Решение № 6398 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9808/2012 г.

Решение № 6398 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9808/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт "Варна запад", чрез процесуалния му представител юрк. С. Кирилова, срещу решение № 1964/20.07.2012 г., постановено по адм. д. № 2217 по описа за 2012 г. на Административен съд /АС/ гр. Варна, с което са отменени Решение № 9300-115/16.02.2011 г. и Решение № 9300-115-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 08BG002002H0068311/02092008 на началника на МП "Варна Запад". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Касаторът моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на "Девненски захарен завод"- ЕАД гр. Девня. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Изразява становище за прекомерност на присъдените разноски. Ответникът по жалбата - "Девненски захарен завод" ЕАД, гр. Девня, чрез пълномощника си адв. Миленов в писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на ВАП излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 1823/15.07.2011 г. по адм. д. № 895/2011 г., IV състав на Административен съд Варна е прогласил нищожността на Решение № 9300-115/16.02.2011 г. към ЕАД № 08BG002002H0068311/02092008 на началника на МП "Варна Запад", с което на "Девненски захарен завод" ЕАД са определени държавни вземания в размер, както следва: мито - 909 453,50 лв. и данък върху добавената стойност - 582 066,38 лв. за внесена сурова тръстикова захар и е отменил като незаконосъобразно Решение № 9300-115-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 08BG002002H0068311/02092008 на началника на МП "Варна Запад" в частта, с която на "Девненски Захарен Завод" ЕАД са определени държавни вземания в размер на 2 539,25 лв., представляващи лихви върху задължение за данък върху добавената стойност. С решение № 7732/31.05.2012 г. по адм. д. № 10277/2011 г., състав на ВАС е отменил изцяло решението на административния съд и е върнал делото за ново разглеждане. При новото разглеждане първостепенният съд е изяснил фактическата обстановка. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е било решение № 9300-115/16.02.2011 г. към ЕАД № 08ВG002002Н0068311/02092008 на началника на МП Варна Запад, с което е определена по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 нова митническа стойност и съответно - допълнително задължение на "Девненски захарен завод" ЕАД за заплащане на ДДС в размер на 8 300,42 лв., както и решение № 9300-115-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 08ВG002002Н0068311/02092008 на началника на МП Варна Запад, с което допълнително е определено задължение за лихва в размер на 2 539.25 лв. С ЕАД № 08ВG002002Н0068311/02092008 жалбоподателят е внесъл сурова тръстикова захар в насипно състояние. С ЕАД въз основа на декларираната от него стойност на стоката са определени задължения за мито 909 453.50 лв. и ДДС - 573 765.96 лв. С решение № 9300-592/4.09.08 г. началникът на МП Варна Запад е определил задължения за мито 909 453.50 лв. и ДДС - 573 765.96 лв. Представените към ЕАД документи по вноса, определянето на задължения с решение на митническия орган, както и платежните нареждания, с които те са заплатени, извършения последващ контрол по реда на чл. 84а и сл. ЗМ, съответно чл. 78, § 2 от Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 г. с цел установяване на законосъобразността на действията на проверяваното лице при поставяне на стоките под митнически контрол, в това число съставения доклад № 9 от 3.01.2011 г. и възраженията на проверяваното лице, основанията на митническия орган за издаването на процесното решение към ЕАД 08BG002002H0068311/02092008. и определяне на допълнително задължение за ДДС. Съдът е описал и събраните в хода на делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи по законосъобразността на обжалвания акт. В тази насока са изложени мотиви, че същият е издаден от компетентен орган, в писмена форма, притежава съответните задължителни реквизити, и при спазване на процесуалните правила. Административният съд е очертал и предмета на спора, изразяващ се в това, дали в митническата облагаема стойност на стоките по ЕАД № 08BG002002H0068311/02092008 следва да се включи и сумата по фактура № 051-00038531/2.09.2008 г. по договор № SUS3140 от 2.06.08 г. и фактура № 051-00038912/3.10.2008 г. като е изложил накратко аргументите на страните в тази насока. Изложени са мотиви, че митническата стойност на стоките в решението по процесния ЕАД е определена в нарушение на материалния закон. За да изгради този свой извод съдът е посочил, че особените правила за определяне на елементите на облагане по чл. 84 и ЗМ не изключват общите принципи за определяне на митническата стойност по чл. 35 и 36 ЗМ, съгласно които митническата облагаема стойност на внасяни стоки е договорената стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38 ЗМ, съответно чл. 32 и 33 от Регламент № 2913/92, ако са налице условията на т. 1 - 4 от същата разпоредба. Като продължение на принципа на определяне на митническата облагаема стойност е дадено тълкуване и на изключенията, посочени в чл. 39 от ЗМ, и по специално на т. 6 от нормата. Съдът е приел за неправилни изводите на митническия орган, че сумата по фактура ф. № 051-00038531/2.09.2008 г., не представлява финансово споразумение по смисъла на чл. 35 от МК /Регламент /ЕИО/ № 2913/92. Решаващият съд е тълкувал събраните по делото писмени доказателства, и по-специално клаузите на договора за доставка, сключен между вносителя и доставчика, на база на което е приел, че уговорения начин на плащане между страните определя поемането на разноските по сконтирането на акредитива не като условие за извършване на продажбата по смисъла на чл. 29, § 3, б. "а" от МК, а като условия по плащането, съответно представлява финансово споразумение между продавача и купувача. Съобразно фактите по делото съдът е приел, че сумата предмет на плащане по посочената по-горе фактура, съставлява разходи и лихва по сконтото, които разходи продавачът е фактурирал на купувача и те са поети от него и съставляват финансови разходи във връзка с плащането на договорената цена, като тези разходи са изключени от митническата облагаема стойност по чл. 32 от МК, тъй като съставляват лихва по финансово споразумение, сключено в писмена форма и разграничена от реално платената или подлежащата на плащане цена. Посочено е, че наличието на условията по първо и второ тире на чл. 33, ал. 2, б. "а" от МК не е оспорено от митническия орган, а констатациите на последния, които са дали основание за увеличаване на митническата облагаема стойност са едностранчиви, без да е направен анализ и проверка, докато становището на жалбоподателя /сега ответник по касация/ намира подкрепа в събраните по делото множество писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. На база на изложеното е направен краен извод, че договорената и подлежаща на плащане цена е тази, посочена в международна фактура № 051-00038531/2.09.2008 г. за сумата от 45 584,20 щатски долара. Относно осчетоводените липси за доставеното количество, фактурирани с процесната фактура № 051-0038912/3.10.2008 г. на стойност 16807.41 щ. д., съдът кредитира заключението по приетата и неоспорена от страните ССЕ. От разпита на вещото лице в съдебно заседание става ясно, че стойността на липсите не участва във формирането на себестойността на стоката, като жалбоподателят не коригира цената на стоката съобразно тези липси, напротив декларира я съобразно стойността по договора и издадената за това фактура. Стойността на липсите не формира митническа стойност съобразно разпоредбите на чл. 35 и чл. 38 от Закона за митниците и съответно чл. 32, във вр. с чл. 29 от МК. Неправилно се смесва института на намаляването на декларираната стойност, регламентиран в чл. 145 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г., тъй като тази хипотеза е извън процесния случай. Не е налице основание за добавяне към митническата стойност на липсите, които жалбоподателят е заплатил към доставчика, фактурирани с фактура № 051-0038912/3.10.2008 г. Решението на Административен съд Варна е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, изложени в касационната жалба се свеждат до допуснато от съда нарушение на материалния закон. В тази насока се излагат доводи, че административният съд неправилно е приел, че сключеният договор между доставчика "Каргил" и вносителя "Девненски захарен завод" - ЕАД има характер на финансово споразумение. Твърди се още, че изводите на съда, че финансовото споразумение се съдържа в договора за доставка, са необосновани и в противоречие с материалния закон, тъй като "Девненски захарен завод" - ЕАД не е кредитиран от продавача, поради което ако се дължи лихва, тя се дължи на банката, отпуснала кредита по акредитива, а по делото не са ангажирани доказателства за извършено плащане към банка. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от съда, като е намерила отражение в мотивите на решението. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос - дали сумата по 2 бр. фактури № 051-00038531/2.09.2008 г. за сумата от 45 584,20 щатски долара и № 051-00038912/3.10.2008 г. за сумата от 16 807,41 щатски долара следва да се включи в митническата облагаема стойност по чл. 35 ЗМ, съответно чл. 32 от МК, каквато теза поддържа митническата администрация или по отношение на нея е налице хипотезата по чл. 39, т. 6 ЗМ, съответно на чл. 33, ал. 2, б. "А" от МК, и същата не следва да се включа в митническата облагаема стойност, каквато теза поддържа вносителят. Даденият отговор на спорния въпрос от страна на първоинстанционния съд се споделя от настоящата инстанция, тъй като е логически обоснован и при правилно тълкуване на материалния закон. Съгласно чл. 39, т. 6 ЗМ, съответно чл. 