Решение № 10579 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6765/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ив 2010 ООД против решение 2445 от 14.03.2025 г., постановено по адм.д. 1216/2024 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът началникът на РДНСК гр. Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отхвърля жалбата на Ив 2010 ООД против заповед ДК-02Б-2/28.03.2024 г. на началника на РДНСК гр. Бургас, с която, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на жалбоподателя е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Обслужваща сграда, подобект към Модулна газстанция, външно кабелно ел. захранване, външни водоснабдителни и канализационни връзки, находящ се в УПИ II-57, кв. 7 по плана на ПЗ Юг-Запад, [жк], гр. Бургас. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Констатира, че за процесния строеж - обслужваща сграда не са одобрени инвестиционни проекти и не е издадено разрешение за строеж. Приема, че строежът е извършен през 2011 г., поради което прави извод, че същият е нетърпим. По тези съображения съдът достига до заключението за законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган. Правилно съдът приема, че процесният строеж обслужваща сграда, представлява подобект на Модулна газстанция, външно кабелно ел. захранване, външни водоснабдителни и канализационни връзки - основно застрояване в ПИ и като такъв е строеж първа категория, съобразно чл. 137, ал. 1, т.1, б. г ЗУТ и чл. 2, ал. 4 от Наредба 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи и т. 144 от приложение 1. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че обслужващата сграда е допълващо застрояване и обслужва въведения в експлоатация строеж Модулна газстанция каса към газстанцията. Съгласно чл. 134, ал. 4 ЗУТ строеж, който по един критерий по ал. 1 попада в една категория, а по друг - в по-висока, се категоризира в по-високата категория. Следователно като допълващо застрояване към модулната газстанция и обслужващ същата строежът е първа категория и компетентен да издаде оспорената заповед е началникът на РДНСК,на когото са делегирани тези права от началника на ДНСК, съобразно приложената по делото заповед РД-13-298/27.09.2023 г. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд решения по адм.д. 12179/2021 г.; адм. д. 2580/2022 г. ; адм.д. 6675/2022 г. и др. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство. Препис от констативния акт е връчен на жалбоподателя, които не депозира възражение. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и обоснован. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесния обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. От събраните доказателства по несъмнен начин е установено, че за обслужващата сграда към обект Модулна газстанция не е одобрен инвестиционен проект и не е издадено разрешение за строеж. От събраните по делото доказателства в т.ч. и със заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че процесния строеж не съвпада с обслужващата сграда - подобект към обект Модулна газстанция в имот 57, ПЗ Юг, за които е налице одобрен проект и издадено разрешение за строеж. В констативния протокол от 29.09.2023 г. изрично е посочено, че съществуващата обслужваща сграда е премахната и е изградена нова обслужваща сграда на друго място в имота. Доказателства, оборващи тези констатации не са ангажирани от жалбоподателя. Напротив доказателствата по делото обосновават изпълнен нов строеж, различен от този, за който са издадени и одобрени строителни книжа, с местоположение различно от предвиденото по проект. Установено е, че строежът е изпълнен през 2011 г., поради което правилно съдът приема, че същият не е търпим. Доводите на касатора, че процесната сграда е построена, след издадени строителни книжа, но при несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, са неоснователни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът указва и разпределя доказателствената тежест на страните, събира относимите към спора доказателства, проверява законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК и прави обоснован извод за неговата законосъобразност. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,