материалноправните предпоставки за неговото издаване. Съдът е приел, че заключението по съдебно-агротехническата експертиза отразява състоянието на имота към момента на изготвяне на експертизата и няма как да установи действителното му състояние към момента на изготвяне на контролния лист през 2012 г. или към датата на издаване на оспорената заповед. Приел е също, че извършената проверка на основание чл. 26, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. не е извършена съгласно изискванията за проверка на място, не отразява реално състоянието на лешниковите насаждения и не може да послужи като констатация при издаването на административния акт. Съдът е отменил отказа като незаконосъобразен и е върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Първоинстанционният съд от една страна обективно е установил фактическите обстоятелства по делото, свързани с издаване на оспорения акт, към компетентността на органа, издател на акта, и въведените материалноправни изисквания при отказ за извършване на финансиране на проекти по Наредба № 9/2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по ПРСР за периода 2007 - 2013 г., но от друга е направил необосновани изводи относно изпълнението на бизнес плана и липса на доказателства за точното изпълнение на договора, при несъобразяване на съдебно-агротехническа експертиза в производството и непризнаване на доказателствената сила на официални документи свързани с извършени проверки на място приложени по делото, както и са изведени необосновани правни изводи по приложимата материалноправна уредба (Наредба № 9) в противоречи със събраните по делото доказателства. Установено е, че между Ж. Д. Н. като ползвател и ДФ "Земеделие" е бил сключен Договор № 13/112/02203 от 16.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /ПРСР/, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лева, за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект № 13/112/02203 и включените в Приложение 1. В раздел II от Договора е предвидено помощта да се изплати на два етапа: първо плащане в размер на 24 446 лева, а второ плащане в размер на 24 446 лв. се изплаща при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 икономически единици /ИЕ/. Срокът за извършване на всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана е определен до годината на проверка и предмет на договора /Приложение 1/ - в срок до 16.10.2012 г. По договора ползвателят е длъжен да извърши всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес плана към годината на проверката, в срока по т. 3.1 - 16.10.2012 г. и в съответствие с одобрения бизнес план. В Договора са предвидени основания за отказ да се извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума, които са отразени в обжалваното решение. Основните дейности и цели е създаване на годно лешниково насаждение, като началният икономически размер на стопанството в икономически единици е 2,22 ИЕ, а икономическият размер на стопанството към периода на проверката и изпълнението на бизнес плана е 7,47 ИЕ. Установено е от съда, че по делото е представен контролен лист за посещение на място от 04.12.2012 г. /л. 50/ във връзка с направената заявка за плащане по проекта, в който експертът, извършил посещението - св. Р. Т. е отбелязала, че по посадъчния материал няма ясни белези за растителен вид, а пръчките не са здраво засадени в земята, както и че в контролния лист не е отбелязано дали резултатът от извършеното посещение на място е положителен или се налага извършване на нова проверка на място. Установено е от съда, че контролният лист е подписан и от Н. И. Н., като втори експерт, но който не е присъствал при фактическото извършване на място. Със Заповед № 03-160-РД/80 от 06.03.2013 г. директорът на ОД на ДФЗ е наредил да бъде спряна обработката на заявка за второ плащане до получаването на отговор от компетентните органи за наличие или липса на изкуствено създадени условия и/или функционална несамостоятелност на стопанството на кандидата. Със Заповед № 03-160-РД/58 от 25.03.2015 г. на директора на ОД на ДФЗ П., с която е наредил да бъде възобновена обработката на заявка за второ плащане във връзка със сключения договор от жалбоподателя, както и да бъде извършена проверка на място от Регионален технически инспекторат /РТИ/. Заповедта е издадена въз основа на Докладна записка с изх. № 05-2-163/439 от 17.09.2014 г. и становище на Дирекция "Правна" от 13.12.2014 г. Със Заповед № 03-160-РД/64 от 27.03.2015 г. на ОД на ДФЗ - РА гр. П., на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, заповеди на ИД на ДФЗ № 03-РД/203 от 18.02.2015 г. и чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Мярка "Създаване стопанства на млади фермери" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., е отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по договор № 13/112/02203 от 16.10.2009 г. Като мотиви за отказа е посочено, че бенефициентът не е изпълнил всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес плана - да създаде годно лешниково насаждение и по този начин да докаже нарастването на икономическия размер на земеделското си стопанство. Констатирано е неточно изпълнение на поетите с договора задължения, както и че не е положена дължимата грижа за създаване на стопанство, което е годно и е в съответствие с добрата агротехническа практика. Посочено е, че на основание т. 4. 4, буква "а" и "б", т. 4. 7 от Договор № 13/112/02203 от 16.10.2009 г. и чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., ползвателят дължи връщане на полученото първо плащане по договора в размер на 24 446 лв., ведно със законната лихва за забава върху първото плащане след изтичане на определения срок за доброволно възстановяване. Заповедта е обжалвана по съдебен ред. В производството административният съд е допуснал и приел съдебно-агротехническа експертиза, по заключението на която е констатирано, че към датата на проверката липсва лешниково насаждение и че имотът прилича на ливада, силно обрасла с многогодишни плевели и ненужна храстовидна многогодишна растителност - шипка, къпина, като не са положени необходимите грижи за създаване на рентабилно лешниково насаждение. Прието е, че състоянието на имота е далеч под нивото на обгрижвано земеделско стопанство, поради което вещото лице е заключило, че от вида на имота може да се направи извод, че в предходните две, три години имотът не е обгрижван, не личи нито междуредова, нито вътрередова обработка. Съдът е изслушал свидетелски показания на И. С. Ч. (присъствал при извършване на проверката) и Р. С. Т. (служител на ДФ "Земеделие" извършила проверката). Св. Ч. е заявил, че е присъствал при проверката през 2102 г. и е участвал при обработката на имоти. Св. Т. е заявила съставяне на контролния лист от 04.12.2012 г. Въз основа на свидетелските показания съдът е приел, че констатациите по извършената проверка са опровергани от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като лично експертът Т. е заявила пред съда, че не е индивидуализирала с техническо средство или по друг начин имотът на жалбоподателя, за който се отнася проверката, а се е доверила изцяло на земеделския стопанин да посочи обработваните от него площи, както и не е извършила преброяване на насажденията, не е извършила оглед дали същите са окоренени, както и е заявила, че не е могла да определи какъв е растителният вид на насажденията, представляват ли лешници или не. Съдът е приел, че извършената проверка на основание чл. 26, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. не е извършена съгласно изискванията за проверка на място, не отразява реално състоянието на лешниковите насаждения и не може да послужи като констатация при издаването на административния акт. При тези данни е приел, че приетото по делото заключение отразява състоянието на имота към момента на изготвяне на експертизата и няма как да установи действителното му състояние към момента на изготвяне на контролния лист през 2012 г. или към датата на издаване на оспорената заповед. Въз основа на констатациите съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен и не са били налице доказателства за наличие на фактическите основания и материалноправните предпоставки за издаването му. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби, необосновано е и в производството са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., в срок до 4 месеца от подаване на заявката за второ плащане Разплащателна агенция одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ със заповед на изпълнителния директор на РА след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения и реализирания проект. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9, е предвидено ползвателят на помощта да възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към нея и да не получи второ плащане в случаите, когато всички инвестиции, основните дейности и цели не са изпълнени до включения в договора по чл. 21, ал. 2 срок и по т. 2, когато икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 3 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В конкретния случай отказът на административния орган за извършване на второто плащане и разпореденото възстановяване на първото плащане е мотивирано с това, че ползвателят не е изпълнил всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес плана - да създаде годно лешниково насаждение и по този начин да докаже нарастването на икономическия размер на земеделското си стопанство. Констатирано е неточно изпълнение на поетите с договора задължения, както и че не е положена дължимата грижа за създаване на стопанство, което е годно и е в съответствие с добрата агротехническа практика. Като основания са посочени т. 4. 4, б. "а" и "б" и т. 4.7 от Договор № 13/112/02203 от 16.10.2009 г. и чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че административният орган не е доказал в съответствие с чл. 170, ал. 1 от АПК, че ползвателят не е изпълнил задълженията си по договора и без да са били налице доказателства за наличие на фактическите основания за издаването на заповедта за отказ, както и че не са били налице материалноправните предпоставки за неговото издаване. Също така е прието от съда, че органът не е извършил проверка за изпълнение на договора в съответствие с чл. 26 от Наредба № 9. Изводите на съда са необосновани, в нарушение на материалноправните разпоредби и при неправилно приложение на чл. 170, ал. 1 и чл. 172а, ал. 2 от АПК. Съдът не е съобразил, че в мотиви на отказа изрично са посочени фактическите основания за отказа: "Ползвателят по М112 от ПРСР не е изпълнил всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес плана - да създаде годно лешниково насаждение и по този начин да докаже нарастване на икономическия размер на земеделското стопанство. Констатирано е неточно изпълнение на поетите с договора задължения и не е положил дължимата грижа за създаване на стопанство, което е годно и е в съответствие с добрата агротехническа практика". Съдът не е съобразил данните от Контролен лист за посещение на място, Регистър за посещения на място, Приложение № 24с от 04.12.2012 г., подписан без възражения от ползвателя Ж. Н., от който се установява, че към датата на проверката по посадъчния материал няма ясни белези за растителен вид, а пръчките не са здраво засадени в земята, като е отбелязано, че инвестицията не е извършена и не функционира по предназначение. От една страна съдът е приел, че са изпълнени изискванията от административния орган по чл. 23б от Наредба № 9, предвид извършената проверка и анализ за установяване на фактическото съответствие с представения бизнес план по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 и 2 и одобрените от ДФЗ - РА последващи промени в него, като е изготвен контролен лист за посещение на място от 04.12.2012 г., но от друга страна е приел, че констатациите по извършената проверка са опровергани от събраните по делото писмени и гласни доказателства, предвид на това, че св. Р. Т. е заявила пред съда, че не е индивидуализирала с техническо средство или по друг начин имотът на жалбоподателя, за който се отнася проверката, а се е доверила изцяло на земеделския стопанин да посочи обработваните от него площи. Също така съдът е приел по свидетелски показания на св. Т., че не е извършила преброяване на насажденията, не е извършила оглед дали същите са окоренени, както и заявила, че не е могла да определи какъв е растителният вид на насажденията, представляват ли лешници или не, както и не е присъствал при проверката подписалия контролния лист Н. И. Н. служител на фонда. При тези констатации съдът необосновано е приел, че проверката не е извършена съгласно изискванията на чл. 26, ал. 1 от Наредба № 9. Също така необосновано първоинстанционният съд не е съобразил заключението на съдебно-агротехническата експертиза, според която към датата на проверката в процесния имот липсват годни лешникови насаждения, както и че не са положени необходимите грижи за създаване на рентабилни лешникови насаждения, като е приел, че заключението отразява състоянието на имота към момента на изготвяне на експертизата и няма как да установи действителното му състояние към момента на изготвяне на контролния лист през 2012 г. или към датата на издаване на оспорената заповед Административният съд при установяване на фактическите обстоятелства не е съобразил в съвкупност приложените по административната преписка писмени доказателства, както и не е спазил ТР № 16/1975 г. на ВС, като вземе предвид наличието на съпътстващи документи издадени от помощните органи на административния орган в административното производство по издаване на акта в съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 31а от Наредба № 9 (ред. ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.), в каквато насока е Контролен лист ОП 1 - ПМ за посещение на място от 04.12.2012 г., в който изрично е отбелязано, че по посадъчния материал няма ясни белези за растителен вид, а пръчките не са здраво засадени в земята, както и не е съобразено отбелязването, че инвестицията/дейността не е извършена и инвестицията не функционира по предназначение. По тази констатация в контролния лист не е отбелязана забележка или възражения от Ж. Н., както и че е подписан от него. Не е съобразена и докладна записка на Р. Т. (старши експерт РРА - П.) до изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в която посочва, че посадъчният материал излиза от земята, като една част има коренова система, а друг няма въобще коренова система, поради което предлага да бъде извършена детайлна проверка от дирекция "Противодействие на измамите". В тази насока са и свидетелските показания на Р. Т., която е потвърдила констатациите в контролния лист. Съдът е посочил, че със Заповед № 03-160-РД/80 от 06.03.2013 г. на директора на ОД на ДФЗ е наредено да бъде спряна обработката на заявка за второ плащане до получаването на отговор от компетентните органи за наличие или липса на изкуствено създадени условия и/или функционална несамостоятелност на стопанството на кандидата Ж. Н., но не е съобразил, че в последвалия период е проведено досъдебно производство срещу Н., приключило с прекратяване, както и че със Заповед № 03-160-РД/58 от 25.03.2015 г. на директора на ОД на ДФЗ П. е възобновена обработката на заявка за второ плащане във връзка със сключения договор от Н., както и да бъде извършена проверка на място от Регионален технически инспекторат /РТИ/. Извършена е нова проверка и съставен контролен лист от 17.12.2014 г., в който е отразено, че в процесните имоти са новозасадени фиданки, което обуславя извод, че към момента на проверката на 04.12.2012 г., такива не са били налични или че са били без коренова система. Съдът не е съобразил последвалите действията на длъжностните лица на административния орган по Докладна записка № 05-2-163/439#4 от 02.02.2015 г. и становище на Дирекция "Правна" на ДФ "Земеделие" относно заявката за второ плащане на Ж. Д. Н., с която е предложено да се откаже второ плащане на основание т. 4. 4, буква "а" и "б", т. 4. 7 от Договор № 13/112/02203 от 16.10.2009 г. и чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., ползвателят дължи връщане на полученото първо плащане по договора. Вместо посочените съпътстващи документи съдът се е позовал на Докладна записка с изх. № 05-2-163/439 от 17.09.2014 г. и становище на Дирекция "Правна" от 13.12.2014 г., които са били свързани с отказ на второ плащане поради наличие на функционална несамостоятелност на инвестицията на Ж. Н. и изкуствено създадени условия. Отделно от това съдът не е отчел, че с посоченото становище е указано да се изследва изпълнението на договора и бизнес плана, както и нарастването на икономическия размер на стопанството. Не е съобразено, че помощните звена на органа са констатирали неизпълнение на бизнес плана, както и че не е увеличен икономическият размер на стопанството. Съдът не е обсъдил и съобразил официални свидетелстващи документи, приложени към административната преписка, които се ползват с материална доказателствена сила в съответствие с чл. 179 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съставени от длъжностни лица на административния орган при извършени проверки на място и въз основа на които е направена констатацията, че ползвателят на финансовата помощ не е изпълнил една от основните цели, предвиден в бизнес плана и не е постигнал нарастване на икономическия размер (ИР) на стопанството съгласно Договор № 13/112/022203 от 16.10.2009 г. Приложените по преписката официални документи за извършени проверки и направени констатации, не са оспорени в съдебното производство по реда на чл. 193 от ГПК и съдът необосновано и в нарушение на съдопроизводствените правила е игнорирал тяхната доказателствена сила. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е съобразил заключението на съдебно-агротехническата експертиза (САТЕ), което е констатирало, че към датата на проверката липсва лешниково насаждение и имотът прилича на ливада, силно обрасла с многогодишни плевели и ненужна храстовидна многогодишна растителност - шипка, къпина, както и че не са положени необходимите грижи за създаване на рентабилно лешниково насаждение. Вещото лице е посочило, че състоянието на имота е далеч под нивото на обгрижвано земеделско стопанство и е направило извод, че в предходните две, три години имотът не е обгрижван, не личи нито междуредова, нито вътрередова обработка. При липса на фактическа и правна обосновка съдът е игнорирал и заключението на съдебно-агротехническата експертиза (САТЕ), с което е констатирано неизпълнение на дейностите и целите по бизнес плана, като не е било създадено годно за експлоатация лешниково насаждение. Необосновано съдът е приел, че заключението на съдебно-агротехническа експертиза отразява състоянието на имота към момента на изготвяне на експертизата и няма как да установи действителното му състояние към момента на изготвяне на контролния лист през 2012 г. или към датата на издаване на оспорената заповед. Наличието на обективни данни и фактически обстоятелства, че към датата на първоначалната проверка - 04.12.2012 г., последващата проверка - 17.12.2014 г. и проверката на вещото лице липсва лешниково насаждение, което да съответства на поставените цели и дейности в бизнес плана на бенефициента. Административният съд не е съобразил, че са налице фактически обстоятелства, които обосновават отказа на административния орган, че ползвателят на помощта не е изпълнил всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес плана - да създаде годно лешниково насаждение и по този начин да докаже нарастването на икономическия размер на земеделското си стопанство. Не се установява през целия период от извършената проверка по заявката за второ плащане, че е създадено годно лешниково насаждение, което да съответства на поетите с бизнес плана ангажименти и да обуславя точно изпълнение на т. 4.4, б. "а" и "б" и т. 4.7 от Договор № 13/112/02203 от 16.10.2009 г. Периодичното засаждане на млади фиданки за нуждите на извършваните проверки на място не обуславя точно изпълнение на поетите с договора задължения, както и не доказват нарастване на икономическия размер на стопанството, след като през отделните етапи на изпълнението и в края на периода, липсва налично и годно лешниково насаждение в отделните парцели на ползвателя на помощта. При констатираното от фактическа страна в административното производство неизпълнение на задълженията по договора законосъобразно в съответствие с чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. е отказано изплащане на финансовата помощ по второ плащане и връщане на полученото първо плащане по договора. Необосновано съдът не е съобразил доказателствата по административната преписка по извършените административни проверки, докладни записки и становища, така и заключението на съдебно-агротехническата експертиза и показанията на св. Т. и неоспорения контролен лист 04.12.2012 г.) подписан от Ж. Н. с направените в него констатации, че по отношение изпълнението на бизнес - плана и създаване на лешниково земеделско стопанство, не е постигнато изпълнение от страна на заявителя на помощта. Констатациите са потвърдени и през 2015 г. при контролните проверки от страна на ДФЗ и след възобновяване на административното производство по второто плащане, при което 6 години след започване на инвестицията не е постигната целта и изпълнението на дейностите по бизнес плана за създаване на годно лешниково насаждение. Отделно от това видно и от заключението на съдебно-агротехническата експертиза извършена през 2016 г., се установява, че в предходните две, три години имотът не е обгрижван, не личи нито междуредова, нито вътрередова обработка, като не са положени необходимите грижи за създаване на рентабилно лешниково насаждение. Преценени в съвкупност доказателствата по административната преписка и фактически установеното в производството пред съда обуславят извод, че ползвателят не е изпълнил инвестицията - да създаде лешниково насаждение, както и основните дейности и цели предвидени в бизнес плана, в резултата на което и да постигне увеличение на икономическия размер на земеделското стопанство, респ. да се обоснове плащане на финансовата помощ. Административният съд е следвало въз основа на доказателствата по делото да констатира посоченото в административния акт неизпълнение по т. 4.4, б. "а" и "б" и т. 4.7 от Договор № 13/112/02203 от 16.10.2009 г., въз основа на които е отказано второто плащане. В тази връзка е необоснован изводът на съда, че липсват фактически основания за отказа, както и че в производството административният орган не е доказал в съответствие с чл. 170, ал. 1 от АПК съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания за постановяване на отказа. Изрично административният орган е изложил в заповедта фактическите основания и въз основа на тях е посочил правните основания за отказа по чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9. В тези случаи ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва към нея и не получава второто плащане по чл. 6, т. 2 предвид на това, че всички инвестиции, основните дейности и цели не са изпълнени до включения в договора срок и икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 4,5 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана. Също така в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд не е спазил чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК относно преценката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, като е приел, че от страна на административния орган не са изложени фактически основания и не са били налице материалноправни основания за отказа, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на обжалваното решение в съответствие с чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се реши спора по същество, като с оглед изложените по-горе фактически обстоятелства и направени правни изводи, настоящият съдебен състав приема, че административният акт е законосъобразен и не са налице основания по чл. 146 от АПК за неговата отмяна, поради което жалбата на Ж. Д. Н. срещу Заповед № 03-160-РД/64 от 27.03.2015 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. П., с която се отказва да бъде изплатена финансова помощ по Договор № 13/112/02203 от 16.10.2009 г. и е постановено връщане на полученото първо плащане, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на процеса в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, жалбоподателят Ж. Д. Н. следва да заплати направените разноски по производството пред двете инстанции представляващи платена такса за вещо лице 450 лв. и юрисконсултско възнаграждение. В съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., като с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора, за производствата пред двете инстанции в полза на Областна дирекция на ДФ "Земеделие", гр. П., следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсулт в размер на 200 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение