Решение № 364 от 31.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 1948/2011 г.

Решение № 364 от 31.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 1948/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Касационното производство е образувано по касационни жалби на подс. Ж. Н. Ж. и подс. Н. Ж. Ж. депозирани чрез техните защитници, срещу въззивно решение № 52 от 18.05.2011 г., постановено по ВНОХД № 46/2011 г. по описа на Апелативен съд - гр. Бургас. В жалбата на подс. Н. Ж. поддържана и в съдебно заседание, се релевират доводи за допуснати касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, като се правят алтернативни искания - оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, намаляване размера на наложеното му наказание "лишаване от свобода". В жалбата на подс. Ж. Ж. поддържана и в съдебно заседание, също се релевират доводи за допуснати касационни нарушения по чл. 348, ал. 1-3 от НПК, като се претендира упражняване правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, алтернативно, това по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на Апелативен съд - гр. Бургас в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, I - во наказателно отделение в настоящия състав, намери следното: С присъда № 7 от 20.01.2011 г., постановена по НОХД № 386/2010 г. по описа на Окръжен съд - гр. Ямбол, подс. Ж. Н. Ж. и подс. Н. Ж. Ж., са признати за виновни в това, че на инкриминираните дата и място, действайки в съучастие като съизвършители, умишлено умъртвили Т. Д. Ж. - на 47 години, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, а за подс. Н. Ж. представлява убийство на майка, поради и което, на подс. Ж. Ж. на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, при условията на чл. 54 от НК, било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от осемнадесет години, а на подс. Н. Ж. на основание чл. 116, ал. 1, т. 3, т. 6, пр. 2 и 3 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, при условията на чл. 54 от НК, било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от деветнадесет години, като по отношение и на двете наказания, бил определен първоначален "строг" режим на изтърпяване, в затвор. С атакуваното решение № 52 от 18.05.2011 г. постановено по ВНОХД № 46/2011 г. по описа на Апелативен съд - гр. Бургас, горепосочената присъда била изменена, като размера на наложеното на подс. Ж. Ж. наказание "лишаване от свобода" бил намален на седемнадесет години. В останалата си част, присъдата била потвърдена. Касационната инстанция намира, че релевираните в касационните жалби на подс. Ж. Ж. и подс. Н. Ж. доводи, са неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по фактите, в частност от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 от НПК, в претендираното им в жалбите съдържание. Това е така поради следните съображения: Въз основа на съвкупната преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, както Апелативен съд - гр. Бургас, така и Окръжен съд - гр. Ямбол, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление са установени по категоричен и несъмнен начин, извод, изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират и допълват - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията по съдебно-медицинските, психиатричните, ДНК и съдебно-химическата експертизи, събраните писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена както от апелативния съд, така и от окръжния съд, при строго съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 от НПК. Възраженията на защитниците свързани с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието не следва да бъдат споделяни, тъй като по делото са налице достатъчно по обем такива, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по фактите. Апелативен съд - гр. Бургас обосновано е отговорил на доводите на защитата на подсъдимите /наведени междувпрочем по същество и в касационните жалби/, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Престъпната деятелност и на двамата подсъдими свързана с механизма на причиняването на смъртта на пострадалата Т. Д. Ж. и нейната причина, по делото е недвусмислено установена. И двамата подсъдими, баща и син, са нанасяли на пострадалата удари не само с ръце, но и с щурмова палка - веществено доказателство по делото, установено и приобщено по предвидения процесуален ред. Обективните находки по трупа на жертвата /счупени общо 9 бр. ребра двустранно, контузия на белите дробове, черепномозъчна травма, контузия на мозъка, кръвонасядания и отлепване на меките черепни покривки, разкъсно-контузни рани и отоци в областта на глава и др./ в своята съвкупност говорят само и единствено за нанасянето на продължителен и жесток побой в жизненоважни органи и части от тялото на пострадалата, вследствие на който настъпването на смъртта е било неизбежно. В конкретния случай, безспорно е установено, че смъртта на Т. Ж. не е настъпила моментално и за един не кратък период от време, същата е изпитвала мъчителни болки и страдания. При тази установена фактология, законосъобразно съдилищата са достигнали до извода именно за наличието на квалифициращите признаци на състава на престъплението в чието извършване и двамата подсъдими са признати за виновни, както и че деянието извън всякакво съмнение, е извършено при пряк умисъл. На тази база, доводите в касационната жалба на подс. Ж. Ж. за наличие на хипотезата на 124 от НК се явяват изцяло неоснователни и голословни. Междувпрочем, макар и кратко, въззивната инстанция е дала отговор защо в настоящия случай хипотезата на чл. 124 от НК не може да намери приложение. За пълнота, настоящата инстанция следва да добави, че по същество, разликата между умишленото убийство и умишлената телесна повреда, от която по непредпазливост е настъпила смъртта на пострадалия, се състои в различното психическо отношение на дееца към смъртния резултат, а последното може да бъде обективно извлечено само и единствено от поведението на дееца и осъществените от него действия. В конкретния случай, подсъдимите са нанесли побой над пострадалата изразяващ се в множество методично нанесени силни /а не средни или слаби удари/, по цялото й тяло, засягайки нейни жизненоважни органи и то със средство годно да застраши живота й, респективно, да причини смъртта й. Начинът на нанасяне на ударите, техния брой и сила, средството с което са били причинени и местата на нанасянето им, показват, че всеки от двамата подсъдими, в частност и подс. Ж. Ж., е съзнавал, че с действията си може и ще причини смъртта на пострадалата. Нещо повече, подсъдимите са съзнавали, че тяхната съпруга, съответно майка, изпитва силни болки и страдания, в по - продължителен период от време, но въпреки това не са преустановили нанасянето на ударите. Всички осъществени от подсъдимите действия, преценени в съвкупност, говорят за това, че всеки от извършителите пряко е целял настъпването на съставомерния резултат - смъртта на пострадалата, съзнавайки и обстоятелството, че смъртта настъпва неизбежно, по особено мъчителен, за жертвата начин, поради и което, законосъобразно инстанциите по фактите са достигнали до извода, че в случая хипотезата на чл. 124 от НК, не е налице. Доводите изложени в касационната жалба на подс. Н. Ж. и допълнението към нея, също са неоснователни. Това е така защото, обстоятелствата от кръга по чл. 102 от НПК, по делото са изяснени изцяло. Извън изложеното по - горе, следва да се подчертае, че значителна част от оплакванията са насочени към досъдебното производство по делото, при провеждането на което не са допуснати нарушения на процесуалните права на подсъдимите лица, в частност, правото им на защита, включително и при провеждане на разпита на подс. Ж. Ж. пред съдия по реда на чл. 222, ал. 1 от НПК. Видно от материалите по делото, последният, темпорално е бил разпитан след като вече е бил привлечен като обвиняем, а и дори в хипотетичен аспект в рамките на проведения разпит да е допуснато процесуално нарушение, то извън обясненията на подс. Ж. Ж. касателно обстоятелствата по чл. 102 от НПК както бе посочено и по - горе, са налице достатъчно по обем доказателства, които в своята взаимовръзка и анализ, водят именно до изводите достигнати от инстанциите по фактите. Що се касае до твърдяните времеви противоречия в показанията на свидетелите, такива, които да са относими към главния факт на доказване, не са налице. Въззивната инстанция съобразно разпоредбата на чл. 314, ал. 1 и в изпълнение на чл. 339, ал. 2 от НПК, отговаряйки на доводите на подсъдимите и тяхната защита, е извършила собствен анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели, именно на базата на който, е формирала извода си за часа на настъпване смъртта на пострадалата /л. 54 от въззивното производство/, като същия е аргументиран и обоснован. Изложените съображения защо не следва да бъдат кредитирани обясненията на подс. Ж. Ж. депозирани в рамките на проведеното съдебно следствие, също се споделят и от настоящата инстанция. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователни се явяват наведените оплаквания за нарушение на материалния закон. Липсва и релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Наложените на всеки един от подсъдимите наказания, определени съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК, не се явяват явно несправедливи по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, тъй като съответствуват на обществената опасност на деянието и всеки един деец и се явяват изцяло съобразени с разпоредбата на чл. 36 от НК. За пълнота, първоинстанционният съд е следвало да обсъди алтернативните санкции предвидени в разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от НК, но като цяло липсва допуснато нарушение при индивидуализацията на наказанията наложени на всеки един подсъдим. Въззивната инстанция е упражнила своите правомощия по чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК намалявайки размера на наложеното на подс. Ж. Ж. наказание "лишаване от свобода" на седемнадесет години, отчитайки самопризнанията на подсъдимия и влошеното му здравословно състояние, като последното е било съобразено и от окръжния съд. По отношение на подс. Н. Ж. въззивния съд не е констатирал основания за смекчаване на наложеното му от първоинстанционния съд наказание. Такива не се констатират и от касационната инстанция. Като цяло, може да се посочи, че определените размери на наказанията "лишаване от свобода" наложени на касаторите, се явяват съответни на тежестта на извършеното от тях престъпление и биха постигнали целите на специалната и генералната превенции, въздействайки възпитателно и предупредително не само на двамата подсъдими, но и на останалите членове на обществото, като по - голяма снизходителност към дейците е неоправдана. Поради тези съображения, изложените в касационните жалби доводи за явна несправедливост на наложените на подсъдимите се явяват неоснователни. На базата на изложеното по-горе, касационната инстанция намира, че жалбите на подсъдимите Ж. Ж. и Н. Ж. следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни, а обжалвания въззивен съдебен акт оставен в сила, като правилен и законосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение