Решение № 8483 от 15.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4929/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. А. Б., непридружено дете, гражданин на Алжир, чрез процесуален представител, против Решение 943/24.03.2025г., постановено по адм. дело 56/2025г. на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу решение 13175/17.12.2024г., на председателя на ДАБ към МС на РБ, с което е отказано предоставянето му на хуманитарен статут. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място се сочи, че съдът не е изпълнил задължението си визирано в чл. 170, ал. 3 от АПК, като не е разпределил доказателствената тежест между страните в процеса. На второ място се сочи, че съдът неправилно е приел, че по отношение бежанеца не са нали;е предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, тъй като са предоставени доказателства установяващи наличие на конфликти между касатора и негови роднини в Алжир и отправяни към него заплахи за убийство. Тези представени доказателства не са били разгледани и анализирани от първоинстанционния съд. На трето място се сочи, че АС Русе не се е произнесъл по всички изложени в жалбата възражения и не е коментирал подробно наведените от лицето съображения. На четвърто място се твърди, че първоинстанционния съд единствено е анализирал наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут посочени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, а не както касатора е твърдял в жалбата си за наличие на предпоставките визирани в чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. По подробно изложени в касационната жалба доводи се моли за отмяна на решението на АС Русе и да се отмени решението на административния орган, като му се върне преписката за ново произнасяне по молбата по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Ответникът председателя на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Твърди, че решението на АС Русе е правилно и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в състав на осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 75 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отхвърлил жалбата на А. Б. срещу Решение 13175/17.12.2024г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденеца е отказано да му бъде предоставен хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю в хода на производство пред административния орган и другите събрани доказателства, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на заместник-председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 9 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на А. Б. на хуманитарен статут, доколкото не е налице нито една от хипотезите посочени в чл. 9 от ЗУБ и от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие, резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. За да стигне до този извод, съдът е приел, предвид представената справка за положението в Алжир, че на територията на страната не е налице въоръжен конфликт и положението е толкова усложнено, че цивилно лице, поради факта на пребиваване там, да е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Съдът е посочил още, че не са сочени конкретни обстоятелства, обосноваващи предоставяне на хуманитарен статут и на основание чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Предвид горното е прието, че оспорения акт на председателя на ДАБ е законосъобразен, което води и до неоснователност на подадената от чужденеца жалба. Решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. За обосновани се приемат изводите на АС Русе за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на А. Б. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут са уредени с чл. 9 ЗУБ, в чиито ал. 1, ал. 6 и ал. 8 са посочени различните хипотези, в които е допустимо предоставянето на този вид международна закрила. Според тези текстове, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт /чл. 9, ал. 1 ЗУБ/. Хуманитарен статут се предоставя и на членовете на семейството на чужденец с предоставен хуманитарен статут, при условие, че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната и доколкото това е съвместимо с личния им статус, и не са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 2 ЗУБ /чл. 9, ал. 6 ЗУБ/, като може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците / чл. 9, ал. 8 ЗУБ/. Посочените условия за предоставяне на хуманитарен статут въвеждат в националното ни законодателство правилата относно предоставянето на статут на субисидарна закрила, регламентирани в Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила. В конкретния случай правилно първоинстанционния съд, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство справка МД-02-213/15.04.2025г. относно общото положение в страната и за актуалната политическа и икономическа обстановка в Алжир, която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена субсидиарна закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от тази справка, не се установява различна политическа ситуация в Алжир спрямо ситуацията в държавата по произход, коментирана и съобразена от АС - Русе. Неоснователен е наведения в касационната жалба довод, че първоинстанционния съд не е взел предвид, при постановяване на своя акт, най-добрия интерес на детето през призмата на българското и общностното право. Според чл. 6а ЗУБ, преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето /ЗЗкД/, като по аргумент от препращащата разпоредба на § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗкД, най-добрият интерес на детето е преценка на: а/ желанията и чувствата на детето; б/ физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в/ възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г/ опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д/ способността на родителите да се грижат за детето; е/ последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж/ други обстоятелства, имащи отношение към детето. Най-добрият интерес на детето обаче не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут в чл. 9 ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, предвид което не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да може законосъобразно да замени отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв вид закрила, предвидени от българския и европейския законодатели. Според трайно застъпеното в практиката на Съда на ЕС схващане, международна закрила по Директива 2011/95/ЕС трябва да се предоставя на всеки гражданин на трета държава и всяко лице без гражданство, който или което е изложен/о на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 15 от посочената директива, която не предвижда да се предоставя статут на субсидиарна закрила /хуманитарен статут/ на други граждани на трета държава или лица без гражданство, извън посочените в чл. 15 от Директивата /виж решение от 4.10.2018г. по дело С-652/16/. Предвид гореизложеното, при постановяване на своя акт първоинстанционния съд е взел предвид интереса на детето с оглед както местното законодателство, така и правните норми въведени от европейското такова. Неоснователни са и наведените твърдения в касационната жалба за наличието на предпоставките визирани в чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Вярно е, че първоинстанционния съд бегло е посочил, че чужденецът не е посочил конкретни обстоятелства обосноваващи приложението на ал. 8 от чл. 9 ЗУБ. Тази норма дава възможност за предоставяне на хуманитарен статут, както се посочи по-горе, извън общите правила залегнали в чл. 9, ал. 1, при наличие на други причини от хуманитарен характер. В константната си практика ВАС приема, че "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, че в случая такива причини не се установяват по отношение на А. Б.. Посочените проблеми на чужденецът с членове от неговото семейство, не могат да бъдат окачествени като други причини от хуманитарен характер по смисъла на горната норма. От фактическите констатации по делото, обсъждането на най-добрия интерес на детето не може да замести причините от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Обратното би довело до заобикаляне на закона, тъй като би разширило кръга на допустимите за предоставяне на международна закрила лица извън кръга на тези, по отношение на които са установени предвидените от законодателя предпоставки по чл. 9 ЗУБ, възпроизвеждащи условията по глава V Директива 2011/95/ЕС. В конкретния случай, предвид текста на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, установената съдебна практика по неговото прилагане, цитираната практика на СЕС и данните по делото, такива съображения за предоставяне на хуманитарен статут, а оттам и на разрешение за постоянно пребиваване в Република България в рамките на предоставения статут, в настоящият случай не са налице. Липсват каквито и да са съпътстващи изложенията на чужденеца, относно конфликта с неговите роднини, доказателства, че последния е ескалирал до положение водещо до евентуално негативни последици за живота и/или здравето на търсещия закрила. В тази връзка правилно, макар и лаконично, АС Русе е приел, че не са налице предпоставките на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Следва да се посочи, че представените пред касационната инстанция като доказателства докладна записка от управителя на Кризисен център гр. Русе, както и трудов договор и снимков материал не водят до различни изводи. Представените доказателства не са в обвръзка с предпоставките визирани в чл. 9 от ЗУБ вкл. и сочената от касатора норма на ал. 8 от с.з. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като макар и допуснати такива от страна на съда, вкл. и на нормата на чл. 170, ал. 3 от АПК, последните не са съществени т.е. такива които ако не бяха допуснати биха довели до друг правен резултат. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Русе е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,