Решение № 7381 от 17.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1895/2018 г.

Решение № 7381 от 17.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1895/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 341 от 14.12.2017 г., постановено по адм. дело № 470/2017 г. по описа на Административния съд – С. З.. С касационната жалба, подадена от С. А., се обжалва решението в частта, в която исковата му претенция е отхвърлена до пълния й размер. Излага се възражение, че размерът на присъденото обезщетение не е определен правилно. С определение № 2687/11.03.2018 г. производството по тази касационна жалба е прекратено поради нередовност. Посоченото определение не е обжалвано и е влязло в законна сила. Производството по делото е продължило по касационната жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, чрез процесуален представител юрисконсулт С. С., против решението в осъдителната му част. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на решението, като се посочва, че по делото не са доказани твърденията на ищеца за поставянето му в неблагоприятна среда. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение, евентуално, намаляване размера на присъденото обезщетение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно по отношение на присъдения размер на обезщетението. Върховен административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение съдът е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати на С. А. обезщетение в общ размер на 1000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода 15.11.2016 г. – 06.07.2017 г., произтичащи от липсата в килиите, в които е бил настанен на санитарен възел, годна за пиене течаща вода, малка квадратура, липса на свеж приток на въздух и светлина и неосигуряването на полагащия му се престой на открито, като всичко посочено превишава неизбежното ниво на страдание и допуснато нарушение на правото му да не бъде подлаган на нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от ЕКПЧ, чл. 3 и чл. 21, ал. 1 ЗИНЗС. В останалата част съдът е отхвърлил исковата претенция до пълния й претендиран размер от 9880 лева, като е приел, че в тази си част искът е неоснователен и недоказан. За да уважи исковата претенция на С. А., съдът, позовавайки се на събраните гласни доказателства от свидетеля по делото и на представените от страна на ГДИН писмени такива, приел, че през исковия период А. е обитавал в три килии, като в по–голямата част от времето не му е била осигурена нужната жилищна площ от 4 кв. м., в нито една от килиите не е имало санитарен възел или годна за пиене течаща вода, като също така е имало и липса на свеж приток на въздух и светлина, като проветряването е било извършвано чрез изкуствена вентилация. По отношение на неосигуряването на полагащия му се престой на открито съдът е посочил, че престоят на открито в Следствения арест гр. Х. се провежда в специално обособено за тази цел помещение с квадратура от 14. 5 кв. м. с пряка естествена светлина и въздух, но не и реално на открито. В останалата част, с която съдът е отхвърлил исковата претенция до пълния й претендиран размер, е прието, че по делото не са представени доказателства за неосигуряване на медицинска помощ на ищеца, както и че не през целия исков период ищецът е бил настанен в килии, които не са отговаряли на законовия минимум за площ. Касационната инстанция споделя изводите на съда, относно основателността на претенцията на ищеца за малката жилищна площ в обитаваните от А. килии и за неосигуряването му на престой на открито, но счита, че решението следва да се отмени в частта му, с която е уважена исковата претенция в останалата й част, а именно по отношение на липсата на санитарен възел и течаща вода в килиите. Съгласно нормата на чл. 3, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) осъдените, респективно задържаните под стража, не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В ал. 2 от горепосочената норма е посочено какво се смята за изтезания, жестоко или нечовешко отношение, като в т. 2 и т. 3 е изброено: умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето, унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, респективно задържания под стража, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. С оглед наличните данни и доказателства по делото, безспорно се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН, относно привеждане на арестантските помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС. А. съд е събрал нужните доказателства, от които се доказват фактите, относно неосигуряването на нормална жизнена среда и битови условия. Помещенията, в които е пребивавал С. А. през по–голямата част от исковия период са били малки и пренаселени, поради което на лишените от свобода се е полагала по–малка от минимална жилищна площ. В килиите, в които ищецът е бил задържан, е липсвало свеж приток на въздух и светлина, въпреки че, както и правилно съдът е посочил, проветряването на помещенията е било извършвано чрез изкуствена вентилация, а осветлението чрез изкуствено осветление. Престоят на открито не е бил провеждан на открито, а в специално обособено за тази цел помещение с квадратура от 14. 5 кв. м. с пряка естествена светлина и въздух. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съответно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че не са налице реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН. По делото безспорно са доказани негативни преживявания, причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение на изискванията на чл. 3 ЕКПЧОС, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по горепосочената норма, откъдето и следва, че така предявената искова претенция следва да бъде възмездена с парично обезщетение. Действително, от данните по делото безспорно се установява, че в помещенията, в които е бил настанен ищецът, няма тоалетен възел и течаща вода, но не е отчетено обстоятелството, че при повикване на дежурните по необходимост е можело задържаните лица да бъдат извеждани от килиите. В отговора на исковата молба е посочено, че задържаните лица, които са настанени в килия без санитарен възел, ползват обща тоалетна, като в изпълнение на т. 19. 1 от Заповед № Л-6399/26.07.2010 г. за вътрешния ред в арестите на задържаните лица се осигурява достъп до санитарен възел по всяко време на денонощието при изразено желание от страна на задържаните. Извън тези случай, задържаните лица се извеждали по график три пъти дневно до общото санитарно помещение. Отделно от горното, съдът не е отчел при разглеждане на свидетелските показания, че свидетелят Димитров е посочил първоначално, че е пребивавал в Следствения арест гр. Х. за периода от 21.03.2016 г. до 21.09.2016 г., като след представяне на досието му от страна на процесуалния представител на ГДИН е установено, че реално свидетелят е пребивавал в Следствения арест гр. Х. през 2017 г. Всичко изложено до тук обосновава извода, че свидетелят Димитров не е пребивавал в Следствения арест гр. Х. през процесния период, поради което няма как да даде данни за положението в Следствения арест гр. Х. тогава. Въз основа на изложеното дотук, настоящата инстанция намира, че касационната жалба е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на престоя на ищеца в Следствения арест гр. Х. в периода 15.11.2016 г. – 06.07.2017 г., следва да бъде намален от 1000 лева на 500 лева, като за разликата до 1000 лева, искът следва да бъде отхвърлен. На ГДИН не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, поради това че разпоредбата на чл. 10 ЗОДОВ е специална по отношение на регламентацията по АПК и ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от този закон, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. В ал. 3 на същия текст, законодателят изрично е разграничил понятията "разноски по производството", "държавна такса" и "възнаграждение на адвокат", както и последиците при уважаване на предявения иск в пълнота или частично. В разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. 3аконодателят е приравнил възнагражденията на юрисконсултите с тези на участвалите в производството адвокати. След като при отхвърляне на иска изцяло е предвидено присъждане единствено и само на "разноски по производството", претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява недопустима. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - трето отделение,