Решение № 2399 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9214/2020 г.

Решение № 2399 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9214/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. С решение № 127/4.02.2020 г. постановено по адм. д. № 2575 по описа на Административен съд – Варна за 2018 г., е отменен ревизионен акт № Р-03000317004482-091-001 от 9.05.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 159/10.09.2018 г., в частта относно определени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 41 846. 17 лв. главница и лихви в размер на 7 773. 57 лв. за данъчен период м. 11.2016 г. В останалата част жалбата на "Прайм Рент а Кар" ЕООД срещу същия ревизионен акт е отхвърлена. По делото в производство по реда на чл. 248 от ГПК, е постановено и определение № 696 от 14.04.2020 г., с което първоинстанционният съд е отхвърлил искането на Директора на Дирекция "ОДОП" – Варна, за изменение на решението, в частта за разноските. Посочено е в мотивите на определението, че разноските в дължими на данъчната администрация, с оглед изхода на делото следва да бъдат определени по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ. Въз основа на това разбиране в полза на Д "ОДОП"-Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Срещу така постановеното решение са подадени две касационни жалби. Подадена е частна жалба и срещу определението, с което е оставено без уважение искането на данъчната администрация за изменение на решението по чл. 248 ГПК. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/-Варна обжалва решението, в частта, с която ревизионният акт е отменен. Според касатора неправилен е изводът на съда, че е налице тристранна сделка по чл. 15 ЗДДС и "Прайм Рент а Кар" ЕООД е действало като посредник. Възразява се срещу приетото от решаващия състав, че е налице директно транспортиране от прехвърлителя на придобиващия на територията на Германия. Доказателствата събрани по делото не потвърждават приетата по делото фактическа обстановка, а плащанията между страните не са елемент от състава на чл. 15 от ЗДДС и не може да служи за достатъчно основание една операция да бъде определена като тристранна. Не отговаря на доказателствата по делото и приетото от решаващия състав, че фактурата издадена от жалбоподателя съдържа всички реквизити на чл. 114 от ЗДДС. Налице са множество разминавания между представените доказателства, които опровергават извода за наличие на тристранна операция. От Директора на Дирекция "ОДОП" – Варна е подадена и частна жалба срещу определение № 696 от 14.04.2020 г. постановено по същото дело, с което е отказано изменение на решението, в частта на разноските. Според мотивите на обжалването, неправилно първоинстанционният съд е определил дължимите разноски по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ, а не върху съответния материален интерес. Оспорват се изводите на съда, че разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 от ДФЕС. Неправилно е позоваването от АС-Варна на т. 47 и т. 51 от решение на СЕС по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016, което според подателя на частната жалба е неотносимо. Моли, определението да бъде отменено, като в полза на органите по приходите бъдат присъдени разноски в размер определен с оглед материалният интерес на отхвърлената част от жалбата. Ответникът по тази касационна жалба - "Прайм Рент а Кар" ЕООД, не изразява становище във връзка с нейната основателност. Дружеството не изразява становище и относно основателността на подадената частна жалба. Срещу постановеното съдебно решение е подадена и втора касационна жалба от "Прайм Рент а Кар" ЕООД, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството по отношение на установените задължения в общ размер на 168 279. 61 лв. главница и лихви в размер на 30 651. 06 лв. Лаконично е посочено от втория касатор, че решението е неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалноправни разпоредби и на материалния закон. Сочи се също, че съдебният акт е необоснован. Заявява искане решението да бъде отменено, както и РА. Директорът на Дирекция "ОДОП"-Варна, като ответник по касационната жалба на ревизираното лице, не изразява становище относно нейната основателност. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира и двете касационни жалби за допустими, но неоснователни. Установено е наличие на тристранна операция, по осъществената сделка за данъчен период м. 11.2016 г., тъй като стоката не е била на територията на страната. Констатираните несъответствия на товарителницата не могат да разколебаят изводите на съда за наличие на тристранна сделка. По отношение на останалите автомобили, макар да са придобити по идентификационен номер, то безспорно е че те са били на територията на страната. Регистрирани са в сектор КАТ към ОД на МВР – Варна, посредникът не се е снабдил с документи по чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС и поради тази причина данъкът е изискуем от него. Споделят се изводите на съда и по отношене на постановения отказ за признаване на право на данъчен кредит за м. 06.2016 г. и м. 03.2017 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 4, ал. 2 от ЗДДС; чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 7, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 от ЗДДС. Предлага решението по същество на спора да бъде оставено в сила. По частна жалба, становището на ВАП е, че същата е основателна. Предлага постановеното решение да бъде отменено, като присъдените разноски в полза на Д "ОДОП"-Варна, бъдат определени според материалния интерес на отхвърлената част от жалбата срещу РА. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Подадените касационни жалби са процесуално допустими. И двамата касатори, като страни в произвоството пред АС-Варна са засегнати неблагоприятно от постановеното съдебно решение и са го обжалвали в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Предмет на оспорване пред Административен съд гр. Варна е бил ревизионен акт №Р-03000317004482-091-001 от 9.05.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 159/10.09.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна, в частта, с която на "Прайм Рент а Кар" ЕООД са установени допълнително задължения по ЗДДС, както следва: за м. 02.2016 г.; м. 06.2016 г.; м. 08.2016 г.; м. 11.2016 г.; м. 03.2017 г. и м. 04.2017 г. в общ размер на 210 099. 81 лв. главница и лихви в размер на 38 424. 63 лв. При извършената проверка относно законосъобразността на ревизионният акт съдът е приел, че подадената жалба е частично основателна. Според мотивите на съдебния акт са налице основания да бъде отменен РА само по отношение на декларираната през м. 11. 2016 г. доставка, за която през данъчен период м. 11.2016 г. са установени задължения в размер на 41 846. 17 лв. главница и лихва в размер на 7 773. 57 лв. Според първоинстанционният състав е осъществена тристранна операция по смисъла на чл. 15 от ЗДДС. Изводите на съда са формирани въз основа на доказателствата приложени в хода на ревизията, които са преценени като достатъчни, за да се приеме, че автомобилът не е пребивавал на територията на страната и е доставен директно от прехвърлителя на придобиващия в Германия. В останалата част жалбата е отхвърлена, като според съдебният състав не са доказани предпоставките на чл. 15 от ЗДДС. Доставените автомобили от Кипър и Румъния са били регистрирани на територията на РБ, поради което не може да се твърди, че са изпълнени само трансфери. Допълнително съдът се е позовал на справки от регистрите на КАТ при ОД на МВР – Варна от които се установява на кои дати са регистрирани конкретните автомобили. Свидетелските показания, според които е извършана само регистрация правилно не са кредитирани, тъй като са в противоречие с останалите официални документи, които опровергават твърденията на ревизираното лице, че е било само посредник при сключване на сделките, а автомобилите са регистрирани само по идентификационни номера. Неоснователно е оспорването на РА, според първоинстанционния съд и по отношение на претендираното право на данъчен кредит за д. п. м. 06.2016 г. и м. 03.2017 г. поради наличие на основанията по чл. 68, ал. 1, т. 4, ал. 2 от ЗДДС; чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 7, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 от ЗДДС. Посочено е, че самоначисляването на ДДС не е формално изискване и липсата му обосновава отказ за приспадане на данъчен кредит. Лицето осъществило ВОП е длъжно да установи, че е бил обложен в съответната държава-членка и освен това, да са налице доказателства, че е налице самооблагане. Такива доказателства по делото липсват. При тази фактическа установеност АС-Варна е споделил изводите на приходните органи, че не са изпълнени кумулативните условия, визирани в чл. 15 от ЗДДС, за да бъдат квалифицирани операциите като тристранни и не са представени доказателства, въз основа на които да бъде упражнено надлежно право на данъчен кредит. Решението е правилно постановено. По касационната жалба на "Прайм Рент а Кар" ЕООД: Съгласно легалното определение на чл. 15 ЗДДС, тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия: 1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ); 2. стоките се транспортират директно от А до В; 3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В; 4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката. Разпоредбата на чл. 17, ал. 3 ЗДДС предвижда, че място на изпълнение при доставка на стока от посредник в тристранна операция до придобиващ в тристранна операция е държавата членка, където придобиващият в тристранната операция е регистриран за целите на ДДС. В чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС са посочени документите, с които трябва да разполага посредникът в тристранната операция. Сред тях, освен фактури и VIES-декларация за съответния данъчен период, е посочено и писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, в което са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга - номер на товарителница. В случай, че посредникът в тристранната операция не се снабди с документите по ал. 2 на чл. 9 ППЗДДС до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване би станал изискуем, съобразно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 9, ал. 3 ППЗДДС се счита, че вътреобщностното придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, данъкът за което става изискуем от посредника. В настоящия случай не са налице условията за признаване на тристранна операция по смисъла на чл. 15 ЗДДС, поради което подадената от ревизираното лице касационна жалба е неоснователна. Решението е правилно и относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит. Както е посочил АС-Варна в тежест на ревизираното лице е да установи всички предпоставки, които да обосноват правото му да приспадне ДДС. Липсват доказателства по делото, че РЛ е извършило самоначисляване, както и не е установено, че ДДС е начислен в друга държава членка, която е тази по фактическото пристигане на стоката. При постановяване на съдебния акт съдът е обосновал своите мотиви с приложимата и относима за случая практика на СЕС - решение по съединени дела С-536/2008 и С-539/2008 г. По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна: За да отмени РА в посочената част, административният съд обосновано е приел, че е установено прехвърляне на МПС, с посредничеството на РЛ на територията на Федерална Република Германия. Неоправдано е касационното оплакване, че този извод е направен без представянето на всякакви доказателства. Още в ревизионното производство са представени фактури, товарителници и писмени потвърждения на получателя. Посочените разминавания са несъществени, както и приел и АС-Варна. Многократно в своята практика ВАС е посочвал, че само външният вид на представено от страната писмено доказателство не може да бъде годна опора за доказателствената му стойност. В случая, органите по приходите са приели, че представените ЧМР и писмени потвърждения имат пропуски при попълването им. Но от тях се налага извод, че автомобилът, той е индивидуализиран, пристигнал е на територията на страната, посочено е изрично, че това е станало в гр. Мюнхен, подписано е за получател и за получаване на стоката са изготвени от самото ревизирано лице само защото са еднакви като типова бланка и в тях не е посочено име на лицето, приело стоката. Отделно от това, потвържденията са част от документацията, която придружава стоката до получателя и са изготвени от изпращача. По тези съображения касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По частната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" срещу определение № 696 от 14.04.2020 г. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. В атакуваното определение съдът е приел, че за определяне размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение е относима Наредбата за заплащане на правната помощ, като е обосновал своите изводи с противоречие на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 от ДЕС и Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22.03.1977 г. За да определи минимален размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение се е позовал и на постановени решение от СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/2016 г. С подадено искане вх. № 2716/20.02.2020 г., от Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна е поискано да бъде изменено решението по реда на чл. 248 от ГПК, като размерът на разноските бъде определен с оглед материалния интерес по делото съобразен с частта, в която жалбата на "Прайм Рент а Кар" ЕООД е отхвърлена. С атакуваното определение, искането е оставено без уважение. В глава ХІХ от ДОПК се съдържа изрична регламентация относно дължимостта на разноските в производствата по този кодекс. В чл. 161 от ДОПК е предвидено кога се присъждат разноски и как следва да бъде определен размерът им. Нормата е специална и дерогира приложението на общите правила за присъждане на разноските установени в ГПК. Същото се отнася и до изричната норма чл. 78, ал. 8 ГПК и предвиденото в текста препращане към Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, определено по реда на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед материалния интерес по делото. С оглед изложеното, искането за изменение на решението в частта на присъдените в полза на Дирекция "ОДОП"- Варна разноски е основателно, а определението постановено от АС-Варна в обраният смисъл подлежи на отмяна. Настоящата инстанция като съобрази, че делото е с определен материален интерес, както и частта, в която е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт, счита, че разноските следва да се определят върху сумата от 168 279. 61 лв. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 4 212. 80 лв. На основание чл. 235, ал. 1 АПК, след като отмени оспореното определение касационната инстанция следва да се произнесе по същество. Направеното искане на частния жалбоподател е основателно и постановеното решението следва да се измени като присъденото юрисконсултско възнаграждение следва да се увеличи от 200 лв. на 4 212. 80 лв. С оглед изхода на спора в полза на Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна, се дължи присъждане на разноски и за касационната инстанция. Искането е направено своевременно и следва да бъде уважено, като размерът на юрисконсултското възнаграждение бъде определен с оглед материалния интерес на 4 212. 80 лв. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на осмо отделение