Решение № 175 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5760/2019 г.

Решение № 175 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5760/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Й. Стоянов от [населено място] против Решение № 1690 от 14.03.2019 г. по адм. дело № 13086 по описа за 2018 г. на Административен съд София-град, с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата му против Решение № 2153-21-32/8.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ София- град. Посочените от касатора пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалния закон - чл. 38, ал. 5, 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО, вр. с чл. 6, ал. 11, т. 1 и 4 от КСО, както и на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се посочва, че неправилно административният съд е приел, че осигурителният стаж на Стоянов за времето от 1.04.2017 г. до 31.10.2017 г. и от 1.12.2017 г. до 16.02.2018 г. е правилно определен. Касаторът оспорва реда, по който му е зачетен осигурителен стаж, като счита, че е ощетен с около 50 лева месечно към размера на определената му вече пенсия. Твърди, че за спорните периоди следва да му бъде зачетен осигурителен стаж само за работа по трудово правоотношение при непълно работно време, като за работата без трудово правоотношение, при изчисляване размера на пенсията, да бъде взет предвид само осигурителен доход, без да бъде зачетен осигурителен стаж. Молбата към съда е да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго, по съществото на спора, алтернативно- да върне делото за ново разглеждане. Депозира писмени бележки в посочения от съда срок. Ответникът- директорът на ТП на НОИ София-град, при редовно призоваване, не изпраща представител, но в писмен отговор, чрез гл. юрисконсулт Медарова, оспорва касационната жалба изцяло и излага подробни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София- град е отхвърлил жалбата на Й. Стоянов против Решение № 2153-21-32/8.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ София- град и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН] от 7.06.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на жалбоподателя е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 17.02.2018 г. пожизнено по чл. 99, ал. 3 от КСО, като му е определена такава в размер на 412,83 лева. Решението е постановено при правилно прилагане на материално правната норми на КСО и НПОС. След като е установил, че за времето от 1.04.2017 г. до 31.10.2017 г. и от 1.12.2017 г. до 16.02.2018 г. жалбоподателят е осигурен от "Прометика 24 Тийм БГ" ЕООД като работещ по трудово правоотношение при непълно работно време, на 2 часа, на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, както и за работа без трудово правоотношение, на основание чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че за тези периоди, поради факта, че в разпоредбите, регламентиращи зачитането на осигурителния стаж, няма посочена последователност на основанията, по които същият да бъде зачетен / в зависимост от положен труд по трудово правоотношение и такъв без трудово правооотношение/, трябва да се съобрази принципът, регламентиран в разпоредбата на чл. 38, ал. 11 от НПОС за незачитане на осигурителен стаж в по- голям размер от календарната продължителност на периода. Посочените в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, по които не се се развиват съображения, се преценяват от съда като неоснователни. Оспорените административни актове съдържат всички фактически и правни основания за издаването им. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 6, ал. 11 от КСО, тъй като разпоредбата регламентира само реда на внасянето на осигурителните вноски при получаване на доходи от дейности на различни основание по чл. 4 от КСО, но не и зачитането на осигурителния стаж. В чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО е посочено, че времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО са работили при непълно работно време, се зачита за осигурителен стаж пропорционално на законоустановеното работно време. Съгласно чл. 38, ал. 11 от НПОС, в случаите, когато през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец. Събраните доказателства по делото категорично сочат, че административният орган правилно е зачел за спорните периоди осигурителен стаж в размер на календарната им продължителност. За първия период - 1.04.2017 г. - 31.10.2017 г., е зачетен осигурителен стаж в размер на 7 месеца от трета категория труд, а за втория-от 1.12.2017 г. - 16.02.2018 г., е зачетен осигурителен стаж в размер на 2 месеца и 16 дни. Съображенията на касатора, че не следва да се зачита за осигурителен стаж времето, през което той е полагал труд без трудово правоотношение, не намира правно основание, тъй като съобразно посочения чл. 38, ал. 11 от НПОС това би било допустимо единствено при положение, че той е работил по трудово правоотношение при пълно работно време, за което му е зачетен стаж в размер на календарната продължителност на периода, а не както е при него, на 2 часа, т. е. при непълно работно време. Независимо при колко осигурителя и на какви основания е осигурявано лицето за един и същ период, стажът се признава само еднократно. Доводите, че в случаи като настоящия чл. 38, ал. 11 от НПОС не се прилага, а следва да се съобрази само разпоредбата на чл. 38, ал. 6 от НПОС, нямат нормативна опора и не кореспондират с действащата правна уредба. С оглед гореизложеното, оспореното решение на Административен съд София- град е правилно и законосъобразно, не страда от пороци, които да представляват касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В производството пред настоящата инстанция страната е представлявана от юрисконсулт, а искането за присъждане на възнаграждение е направено своевременно. Възнаграждението е дължимо съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 от АПК. Размерът на възнаграждението трябва да бъде определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК до максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). В чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приета по делегацията от чл. 37, ал. 1 от ЗПП, е предвидено, че за процесуално представителство по административни дела за една инстанция се определя възнаграждение в размер от 100 до 200 лева. Предвид тази хипотеза, съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, платимо от касатора, с оглед на действителната фактическа и правна сложност на спора, която в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е депозирал писмен отговор със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна, както и да коментира прокурорското заключение. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,