33, ал. 2, б. "а" от МК, митническата стойност на внасяни стоки не следва да включва следните разходи, при условие, че те са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена - лихви по финансови споразумения на купувача във връзка с покупката на внасяните стоки, независимо от това, дали кредитът е предоставен от продавача, от банка или от трето лице, при условие че лихвите са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена, финансовото споразумение е в писмена форма и че купувачът може при необходимост да докаже, че а) такива стоки се продават към момента на остойностяване по цената, декларирана като реално платена или подлежаща на плащане цена и б) обявеният лихвен процент не превишава равнището на преобладаващия брой такива договори в страната, където и по времето, когато финансираните е било осигурено. В случая не е спорно наличието на условията по б. "а" и "б", както и че между продавача и купувача има сключен писмен договор за доставка, но се оспорва същият договор да съдържа клаузи за финансово споразумение. Тези твърдения на митническия орган не намират подкрепа във фактите по делото. Изрично в договора между страните от 2.06.08 г. е уговорено в чл. 9, касаещ акредитива, че такси във връзка с лихви или отстъпки по този документ за отложено плащане не са включени в цената, посочена в договора. Изрично и във фактура № 051-00038531/2.09.2008 г. на стойност 45584.20 щ. д. е посочено, че същата е такса отстъпка според приложението и е лихва по акредитив. Страните по договора, изхождайки от принципа на свободното договаряне изрично са уговорили начина на формиране на цената на процесната стока, като в договора от 2.06.08 г. са посочили, че в цената на стоката не се включват такси във връзка с акредитива и те се плащат отделно. Изрично и във фактурата, със стойността на която митническия орган е увеличил митническата стойност на стоката е посочено, че сумата от 45584.20 щ. д. е лихва по акредитива. Сумата по тази фактура не попада сред разходите, които съгласно чл. 38 ЗМ следва да се прибавят към платената или подлежаща на плащане за стоката цена, които обстоятелства се установят и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което посочва, че заплатената цена е осчетоводена като финансов разход. При така изложената фактическа обстановка административният съд е направил верен извод, че е налице хипотеза по чл. 39, т. 6 от ЗМ, поради което сумата по фактура ф. № 051-00038531/2.09.2008 г. неправилно е включена в митническата облагаема стойност. При тази фактическа обстановка не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че не е налице финансово споразумение между продавача и купувача, както и че сумата по процесната фактура би следвало да се заплати на банката. От данните по делото се установява, че въпросната сума е заплатена в рамките на открития документален акредитив и по силата на договора за доставка, разходите на продавача по усвояване на акредитива следва да бъдат възстановени от купувача. Предвид уговорения начин на плащане, тази сума се дължи от купувача на продавача, а не на банката, поради което е без значение обстоятелството, че няма извършено плащане към банката. Нормата на чл. 39, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 33 от МК допуска финансовото споразумение да бъде сключено не само с банка, но и с продавача или трето лице, какъвто е и настоящия случай. В случая не става и въпрос за лихви по отпуснат кредит, а за лихви по усвояване на акредитива като вид начин на плащане, поради което същите по законов път са изключени от митническата облагаема стойност. Относно осчетоводените липси по фактура 051-00038912/3.10.2008 г. за сумата от 16 807,41 щатски долара за доставеното количество е установено, че стойността на липсите не участва във формирането на себестойността на стоката, като жалбоподателят не коригира цената на стоката, съобразно тези липси, а съобразно стойността по договора. Не е налице основание за добавяне към митническата стойност на липсите, които жалбоподателят е заплатил към доставчика, фактурирани с фактура № 051-0038912/3.10.2008 г. Неоснователно е и оплакването за неправилност на първоинстанционното решение в частта му за разноските. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. От данните по делото е видно, че "Девненски захарен завод" - ЕАД е представляван и защитаван в първоинстанционното производство от юрисконсулт, поради което правилно е присъдено и юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Варна не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, като съобрази факта, че на жалбоподателя в първата инстанция е присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвид правилото на чл. 161, ал. 1, пр. посл. ДОПК, настоящият състав на касационната инстанция намира, че на "Девненски Захарен Завод" ЕАД не следва да бъде присъждано такова и за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,