Решение № 8776 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4268/2010 г.

Решение № 8776 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4268/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на община Ямбол чрез нейния пълномощник срещу Решение № 13/26.01.2010 г. по адм. д. № 281/2009 г. на Административен съд - гр. Ямбол. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Донка Чобаникова, от гр. Ямбол не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Донка Чобаникова срещу Заповед № ТУ04/0015/12.11.2009 г. на кмета на община Ямбол, с която на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ й е наредено да премахне гаражна клетка, нейна собственост, изградена в нарушение на чл. 42 и § 5 ДРЗУТ. С атакуваното решение съдът е отменил оспорената заповед в обжалваната й част. Развил е доводи, че процесната гаражна клетка от стоманобетон представлява преместваем обект, за който разпоредбата на чл. 195 ЗУТ е неприложима. Настоящата инстанция намира крайният правен резултат, постановено с обжалваното решение, за правилен, макар и не по изложените в решението мотиви. На първо място, безспорно се касае за строеж, така както и прието и в представения по делото констативен протокол. По принцип строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ е всяко съоръжение, което изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята. В случая се касае за бетонова гаражна клета, което изменя субстанцията на земята и го характеризира като строеж, а не като преместваем обект. Според настоящия съдебен състав за приложението на посочената като правно основание правна норма не са налице релевантните за приложението й факти. В нормата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ изчерпателно са изброени обектите, които подлежат на премахване в случай, че са неподходящи по местоположение, разположение и вид. Нормата предвижда две хипотези, които не са в условията на кумулативност. Достатъчно е да са установени релевантни факти от която и да е от двете хипотези, да са настъпи една от правните последици на чл. 195, ал. 5 ЗУТ - премахване в едната хипотеза или задължение за извършване на необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността, на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите в другата хипотеза. В случая нито една от тези хипотези не е налице, нито пък е описана в оспорения административен акт. Процесният гараж не е сред изброените в чл. 195, ал. 5 обекти, а няма и фактическа обосновка защо е неподходящ по местоположение и разположение. При липсата на предвидените в хипотезиса факти, не може да настъпи правната последица на диспозицията на правната норма - премахване на процесният обект. Освен това съгласно чл. 196, ал. 2 ЗУТ изискването за изслушването на заинтересованите страни от комисията е част от процедурата, задължително е и следва да се изпълни, за да се издаде акт по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Неизпълнението на това императивно правило от комисията е съществено нарушение на процедурата и е основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение