Решение № 13235 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12530/2010 г.

Решение № 13235 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12530/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство по чл. 176 от АПК. Образувано по молба от 20.05.2011 г. на "АММС-Счетоводен пазар-Мастър сервиз" ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. Л. Ралчева, за допълване на влязлото в сила Решение № 5886/28.04.2011 г. на Върховен административен съд, първо "А" отделение, постановено по адм. дело № 12530 по описа за 2010 г. В молбата се твърди, че липсва произнасяне на съда относно направено с жалбата искане - да бъде изплатен непризнатия в с ревизионния акт данъчен кредит в размер на 198 000 лв., ведно със законната лихва за датата на забава. Иска се допълване на постановеното решение като се разпореди възстановяване и изплащане на молителя дължимият за период месец юни 2003 г. данък добавена стойност в размер на 198 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от момента на забавата 15.07.2003 г. до окончателното й изплащане. Ответникът по тази молба Директор на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Боянова, оспорва молбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на молбата. Върховният административен съд, първо "А" отделение, в настоящия си състав, намира молбата за допълване на решението за допустима, но неоснователна, поради следното: С цитираното решение на ВАС е отменено изцяло решението на СГС от 14.06.2010 г., постановено по адм. дело № 1114/07 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 245/15.09.2003 г. на ДП Люлин, в частта, в която на дружеството е намален размера на декларирания ДДС за възстановяване за м. 06.2003 г. от 198 161,38 лв. на 161,38 лв., потвърден в тази си част с решение № 68/16.01.2004 г. на Директора на РДД София, като в решението си по съществото на спора ВАС е отменил същия ДРА, в посочената част. В решението по съществото на спора липсва произнасяне от страна на ВАС по заявеното с първоначалната жалба, по която е образувано адм. дело № 1502/2004 г. по описа на СГС, искане да се разпореди възстановяване на данъчния кредит в размер от 198 000 лв. и дължимите към тях лихви. Настоящият състав намира, че с влязлото в сила решение на ВАС по настоящото дело не е налице произнасяне по искането на дружеството за възстановяване на данъчния кредит, ведно със законните лихви. Намира също така, че съдът не дължи такова произнасяне. Молбата за издаване на разпореждане за възстановяване на данъчния кредит в размер от 198 000 лв. и дължимите към тях лихви е била неоснователна, каквото се явява и искането за постановяване на допълнително решение. В касационното съдебно производство, образувано по жалба срещу съдебно решение, което е постановено по жалба срещу ревизионен акт, са приложими разпоредбите на чл. 222 АПК вр. с чл. 228 АПК и чл. 160 ДОПК. Общият текст на АПК гласи, че при отмяна на първоинстанционното решение, както е в процесния случай, ВАС решава делото по същество. При решаване на делото по същество касационният съд действа като първа инстанция, поради което съблюдава разпоредбата на чл. 160 ДОПК. Според последната съдът има правомощия да отмени или измени ревизионния акт или да отхвърли жалбата. По аргумент на противното от ал. 3 на същия текст съдът решава делото по същество, когато естеството на акта позволява това, а ако не позволява- връща преписката на органа по приходите със задължителни указания. Изрично е посочено обаче в ал. 4, че ал. 3 не се прилага за ревизионните актове. Ето защо се приема, че когато отменя ревизионен акт съдът нито връща преписката със задължителни указания, нито се произнася по същество. С ревизионен акт се установяват или изменят задължения за данъци и осигурителни вноски, или се възстановяват резултати за данъчен период или недължимо платени или събрани суми, което предполага действията и резултата да са обективирани в определена форма за действителност и да са извършени от надлежно оправомощени органи по приходите. Изводът е, че естеството на ревизионния акт не позволя решаване на делото по същество от съда чрез постановяване на диспозитив, заместващ отменения ревизионен акт за установяване на данъчни задължения или за възстановяване на резултати или суми. Аналогични са разпоредбите на отменения ДПК /чл. 130/, който е бил приложимия закон при издаване на процесния ДРА. Като приема, че естеството на отменения ДРА не позволява решаването на спора по същество чрез постановяване на разпореждане за възстановяване и изплащане на ДДС за м. 06.2003 г., ведно с лихвите, настоящият състав на ВАС, намира искането за допълване на решението за неоснователно. Молбата за това, постъпила на 20.05.2011 г. във ВАС, следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, първо "А" отделение